Хладилникът излиза скъпо. Тази зима ще се наложи да го изключа (И в Лондон сметките са непосилни)
Тази статия е част от поредицата за топлината и храната: наблюдения от първа линия на разходите за живот във Великобритания. Разказ на 50-годишния Джеймс от Лондон:
Новините рядко са положителни, но се е случвало лошите истории, които чуваме, да идват от далечни страни. Сега всеки бюлетин ни напомня за болката, която изпитваме близо до дома, и страданието надалеч.
Кризата, разходите за живот, инфлацията и рецесията са очевидни всеки път, когато посещавам супермаркета за хранителни стоки, всеки път, когато виждам електромера си, всеки път, когато дойде фиш за заплата.
За четири пинта мляко (към 2 литра) ми връщаха лира; сега давам два пъти повече за два пъти по-малко. И сега научавам, че горната граница на регулирани цени на енергията може да се повиши до £6000 до следващата година и 45 милиона души ще бъдат потопени в енергийна бедност, като последствие ще засегне 60% от населението.
В момента съм на старомоден разходомер (бел. ред. – нещо като контролен електромер, към общ електромер на сграда). Иска ми се да мога да премина към директен дебит; по този начин бих могъл да се радвам на повече влияние върху енергийните компании, но знам, че хазяинът ми няма да се съгласи и не искам да им се противопоставям от страх от изгонване без вина.
Все още не ми се е налагало да изключвам уреди като хладилника и фризера, за да пестя енергия, но познавам хора, които са го направили, и може би това е нещо, което трябва да обмисля, защото тази зима ще бъде още по-трудно да се стопля.
Мартин Луис (бел. ред. – английски финансов тв журналист) каза, че страната е на ръба на катастрофа и преживяваме „национална криза от мащаба на пандемията“. Разбира се, той е прав. Но мисля, че хора като него проглеждат за борбите, с които много от нас са се сблъсквали повече от десетилетие, защото това започва да намалява разполагаемите доходи. Това не е някаква нова криза за мен. Луксът на живота е привилегия, от която никога не съм имал шанса да се възползвам. През последните три години се издържах почти от нищо.
Докато родители като мен са изправени пред трудната задача да обяснят на децата си защо не можем да се наслаждаваме на нещата, които сме свикнали, някои от най-богатите шефове в страната прибират колосални увеличения на заплатите, понякога достигащи 40%. Имаме ръководители на водоснабдителни компании, които получават шестцифрени бонуси, въпреки че суровите отпадъчни води се изливат в реките.
Междувременно хора като мен продължават да понасят тежестта на покачването на цените. Никога не е имало по-голяма нужда от замразяване на сметките за енергия и повишаване на тавана на обезщетенията. Въпреки това Лиз Тръс, която замени Борис Джонсън като министър-председател, щяла да даде приоритет на намаляването на данъците за бизнеса, оставяйки дебелите котки по-богати и работещите хора по-бедни (бел. ред. – финансовата програма на Тръс предизвика хаос и недоволство, и катастрофира, тя смени финансовия министър и се извини в тв интервю, че била грешка).
Понякога ми се иска да мога да разменя места с хора като Риши Сунак и Тръс (бел. ред. – бившият финансов министър и премиерката), за да могат да усетят вкуса на ежедневните борби, пред които са изправени хора като мен. Може би тогава те биха разбрали жестокостта, която техният възглед за света ни причинява.
В началото на миналото десетилетие видяхме колко бързо гражданските вълнения могат да излязат извън контрол, когато властите тласкат местните общности до точка на счупване. През 2011 г. избухнаха безредици в Лондон и в цялата страна, след като Марк Дъган беше убит от полицията на метрото (бел. ред. – 29-годишен черен британец, застрелян при опит да го арестуват, защото притежавал пистолет). Това беше капката, която преля чашата. Ако тази несправедливост продължи, ако изнудващите цени на храните, сметките за енергия и наемите продължат да растат, опасявам се, че нещо подобно може да се случи отново, освен ако властимащите не постъпят правилно.
– –
Записано от Даниел Лавел, разказано от Джеймс, около 50-годишен жител на Лондон. Името му е сменено.
От theguardian.com. Превод e-vestnik
– –
Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.