Изборът на Вежди Рашидов е демонстрация на борисовщина и задълбочава кризата

Вежди Рашидов. Снимка: от екрана

 

Изборът на Вежди Рашидов за председател на българския парламент, не е никаква демонстрация на верска и етническа толерантност. Това е демонстрация на всичко, което Борисов и ГЕРБ вкараха в българската политика – вулгарност, демагогия, простащина, калинки, недоразумения за министри, един от примерите за което е и Рашидов, два мандата министър на културата.

Ако беше въпросът да изберат етнически турчин на такъв висок пост, отдавна можеха да го направят. От ДПС имат и образовани, и подготвени, и не на последно място възпитани хора. Изборът на Рашидов заплюва всичко това.

И демонстрира също така новото задкулисие, в което за „Български възход“ не е имало съмнение, че участва, но с един плонж Корнелия Нинова влючи и БСП. Групата на „Възраждане”, също показа, че съдейства, като гласува с „въздържал се”, а не против. Да се въздържаш при такъв избор показва отношение, а не неутралност.

Това мнозинство, което го избра, не се и опита да потърси консенсусна фигура. Вместо да тушират политическата криза, с Рашидов те я задълбочават.

Този същият Рашидов показа какъв председател ще бъде още на първото заседания на парламента, което откри като най-възрастен народен представител – вулгарни закачки и подмятания, нелепи шегички, неадекватен, защото не се е подготвил да води. И изведнъж се спряха точно на него, макар втората политическа сила „Продължаваме промяната”, за да улесни избора на председател, оттегли своя кандидат – подготвен юрист, вече с опит на този пост.

В конституцията няма изискване председателят на парламента да е от най-голямата партия, но това е неписано правило. Можеха да го спазят, можеха и да не го спазят, в името на компромиса и изход от политическата криза. Първия кандидат на ГЕРБ беше спорен. Трудно е да се каже дали тази клиентелистка партия може да излъчи подходящ кандидат от своите 68 депутати. Но те избраха възможно най-неподходящ, какъвто е Рашидов. Това вещае задълбочаване на политическата криза.

Не е важното, че Вежди Рашидов е бил наречен „главен мултак” навремето, от шефа на една групировка, която днес е почти забравена. По-важно е, че е демонстрирал тежка некомпетентност като министър на културата, особено в областта на театъра и музиката, с което предизвика вълна от възмущение от хората работещи в тази област. Също и политиката му „нужна е малко бутафория” за археологическите обекти, и скандалното съсипване на паметници на културата по време на двукратния му мандат като министър.

Сега припомнят главно „мулташкото” му минало и вулгарни изказвания. Само едно не припомниха – Вежди

 

Рашидов е един от инициаторите на българския Възродителен процес

 

Вълната от насилствено преименуване на българските турци започва с една декларация на турски интелектуалци и общественици озаглавена „Ние сме чеда на българската нация”. Тя е разпространена от БТА, излиза в „Отечествен фронт” и в няколко регионални вестника, в райони с турско население.

Подписана е от 38 турски преподаватели, писатели, културни дейци, стопански ръководители, партийни деятели. В декларацията те заявяват, че са българи и искат да се възстанови историческата истина, че са покръстени и т. н. (виж текста на декларацията и подробности тук).

Списъкът е подписан с новите български имена на турските интелектуалци. Някои са ги приели още преди Възродителния процес, други са ги сменили за една нощ. На някои, като Вежди Рашидов, са леко побългарени – той е станал Веждю Радишев. Неговото име е на шесто място под декларацията, като по-известно име – художник, носител на национални и международни награди, както е изписан.
Властта дотогава толерира Рашидов като турски интелектуалец, урежда му изложби и т. н. в стила на ухажване на турската интелигенция. Която се отплаща със съдействие за Възродителния процес.

Изборът на Вежди Рашидов за председател на парламента гарантира бъдещи скандали и подсказва, че се задават нови избори.

– –

Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ със около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.