В надпревара за „най-зелената“ слава
Исландия, Нова Зеландия, Норвегия и Коста Рика се надяват да спрат да отделят въглероден диоксид
Това е надпреварата за „най-зелената” слава. Четири страни се борят да станат първи сред 195-те държави на земята, които ще имат напълно въглеродно неутрална икономика. Те са коренно различни и включват най-северната и най-южната независими държави, третия в света износител на петрол и държава, която отдавна се освободи от армията си.
Стартовият сигнал беше даден през миналия месец в Монако – известен повече с лакомо поглъщащото кислород състезание за Гран при във Формула 1, отколкото с подобно непоколебимо движение в коренно различна посока. Това стана на годишната среща на Управителния съвет на Програмата на Обединените нации за околната среда (UNEP).
Исландия, Нова Зеландия, Норвегия и Коста Рика заявиха желанието си да спрат да отделят въглерод и бяха включени в Мрежата за намаление на въздействието върху климата (Climate Neutral Network), основана на срещата. Ахим Щайнер, изпълнителният директор на програмата, нарича надпреварата “идея, чието време дойде, задвижвана от спешната нужда да се обърне внимание на климатичните промени и на възможностите пред богатите икономики, които искат да започнат преход към зелена икономика.”
Щайнер формулира разнообразните предизвикателства, пред които са изправени четирите страни. Основната задача на Норвегия са “емисиите от петрола и газта”, докато по-голямата част от замърсяването на Нова Зеландия идва от селското стопанство. Основното предизвикателство пред Исландия е “транспортът и индустрията, включително риболовът”, а Коста Рика е изправена пред специалните обстоятелства на факта, че е развиваща се държава.
В действителност една държава-член на ООН вече претендира, че ги е победила. През миналия септември Ватиканът съобщи, че е първата в света държава без емисии въглерод, но всички считат, че в съобщението има измама. В него се казва, че Ватиканът е спечелил надпреварата. Той компенсирал всички емисии за 2007 година като засадил дървета и възстановил стара гора в Унгария.
Критиците обаче твърдят, че истинският шампион ще трябва да постигне “въглеродна неутралност” в родината си и посочват, че Светият престол не е отчел въглерода, отделен при пътуванията на неговите официални лица зад граница или емисиите от сградите извън град Ватикан.
Всички основни съперници добиват голяма част от енергията си от възобновяеми източници. Исландия отиде още по-далеч и вече постигна почти пълна “въглеродна неутралност” по отношение на затоплянето на сградите и на добиването на електричество. Най-голямото й предимство се крие в името на столицата й Рейкявик, което означава “заливът на пушеците” и се отнася до стълбовете пара, издигащи се от горещите извори. Тази геотермална енергия осигурява отоплението на града, както и на голяма част от страната.
Само един процент от домовете в Исландия се отопляват с енергия от полезни изкопаеми, а 99 процента от електричеството й се произвежда от геотермални и водноелектрически източници. “Но не сме загърбили изцяло въглеродните си навици,” казва министърът на околната среда на страната в новото издание на списанието на UNEP Our Planet.
“Риболовните ни кораби и колите ни все още се движат с енергията от полезни изкопаеми. Автомобилният ни парк е един от най-големите на глава от населението в целия свят. А исландците обичат големите коли, както веднага забелязват гостите на страната ни.” Държавата ще прави отстъпки на хората, за да купуват екологични коли. Ще ги насърчава и да оборудват рибарските си лодки с горивни клетки, за да намалят относително ниските емисии на въглероден диоксид със 75 процента през 2050 година.
От другата страна на Земята, министър-председателят на Нова Зеландия Хелън Кларк вече постави пред страната си целта да стане първата в света “въглеродно неутрална” нация. Тя планира до 2025 година да добива 90 на сто от енергията от възобновяеми източници. До 2040 година емисиите от транспорта на глава от населението трябва да се намалят наполовина. Но Нова Зеландия има проблем със селското стопанство, което отделя половината от парниковите газове в страната.
Още по-амбициозна цел си постави Норвегия – да стане “въглеродно неутрална” до 2030 година, въпреки че е третият в света износител на петрол. Тя вече добива 95 процента от електричеството си от водноелектрически централи и облага собствениците на автомобили и горивата със сурови данъци: един автомобил 4х4 струва четири пъти по-скъпо, отколкото в САЩ. Освен това планира да “улавя” и да съхранява водорода в старите петролните полета в Северно море. Фредерик Хауге, лидер на най-голямата екологична група в страната Белона, е скептичен. “Ние сме красива малка страна от петролохолици и това ни е направило мързеливи,” казва той.
Засега начело на претендентите за титлата “най-екологична държава”, поне на хартия, е най-бедната от четирите страни – Коста Рика. Тя планира да постигне целта си до 2021 година. Съвсем скоро тя огласи план за действие, който разчита основно на засаждането на дървета, които трябва да поглъщат отделяните газове. През миналата година там бяха засадени пет милиона дръвчета, което е световен рекорд. А банановата индустрия (страната е най-големият износител на банани в света) обеща да стане и въглеродно неутрална. Тази задача се усложнява от факта, че за последните 20 години броят на колите в страната се е увеличил повече от пет пъти, а въздушният трафик – повече от седем пъти за едва шест години.