Покупката на Twitter: Мъск внесе мивка, уволни шефовете и иска да върне Тръмп

Илон Мъск внася мивка в централата на Twitter. Снимка: видеокадър

През април 2022 г. стана ясно, че Илон Мъск иска да купи Twitter, за да превърне социалната мрежа в глобална платформа за „свобода на словото“. Той се съгласи да плати 44 милиарда долара за социалната мрежа и привлече инвеститори.

Сделката стана една от най-обсъжданите в света. Но няколко месеца по-късно Илон Мъск размисли за покупката на Twitter. А сега поиска отново – и в края на октомври внесе мивка в централата и уволни топ мениджърите.

Публикуваме в резюме текстове от The Verge и The Wall Street Journal за това как започна историята на Мъск с Twitter, как бизнесменът стана едноличен собственик на компанията и какво ще се случи с нея по-нататък – ще има ли кой да я ръководи.

Как започна всичко

През април 2022 г. Мъск обяви, че е купил дял от 9,2% в Twitter. Компанията веднага предложи на Мъск място в борда на директорите. Първоначално бизнесменът прие предложението, но седмица по-късно промени решението си.

Защо си промени решението? Мъск нямаше да може да придобие дял от повече от 14,9%, ако беше останал в борда. Милиардерът също така намекна, че е трябвало да се откаже от любимото си занимание – публикуването на туитове за това колко „гаден“ е Twitter. Така че брилянтното решение на Мъск беше да купи цялата социална мрежа в сделка за 44 млрд. долара.

От този момент нататък нещата се объркаха. Скоро Мъск обвини Twitter, че не му е предоставил необходимата информация за броя на спам ботовете в платформата. Милиардерът заяви, че това е достатъчна причина да се откаже от сделката. Това, разбираемо, не се хареса на Twitter – компанията отговори със съдебен иск, в който поиска от Мъск да приключи сделката.

Twitter и Мъск трябваше да се срещнат в съда на 17 октомври. В типичния си стил милиардерът реши в последния момент все пак да спази сделката и да купи Twitter на цена 54,20 долара за акция – ако съдията отложи делото.

Защо Мъск вече не иска да отменя сделката с Twitter

Невъзможно е да се прочетат мислите на Мъск, за да се разбере със сигурност, но има няколко причини, които може да са го накарали да промени решението си.

На първо място, по време на досъдебното разследване бяха оповестени няколко смущаващи текстови съобщения, които разкриват защо сделката се е провалила и как Илон е преминал от инвестиране в Twitter към желание да поеме контрола върху него.

Мъск предположи, че един съдебен иск вероятно само ще усложни нещата. Както казва Ерик Тели, професор по право от Колумбийския университет, пред The Verge, има „много неприятни доказателства“ за „изключително непоследователните изявления“ на Илон Мъск, които могат да доведат до още повече правни проблеми.

Друг момент – делото на Мъск срещу Twitter е изградено основно върху разгласяването на негативни факти за самата компания, която той е можел да купи.

Мъск най-накрая купи Twitter

На 26 октомври Мъск внесе мивка в централата на Twitter, с което намекна, че сделката за закупуване вече е приключила. Sink на английски означава потъвам, а изразът sink in означава съгласявам се с нещо, което не е приятно. С това бизнесменът вероятно намеква, че всички ще трябва да се примирят с поглъщането.

Няколко дни преди да бъде финализирана сделката на Илон Мъск за закупуване на Twitter, служителите на компанията предупредиха, че съкращенията на персонала биха били „безразсъдни“. Тогава стана ясно, че Мъск планира да съкрати 75% от около 7500-те служители на Twitter.

Според източници на The Wall Street Journal, запознати със ситуацията, Мъск вече е уволнил няколко ръководители на Twitter след приключването на поглъщането. Това са бившият главен изпълнителен директор Параг Агравал, бившият директор по финансовите въпроси Нед Сегал, директорката по правните и политическите въпроси на Twitter Виджая Гаде и главния юрисконсулт Шон Еджет.

Часове след тези действия Мъск написа: “ Птичката е свободна“, вероятно визирайки логото на Twitter.

В допълнение към разхлабването на правилата за модериране в социалната мрежа Мъск заяви, че иска да отвори алгоритъма на Twitter, за да могат потребителите да разбират по-добре препоръките му. В същото време той се опита да успокои рекламодателите, че не иска социалната мрежа да се превърне в „адски пейзаж за всички“ и че Twitter трябва да бъде „най-уважаваната рекламна платформа в света“.

Главната оперативна директорка на Twitter Сара Персонет написа, че е имала “ чудесна дискусия“ с Мъск. Сред плановете на Мъск е да върне блокирания Доналд Тръмп в Twitter и да направи социалната мрежа платена за бизнеса и правителството.

Според вътрешен документ, с който се е сдобил The Wall Street Journal, Мъск ще говори пред служителите на компанията на 28 октомври.

На кого ще принадлежи Twitter

Директният отговор е „на Илон Мъск“, но тук има един нюанс. Според изявление на Комисията по ценните книжа и фондовите борси всички публични акции на Twitter са закупени от холдингова компания, която е „изцяло собственост“ на Мъск.

Макар че Мъск няма да трябва да отговаря пред публичните акционери, както в миналото се е налагало на Twitter, има фирми и хора, трети страни, които са инвестирали в споразумението или са вложили милиарди в него. Сред тях са борсата за криптовалути Binance, основателят на Oracle Лари Елисън, принцът на Саудитска Арабия Ал-Уалид бин Талал и Андрисен Хоровиц. Илон им е обещал възвръщаемост на инвестициите, а The Washington Post предполага, че те също могат да пожелаят да имат известен контрол върху самата платформа.

Съществува и второстепенният въпрос кой всъщност ще управлява директно Twitter. По-рано тази година беше съобщено, че Мъск ще управлява временно компанията след придобиването, като замени сегашния главен изпълнителен директор Параг Агравал. Двамата се карат публично от месеци, а наскоро публикуваните текстови съобщения на Мъск показват, че той е разочарован от ръководството на Twitter.

Все още не е ясно дали Мъск възнамерява да изпълнява функциите на главен изпълнителен директор на компанията или кого ще избере на този пост.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.