Боливийците на битка за правото да дъвчат кока

Производството на кока в Боливия расте въпреки усилията на международната общност да ограничи количеството за нуждите на местното население. Снимка: макквтчисдиси.ком

Колумбия, Еквадор и Венецуела избегнаха войната, но две други държави от Андите се готвят за битка. Този път неприятелят е ООН, а причината е правото да се дъвче кока – суровият материал, от който се произвежда кокаин. Може и да не звучи толкова важно, колкото дипломатическия скандал, който разтърси региона в началото на този месец. Но спорът е много съществен за милиони хора в Боливия и в Перу, където листата кока са свещени за местната култура и са средство за ободряване в модерния живот, както и за службите, които се борят с наркотиците в САЩ и в други държави, твърдо решени да спрат неумолимия поток от кокаин. Силвия Ривера, професор по социология в университета “Сан Андрес” в столицата на Боливия Ла Пас, казва: “Това е най-агресивната атака, на която боливийците са били подлагани откакто ООН определи коката като наркотик през 1961 година.”

Последната публична обида, според тях, е препоръката, издадена през миналия месец от наблюдателите от Международния съвет за контрол на наркотиците към ООН, според която Боливия и Перу трябва да криминализират практиката да се дъвче кока и да се пие чай от листата на растението. Този акт провокира гняв и улични протести в двете страни, най-вече сред индианското население. За него коката е крайъгълен камък в културата му от 3000 години, както кафето е част от всекидневния живот в САЩ. В Ла Пас се намира може би единственият музей на коката в света. От провинцията до елегантните хотели в градовете, тя се дъвче или се запарва, като залъгва глада и умората или облекчава последствията от живота на висока надморска височина, която предизвиква чувство на слабост. Според Ана Мария Чавес, продавачка на кока в Ла Пас, тя се използва и “от лечители и при жертвоприношения на кучета”. Ана Мария предлага продуктите си като “свещени листа”. През 1988 година, по време на посещението си в Боливия, папа Йоан Павел ІІ дори пи чай от кока. Затова жената казва, че “това е част от нас самите”.

Проблемът е, че коката е причина за много разбити животи в останала част от света, като в развити региони като Северна Америка и Европа употребата на кокаин и пристрастяването са все така широко разпространени. През последните десет години САЩ похарчиха повече от пет милиарда долара, за да подпомогнат усилията на Колумбия да унищожи насажденията с кока. Междувременно Вашингтон и ООН се опитаха да накарат Перу и Боливия да намалят реколтата дотолкова, че да покрият само минимума от традиционната консумация. Перу и Боливия са на второ и трето място в региона по производство на кока (след Колумбия) с повече от 75 000 хектара, което прави почти половината от площите в целия свят.

Конвенцията на ООН от 1961 година предвиждаше унищожаване на коката до края на 80-те години на миналия век. През 1988 година обаче беше призната традиционната насоченост на насажденията и те бяха позволени за ограничена местна употреба. Силите за борба с наркотиците продължиха да унищожават насажденията, свързани с наркотика, да ликвидират лабораториите, въвлечени в производството на кокаин и да задържат наркотрафикантите. Целта на доклада на Международния съвет за контрол на наркотиците към ООН, публикуван миналия месец, е да сложи край на това неловко положение. Една от основните причини е, че войната срещу наркотиците в Латинска Америка се води от няколко десетилетия и е погълнала милиарди долари, но производството на кокаин остава стабилно. Може би криминализирането на традиционната употреба на кока е единственото средство, което е останало на организации като Международния съвет, за да изпълнят мисията си. Консумацията на сурови необработени листа, се твърди в доклада, съдейства за “увеличаването на зависимостта от наркотиците”.

Президентът на Боливия Ево Моралес (вдясно) и министърът на вътрешните работи Алфредо Рада, закичени с кока, на празнична церемония в Чиморе. Моралес се застъпи пред Общото събрание на ООН за правото на боливийците да произвеждат и да дъвчат кока. Снимка: Ройтерс

Критиците на доклада смятат, че този извод е абсурден, особено като се има предвид, че няма доказателства листата от кока да са токсични или да водят до зависимост. Най-изявеният сред противниците на тази идея е президентът на Боливия Ево Моралес, който е начело на най-големите организации в страната, отглеждащи кока, а през 2005 година беше преизбран за държавен глава отчасти и заради това, че защитаваше отглеждането на кока. “Коката, каза Моралес пред Общото събрание на ООН през миналата година, представлява надеждата на нашия народ.” Боливия държи около 17 процента от доставките на кокаин в света, а Моралес отнася голяма част от обвиненията на международната общност за продължаващото отглеждане на кока. Но докато критиците му в САЩ го наричат “лукав” защото спори, че коката и кокаинът са като ябълките и портокалите, анализаторите твърдят, че въпреки усилията на правителството по-голямата част от коката, отглеждана в Боливия, отива в ръцете на наркокартелите. Моралес обаче помогна да се проведе наречената от експерти като Ривера “преоценка на листото кока”. “Много хора, казва социоложката, откриват наново неговите хранителни и медицински качества.”

И наистина – няколко международни изследвания, включително едно, публикувано от университета Харвард, твърдят, че суровата кока е богата на протеини, калций, желязо и много витамини. Затова Моралес насърчи местната индустрия (с надежда за износ), която превръща коката във всичко – от брашно до паста за зъби, шампоан и лечебни лосиони. (през миналата година Моралес изпрати на Фидел Кастро кекс с кока по случай 80-я му рожден ден). Дори когато Международният съвет за контрол на наркотиците публикуваше доклада си, боливийското правителство потвърди отново желанието си да увеличи легалното производство на кока от 12 000 на 20 000 хектара. Администрацията на Буш предупреди, че с този ход Боливия ще наруши международните споразумения, които е подписала. Държавният департамент заяви, че той “не е съвместим със задълженията на страната” и че излага на риск десетки милиони долари помощ от САЩ.

Видимо без да се впечатли от това, Боливия отвърна, че има намерение да инвестира нови 300 000 долара в развитието на нови законни пазари на кока. Не е изненадващо, че на годишната среща на Международния съвет на ООН във Виена именно боливийската делегация първа заяви “енергичен протест” срещу препоръките на организацията. Тя внесе предложение коката да се извади от списъка с наркотици на ООН. Това едва ли ще стане. Големият въпрос е дали ООН ще одобри предложението на Международния съвет за контрол на наркотиците, което по същество ще означава, че ако продължат да разрешават използването и продажбата на кока, Боливия и Перу ще нарушават международното право. Което от своя страна може да доведе до търговски и други санкции.

Много боливийци твърдят, че не ги е грижа за това. “Дядо ми и баба ми продаваха кока, същото правя и аз – от 48 години,” казва Жоузефина Рохас, друга продавачка от Ла Пас. “Няма да позволим да ни отнемат коката.”

Това е най-новата главоблъсканица в Андите. И тя като че ли ще се реши по-трудно, отколкото потенциалната война.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.