Доклад на ООН: Най-горещите осем години в историята на планетата

Солено езеро в Калифорния. Растителността изсъхва на все по-големи територии дори в умерени климатични пояси. Снимка: ЕПА/БТА

Последните осем години са най-горещите осем години в историята на планетата, цитира днес в. „Гардиън“ доклад на ООН, изнесен на климатичната конференция КОП27, започнала вчера в Египет. В доклада на Световната метеорологична организация (СМО) е обяснена причинно-следствената връзка между рекордно високите нива на парникови газове в атмосферата и повишаването на морското равнище, невижданото топене на ледниците и екстремните метеорологични явления, на които ставаме свидетели от Пакистан до Пуерто Рико.

Според експертите от СМО средната глобална температура през настоящата година ще бъде с около 1,5 градуса по Целзий по-висока от средната годишна температура през т.нар. прединдустриална епоха от 1850 до 1900 г. Това означава, че от 2016 г. насам всяка година е била сред най-горещите в историята на измерванията, а също че международно договореният лимит от 1,5 градуса за глобалното затопляне едва ли ще бъде достигнат, пише в доклада.

„Гардиън“ изрежда основните констатации на СМО: емисиите на въглероден двуокис, метан и двуазотен окис в атмосферата са на рекордни нива и продължават да се увеличават; морското равнище се повишава два пъти по-бързо, отколкото преди 30 години и океаните са по-топли от когато и да било в миналото; през 2022 г. са подобрени рекордите по бързо топене на ледниците в Алпите; за пръв път на най-високия леден връх на Гренландия (3200 м) е валял дъжд, а не сняг; изтъняването на леда над водите около Антарктида също е достигнало рекордни размери.

В анализа на СМО се припомня за опустошителните наводнения в Пакистан, които отнеха живота на най-малко 1700 души и принудиха близо 8 милиона да напуснат домовете си; за поредицата циклони в южната част на Африка, поразили най-силно Мадагаскар с проливни дъждове; за изключителните горещини и засушавания в Северното полукълбо и за факта, че много европейски реки, вкл. Рейн, Лоара и Дунав, стигнаха до критично ниски равнища; че ураган нанесе огромни материални щети и взе човешки жертви в Куба и Флорида.

„Гардиън“ привежда коментар на проф. Майк Меридит от Британския антарктически институт, според когото посланията в доклада на СМО едва ли могат да бъдат по-мрачни, тъй като „различни части от климатичната система започват да се разпадат“. Според него именно това трябва да бъде в центъра на вниманието на световните лидери на конференцията КОП27.

На разговорите за глобалния климат развиващите се страни имат послание: „Замърсители, платете!“, извежда в заглавие „Ню Йорк таймс“. Бедните държави, които са изложени на климатични рискове, искат САЩ и другите индустриални държави да ги възмездят за щетите от парниковите газове, изтъква американското издание и припомня за 1700-те загинали при наводненията в Пакистан през тази година, за изтеглянето навътре в сушата на хората от цели села във Фиджи заради повишаване на морското равнище; за трайната суша в Кения, довела до измиране на добитъка и унищожила храната.

В различните култури през вековете, вкл. в Библията, е общоприето правилото, че ако навредиш на собственост на съседа, то му дължиш обезщетение. От правно и практическо гледище обаче ще е изключително трудно прилагането на този принцип по отношение на вредите, причинени от климатичните промени. Богатите държави и блокове като САЩ и ЕС, отбелязва изданието, се противопоставят на идеята пряко да компенсират бедните страни за климатичните бедствия, защото се опасяват, че това ще ги изложи на неограничена отговорност.

Миналата година, припомня „Ню Йорк таймс“, богатите държави обещаха да отпускат до 2025 г. по 40 милиарда долара годишно на бедните държави, с чиято помощ те да се приспособяват към климатичните промени, вкл. да изграждат защити срещу наводнения. Според доклад на ООН обаче тази сума покрива само една пета от нуждите на бедните страни, което породи призиви за отделно финансиране на загуби и щети от климатични бедствия, от които страните не могат да се опазят сами. Много от развиващите се страни понасят сериозни щети заради климатичните изменения, но тези страни имат малък принос за възникването на кризите. И сега те искат компенсация от държавите, които от десетилетия горят петрол, газ и въглища и предизвикват замърсяването, довело до опасно затопляне на планетата.

Поради нарастващия натиск Джон Кери, специалният пратеник на американския президент Джо Байдън по климатичните въпроси, се е съгласил да обсъжда идеята за финансиране на загуби и щети. Този негов ход помогна за осуетяването на остри спорове относно дневния ред на конференцията КОП27, изтъква „Ню Йорк таймс“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.