Уредихме се!
Някои се уреждат, други – не чак толкова. Такъв е животът – не може на всички да се раздадат печеливши карти, все някой трябва накрая да загуби.
Класически пример за уреждане, макар и не чак дотам, откриваме в иначе невинната дописка на „ДУМА“ „В Монтанско са първенци по купуване на гласове“.
Нищо ново под българското слънце – обидното е, че по-големи градове като Шумен и Варна дишат праха на Северозапада. Дотук – както и да е, следват обаче и подробностите – „цената на един глас според анализатори била около 100 лева“. С една малка подробност – „Заговори се и за фалшиви петдесетолевки, с които са купувани гласове“.
Дотам я докарахме – да лъжем суверена! Хората си мислят, че покрай честните и демократични избори ще изкарат ден-два с петдесетачката, тя се оказва шарена хартийка!
Поука – ако дойдат при вас следващия път, не вземайте петдесетачки – столевката е далеч по-сигурна банкнота!
Предизборните харчове си казват думата – „Похабихме банкноти за 170 милиона лева“ – изчислява „ТЕЛЕГРАФ“. Тоя път не става дума за предизборно пазаруване, а за извадените от обращение захабени банкноти. Да му мисли банката как да допечатва тиража! И все пак има една любопитна подробност – „От данните на статистиката сред парите в обращение най-малко са тези с номинал 5 лева, като те са под 40 млн. броя. За сравнение броят на петдесетолевките възлиза на над 240 млн., или 6 пъти повече“.
Броят на стотачките пък съвпадал с този на двайсетолевките.
Както се казва – любопитно съвпадение, навеждащо на доста размисли!
И въпреки това партиите не са доволни от постигнатите резултати и търси причините – „БСП се съмнява за 260 000 гласа от машините“ – цитира позитанската централа „ТРУД“. Казано по-конкретно, „експертите им се съмняват в отброяването и разпределението на близо 10 процента от вота с машини“…
Или машините грешат, или електоратът нещо шикалкави и не си изпълнява съвестно поетите ангажименти!
С парламент ние май не успяхме да се уредим, но пък можем да спим спокойни – „Кученцето от парламента си намери Човека“ – радва ни „24 ЧАСА“.
Поне кучето, посрещнало радушно дипломатическия корпус и послушно клечало покрай гвардейците до червения килим, се уреди – добър човек го намерил и го прибрал вкъщи – да си го гледа и храни.
Само не го разказвайте това по улиците, защото де що има помияр, ще клекне пред Народното събрание, та да се уреди и той по някакъв начин!
Нека приключим с още една добра новина – туршиите вече станаха! Стига сме жулили първака на голо!
Най-доброто, разбира се, е констатирано от „ТЕЛЕГРАФ“ – „БГ туршията от три държави“. В смисъл – че само зелето в нея е мило, българско и родно, а „най-често се предлагат моркови, пипер и карфиол от Турция, Полша и Италия“. Според редакционния коментар на интернационалния състав на мезето туршията вече не би трябвало да се нарича „царска“, а „вавилонска“.
Ако си спомним притчата, хората, които строяли Вавилонската кула, накрая се скарали, сбили и разделили, та зарязали кулата недовършена. Замезвайте, братя, че както са тръгнали нещата, и ние ще вземем да направим същото, пък после всеки ще хукне да се урежда я в Турция, я в Италия, а защо пък не и в Полша!