Колко живеят в София – 1,5 млн., 2 млн.? Оказва се, че никой не знае
Колко души живеят в София? Тук и там се появяват най-различни цифри – 2 милиона, 3 милиона, 1,5 милиона… Но нито една не се основава на точни данни. Оказва се, че такива няма.
Официалните данни се разминават с положението по улиците. Разминава се дори информацията на различните агенции, които би трябвало да отговорят на този въпрос.
По данни на Столична община броят на населението в град София през 2003 г. е 1 127 556 души. Числото е получено като са преброени хората с постоянен адрес в град София. От 2003 година до момента не е правено ново преброяване, защото вече много хора не се пререгистрират като сменят местожителството си, има много придошли от провинцията, които практически живеят тук, но са адресно регистрирани в родните си места. Много „вътрешни емигранти“ пътуват сутрин до София от близките градове и села, работят през деня в града, а вечер се прибират в родното си място.
В останалите населени места около град София през 2003 година са живеели общо 81 374 души. С тях населението на област София през 2003 година е било 1 208 930 жители. По брой на населението областта е най-населена в страната – заема първо място сред останалите области. Тук през 2003 година е живеело 15,5% от населението на България.
Според базата данни на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” хората с постоянен адрес в София са 1 219 373, а още около 37 500 са временно пребиваващите. Със заявен, постоянен, и настоящ адрес пък са 1 129 714 души.
Според Националния статистически институт обаче броят на лицата, живеещи в София, е 1 156 000. Абсурдното в случая е, че според тях данните са не на кой да е, а именно на цитираната по-горе Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване”.
По други данни на Националния статистически институт (от текущата им демографска статистика) в град София през 2004 година са живеели 1 139 000 души, а към 31 декември 2006 година – 1 154 010 души. И от Столичната община, и от НСИ обясняват сегашната пренаселеност на града с липсата на регистрация на новопристигналите жители от провинцията, както и с големия поток от временно работещи в София (например строителни работници и др), студенти от провинцията и хора от близките градове, които пътуват всеки ден до София.
Отделните институции не могат да се разберат помежду си за официалните данни, камо ли да изяснят поне приблизително броя на столичани. Любомир Блатски от НСИ призна пред e-vestnik, че в момента абсолютно никой у нас не може да определи колко точно са жителите на София.
Според статистиката през 1980 година столицата е била населявана от 1 056 945 души. За пет години броят им се е увеличил с около 65 000, за да достигне 1 121 763. По тези данни излиза, че 20 години по-късно жителите са горе-долу пак толкова.
Откъде идва разминаването между данните в таблиците и реалния живот? Господин Блатски обясни, че практически преброяването на населението се извършва чрез т. нар. анкетни карти. Текущата демографска статистика пък се извършва на база на регистрацията по местоживеене. Поради тази причина статистиката подминава множество хора, които по регистрация живеят в Добрич, Шумен или където и да е било в провинцията, докато в същото време спокойно си живеят и работят на територията на столицата.
Това е и причината столичният кмет Бойко Борисов да поиска до края на 2008 година да се въведе механизъм за задължителна адресна регистрация. Според него само така може да се наложи ефективен контрол над миграцията в София. Предвижда се и създаването на нова комисия по демографските проблеми към Столичния общински съвет. Освен, че ще се бори с пренаселването на София, тя също така трябва да намери решение и на жилищните проблеми на малцинствата.
30% от брутния вътрешен продукт по данни на статистиката се произвежда София. Неофициално според експертите може да се говори дори за доста по-голям процент. Ако гледа човек задръстванията в София, градът се пръска по шевовете. Регистрираните автомобили са над 1 милион.
В същото време бумът в строителството на апартаменти продължава. Доста от кварталите бяха принудени да се разделят със зеленината си, за да изникнат нови сгради. Строежите в междублоковите пространства, до скоро заемани от градинки с детски площадки и дръвчета, е практика на общината като се започне от комплекси като „Младост“, където сега се застроява с блокове парк „Въртопо”, да се стигне до квартали като „Изток“ и центъра.
Неотдавна зам.- кметът на София Минко Герджиков на пресконференция по повод „Българска строителна седмица” каза: „Живях десет години в Атина, там имаше същия проблем с наплив на хора от провинциалните градове. Правителството обаче намери решение, като изнесе част от основните производствени дейности извън гръцката столица и така спря миграцията на хората, търсещи препитание в големия град.“ Според него, това трябва да се случи и тук.
Но и сега в Атина живеят около 3,5 млн. души, което е около 1/3 от населението на Гърция. Този модел се очертава и в България – София ще се превърне в град-държава.