За кого произвеждат българското вино? Какво се вижда на „Ди Вино тест”

ДиВино тест преминава като преглед на малки бутикови изби. Снимка: e-vestnik

Над 500 вина от 80 изби бяха представени през уикенда на „ДиВино тест” в изложбената зала срещу „Метро”. Какво се забелязва? Описаното тук са лични наблюдения на автора и не ангажират никой производител, професионална група или общество от ценители.

Най-ниската базова цена на бутилка вино вече е между 15 и 20 лева. Това се отнася и за вина, които не са отлежавали в дъбови бъчви. Преобладаваха вина от 20 лева нагоре.

Масови вина почти нямаше на изложението, само такива, които претендират за категорията „бутикови” или гаражни вина в малки серии до по няколко хиляди бутилки. И големи производители като „Домейн Бойар” представят на изложението само скъпите си серии престижни вина, от които най-евтините са по над 20 лв. бутилката. „Братя Минкови” показваха вина, които са от 18 лв. нагоре, а в магазин дори вече трудно се намират под 20 лв.

Някои от големите производители на качествени вина като „Кастра Рубра”, новата изба в Съединение („Ню блуум айнъри”), „Вила Ямбол” и др. не участваха в изложението. И сравнително известни средни производители като „Вила Юстина” отсъстваха. Някои производители очевидно вече нямат нужда от участие в изложение, за да ги забележат.

„ДиВино тест” се очертава предимно като като

 

преглед на бутикови и малки изби

 

И на място за коментари и практическо обучение чрез тестване в познаването на виното на нарастващия брой ценители или просто винени сноби, каквито има в цял свят.

Виното с този модел на винарство у нас става деликатес, а не всекидневно питие. В България не могат много да се намерят пивки евтини вина, с по-нисък алкохолен градус. Освен вносни в „Лидъл”, примерно. Но няма такъв тип вина, каквото в Италия, да речем, се продават като „вино де ла каза”. Например розе 10-11% алкохол, но пивко, не дървено или киселяч. Само една малка изба – „Страцин” – ми показа вино за 8,50 лв. бутилката, направено специално хем да е вино без шашми, хем да е по-евтино. Е, това е най-евтиното.

Повечето представени на изложението производители у нас имат по 300-500 дка собствени лозя. Произвеждат по 50-200 хил. бутилки годишно, колкото една фамилна изба в Австрия или в Швейцария. В тези страни обаче има платежоспособен масов потребител и тези фамилни изби успяват да продадат каквото произвеждат. У нас е по-сложно. Само някои изби са се наложили с някакви тероарни вина и търсенето им е станало постоянно. Но в предпочитанията за вино има и мода. Като всяка мода, тя се преминава, ценителят на такива вина често се насочва към нещо ново.

Повечето производители тичат в една писта – скъпи вина в малки серии, предназначени за под 5% от потребителите у нас, които купуват бутилка за по 20 лева и нагоре. И се разчита, че тези вина в малки серии са шедьоври, които струват много повече, но са принудени да ги продават по за 20 лева, защото у нас не разбират и не ценят шедьоврите. Всъщност себестойността на бутилка вино от малка изба с около 500 дка лозя с контролиран добив излиза висока. Но малките не се и опитват да правят друг вид и стил вина за по-масов потребител.

В цялото това разнообразие някои се надяват познавачи от чужбина да ги забележат и да дойдат в избата им като туристи да ги изпият. Или да ги купуват оттук за по 10-ина евро бутилката и да ги продават там за по 20-ина. Само че такива български вина в магазините на Запад не се забелязват.

Или надеждата е, че някоя верига ресторанти в Западна Европа да си поръчва от тези лимитирани серии по няколко хиляди бутилки. Каквито в български ресторант се предлагат бутилка за 50-ина лева и нагоре.

Много от малките изби се издържат от собственици, които имат друг бизнес и работят на загуба с надежда един ден да излязат на печалба. Ценителите по света да забележат шедьоврите.

 

И се забелязва някакво надпреварване в отлежаването

 

Вина с по 12-18 месеца отлежаване в нови бъчви е обичайно за малките бутикови изби. Затова може да се види парадокс – вино без отлежаване да е по-харесвано от същото вино „резерва”, отглежавало една година и повече. Някои са толкова изсушени от отлежаването, устата ти изтръпва от танини и от дъба. Но някои сноби ще ти обяснят, че не разбираш, това е истинското вино. Дето може да се преглътне само с мазни мръвки. Та да положиш усилия да оскъпиш едно вино, като го сложиш в бъчви за година и половина, и да стане по-трудно за пиене – това е майсторлък, наистина.

Е, масовият потребител не знае, че карамеленият аромат и вкус от дъба в някои вина е от т. нар. чипс – дъбови стърготини (има различен калибър, според целта на този тип „отлежаване”), пуснати в чувал в цистерната с вино. Не знае също, че и на някои скъпи вина слагат допълнително култивирани танини на прах, от съответен сорт грозде, или от дъб.

Но да не се отклонявам в тънкостите на занаята. Има и вина от стафиди от Близкия изток, и от втора-трета заливка на изцедените джибри и т. н. Такива не идват на изложения.

Тук-там по щандовете можеш да попаднеш на някой стар винопроизводител, който помни големите марки вина от едно време. Например виното „Мелнишко от Хърсово”, което изчезна – от онези 30-ина категоризирани вина от най-висока категория КНП – Контролирано наименование за произход, ще рече одобрен конкретен лозов масив, и не всяка реколта от него се бутилира с тази марка и категория. Сега край Хърсово има лозя, почти на същото място, където са някогашните, и някои като „Вила Мелник” правят от сорта Широка мелнишка лоза нещо като наследник на някогашното. Този сорт се бере късно и е труден за правене на вино. Иначе подобрените сортове Ранна мелнишка и др. кръстоски преобладават у много производители наоколо.

За едно друго изчезнало вино КНП стана дума с един производител от Плевенско – изба „Горун”. Става дума за „Каберне Совиньон от Лозица” – уникално, неповторимо каберне, не може да се сравни с нищо познато от този сорт. Лозовия масив, от който се е правило, е затрит в началото на 90-те след връщането на земята в реални граници. Никой не се е помъчил да го запази, нито да насади нови лозя с този тероар, от които може да се печели.

Сега край с. Лозица има пръснати само към 200 дка занемарени лозя, които не се знае кой как поддържа, казва човекът от изба „Горун”. Вино „Каберне совиньон от Лозица” се намираше докъм 2000 година – стари реколти до 1990 г. И вече остана в историята.

Но сега много на брой млади бутикови изби пишат новата история на българското вино. То няма да е в големи количества и ще струва по-скъпо. Затова повечето пиячи се насочват към концентратите – бутилка ракия струва по-евтино от бутилка вино. Като се съберат трима да се почерпят, от кое ще си купят?

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.