Митко Станков: Оцених на 10 млн. евро този уникат от българската средновековна история
Митко Станков e 70-годишен, австрийски гражданин, който се е отказал от българско гражданство. Живее във Виена от 1991 г. Завършил е история в Софийския университет. От ученик започва да колекцонира монети, и хобито му се разраства дотам, че днес някои нумизмати у нас го смятат за най-големия български експерт в тази област. В края на социализма събирачеството на антични монети, особено от благородни метали, попада под ударите на закона. Станков е получил полулегално от Комитета за култура пълномощия да купува монети и предмети и да ги предава в музеите. След като Държавна сигурност погва кръг приближени на Людмила Живкова в Комитета, проверките им стигат и до Станков. В дома му са правени обиски и изземани монети и предмети. Срещу него е имало и скалъпени обвинения и е лежал в ареста. Преди години тогавашният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров обяви, че стойността на иззетите предмети и монети от Митко Станков е достигнала 50 млн. долара (виж тук). Станков заведе дела, за да му ги върнат, защото не е осъден за престъпление за търговия с антики. За последно домът му е обискиран и са конфискувани антики и монети през 1991 г., когато заминава за Виена. Години наред е обвиняван от ГДБОП и бившите хора от Държавна сигурност, че ръководи мафия за износ на културни ценности от България. Години наред също така съобщаваха пред медиите, че го издирва Интерпол, докато той живее официално във Виена. Станков е заклет експерт към Търговския съд там, за което е положил изпит пред комисия от юристи и професори по история. Получил е австрийско гражданство, след внимателна проверка на австрийските служби. Станков е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери от цял свят.
– Преди близо две години в Ню Йорк на търг беше продаден екземпляр от златен медальон (наградна монета) на хан Омуртаг, втори известен екземпляр, след единствения в Националния исторически музей. Тогава съобщихте, че има и друг неизвестен досега екземпляр от медальон на хан Крум, както и златно украшение, принадлежало лично на хан Омуртаг. На кого са тези неизвестни още уникати и ще се появят ли отново някъде на търг?
– Както съобщих и тогава, бях поканен от нотариус да прегледам и оценя частна колекция от антични и средновековни монети, и предмети. Като сертифициран съдебен експерт към Търговския съд във Виена ме канят да оценявам такива колекции, които придобиват наследници. Първо прегледах монетите – гръцки, римски, византийски и европейски, няма да ги изброявам. Изпаднах в шок, когато видях златния медальон на Омуртаг. Има един известен екземпляр в Националния исторически музей, намерен при разкопки в Търново през 1975, има и един описан и скициран екземпляр, намерен от Карел Шкорпил през 1905 г., който е изчезнал.
– И това е този екземпляр от колекцията, който беше продаден на търг в Ню Йорк през януари 2020 г.?
– Да. Наследниците изкараха монети от колекцията на търг. Понечих да преговарям с тях да го купя. Но като експерт трябваше да бъда обективен и да не скривам от тях какво е това. Оцених го, че може да струва 100 хил. долара и повече. Тогава собствениците ми показаха и втори екземпляр от този медальон. С тях стигнахме до убеждението, че реален пазар и оценка може да се получи само на аукцион. Подадоха първия екземпляр на аукциона на „Класик нумизматик груп“ (CNG), който се провежда в Ню Йорк. Всичко беше открито и законно.
– Българската държава не участва в търга, май не поиска да го купи?
– Българската държава се намеси, но има предистория. Разговарях с Ерик Макфадън, директор на CNG в лондонския им офис. Той поиска мнение от мен. Обясних му, че ако се направи маркетинг, научат повече колекционери, може да постигне висока цена. Те обявиха оценка, доколкото помня, от 50 или 60 хил. долара, и го изкараха с начална цена 30 хил. Практиката е началната цена да е половината от оценката. Като наближи търга, Ерик сподели с мен, че има много писмени оферти, от които пет са с предложена цена над 100 хил. долара. Имало и други писмени оферти над началната цена. От тези писмени оферти почти всички са били с български имена. Кои са, какви са, не знам, това е тайна на организаторите на търга.
– Значи наддавали са български колекционери и богаташи, но не и българската държава?
– Двайсет дни преди аукциона, в централата на CNG в Ланкастър, Илиноис, идват представители на ФБР и федералната прокуратура , заедно с тях и хора, представени като български дипломати. Те поставили въпроса, че българските власти претендират, че въпросната монета е нелегално изнесена от България и молят тя да бъде изтеглена от аукциона и върната в страната. От организаторите на аукциона представили на ФБР документи за произход, и отказали да разговарят с българските дипломати.
При така създадената ситуация, и от практиката, която има аукционът в такива случаи, се изчаква представяне на доказателства, че произходът е от България, или съдебно решение. Монетата отива на търга с условието, че който е спечелил наддаването няма да я получи докато не отпаднат претенциите. Организаторите уведомяват за ситуацията всички участници. При това положение повечето участници с писмените орефти се отказват, намаляват и участниците с наддаване на място и онлайн. В крайна сметка е продадена за 47 500 долара. Всичко е обявено на сайта на CNG (виж тук). Благодарение на усилията на МВР, Министерство на културата и чиновниците от Националния исторически музей, те изпуснаха нещо уникално да замине в неизвестен частен колекционер на по-ниска цена.
– Тоест, българските власти не са представили доказателства, няма съдебно решение и монетата е отишла при купувача, предложил най-много?
– Естествено. Предали са я на предложилия най-високата цена. Който може да е и българин.
– А монетата медальон на хан Крум?
– От същата колекция е. Оцених монетите и дойде време да гледам предметите от нея. Трябваше да се отваря сейф извън Австрия. Тогава видях най-голямата сензация от българската средновековна история.
– Опишете по-точно?
– Златна владетелска шийна гривна, според мен лична владетелска регалия (каквито са короната, скиптърът – атрибути на властта) на кан Омуртаг. И преди съм обяснявал защо правилното е да се казва „кан“, а не хан. И с гръцки букви, и с латински се изписва „Канас юбеги Омуртаг“. Шийната гривна представлява златен обръч, на които висят на халка 25 златни медальона.
– Същите като продадения на търга?
– Не искам да влизам в подробности, заради собствениците. Но наред с медальони на кан Омуртаг, на гривната висят и медальони на неговия баща кан Крум. Непубликувани. Неизвестни на науката.
– И това ли ще излезе на търг?
– Не знам. Ако решат българските власти да придобият това нещо, мога да ги свържа с адвокат и нотариус, с които да преговарят. Но ще трябва да си приготвят 10 млн. евро. На толкова съм го оценил като заклет сертифициран експерт. И моята оценка важи вече във всички страни членки на ЕС. Допреди години важеше само в четири страни – Австрия, Швейцария, Люксембург и Германия. Съмнявам се да питат някой български оценител. Впрочем, цената ще се определи по-точно, ако или когато този предмет излезе на търг. Може да стане и по-висока.
– Съмнявам се, че българската държава ще плати такава висока цена. Освен това ще има и много коментари, несъгласия. Възможно ли е да се направи фонд и да се съберат дарения? Ще има ли интерес, според вас?
– Да, така си представям, че може да стане. По-рано описах и показах при вас нагръдната златна икона на цар Симеон Велики, която открих, и мога да докажа, че е негова лична (виж тук). Освен нея, тази гривна на Омуртаг е вторият личен предмет на български владетел от Първото българско царство. От Второто няма нито един, освен пръстена на Калоян, но той не е на Калоян (смее се).
– А защо го оценихте на 10 млн. евро?
– Защо? Моята оценка изглежда висока? Не е висока. Неотдавна във Франция излезе на аукцион малка дървена икона от XII век. Спонтанно се породи обществен призив да бъде запазена във Франция. Направиха обществен фонд с дарения от граждани, кой колкото иска да даде. И я откупиха за 16 милиона евро. Просто икона. Не е свързана лично с владетел.
– Тоест, да проверим работи ли това и у нас, готовността на българите да даряват за артефакти от своята история?
– Да си проверим патриотизма. Стига са се били някои в гърдите за турско робство и прочее. И още един пример – унгарското правителство даде на два пъти общо над 100 млн. евро за римски сребърни съдове, изкопани и изнесени от Унгария. В продължение на около 30 години държавата им водеше дела да ги придобие от техните притежатели англичани. Накрая ги откупи със споразумение.
– Къде и кога може да е намерена тази гривна?
– Не знам. Терииторията на България при Омуртаг е от Днепър до Адриатика. И от Черно море до река Тиса, където днес е столицата на Унгария. Днешна България не съвпада с подвластните на Омуртаг територии.
– Може ли да се предположи, че е намерена по времето на Карел Шкорпил преди 120 години и отнесена на Запад?
– Едва ли. Школпил е намерил един медальон на Омуртаг и той не се знае къде е.
– А вторият медальон на Омуртаг, който вероятно е от същата владетелска гривна – той ще се продаде ли отделно на търг?
– Не знам. Собствениците си имат адвокат, който иска, може да говори с него.
Още по темата:
Появи се втори екземпляр от уникалния медальон на хан Омуртаг. Излиза на търг в Ню Йорк
Кой купи златния медальон на хан Омуртаг? И какво ще стане с него?
Митко Станков поднесе сензация – откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух
Митко Станков: Открих още златни монети на кан* Аспарух, първата я откраднаха
– –
Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.