Световното и телевизорът – как се променят през годините

Цветен телевизор „Велико Търново 84“ с интегрални схеми. Снимка: от видео

Първото Световно първенство, излъчвано цветно по телевизията у нас, е 1974 г. от Германия. Хората не подозират какво е значението на едно Световно първенство за бита и технологиите.

Тогава отборът на Франц Бекенбауер като капитан побеждава на финала феноменалния отбор на Холандия с Йохан Кройф. В този момент в България цветните телевизори са малко и повечето зрители не могат да видят оранжевите екипи на холандците. На черно-белия телевизор изглеждат сиви, а германците с бели фланелки и черни гащета…

Най-много телевизори се купуват преди и по време на Световно първенство по футбол. Мъжките страсти надделяват при такава покупка за дома.

Преди близо половин век в България навлиза цветният телевизор и започва технологично обновление, за което огромен стимул са Световните първенства по футбол.

Тогава мачовете се гледат от приятелски и семейни компании в тесен кръг. Размерите на телевизорите и на хола в който са сложени не позволяват големи събирания. Още няма кръчми, които да събират събират десетки запалянковци пред големи екрани. Не само в България е така. А Световното първенство събира все по-голям интерес с навлизането на цветните телевизори и нарастването на екраните. През 1966 г. е постигнат рекорд от 400 млн. зрители, през 1970 (първото цветно предаване на Световно) зрителите на финала достигат 600 млн., въпреки часовата разлика между Мексико и Европа. През 1998 финалът Франция – Бразилия е гледан от 1,7 млрд. души. Сборната телевизионна аудитория от всички мачове на едно Световно след 2000 година надхвърля 30 млрд. души. Към 2022 се очаква да надхвърли 40 млрд. зрители общо на всички мачове.

През 1974 г., у нас някои вече имат от първите цветни телевизори „Рубин” или „Електрон”,

 

лампови, големи сандъци, съветско производство

 

Струват по 990-1000 лева, което изглежда много по онова време, когато минималната заплата на млад специалист е 155 лева. Но това не е чудно при навлизане на нови технологии. След 2000 година се появиха плазмени телевизори с големи екрани. Цената им за около 100 см диагонал на екрана беше 15-16 хил. лева. Да не припомняме какви бяха заплатите към 2003 г. Днес телевизор със същата големина, с екран тип LCD, TFT, OLED, струва и 600-700 лева.

Цветен телевизор „Рубин“ от първите „сандъци“. Снимка: сайт за продажби

Различните поколения запалянковци имат различни спомени за най-добри футболисти и отбори. Макар да идват нови и нови звезди във футбола, някак трайни са спомените от големите мачове на първите цветни телевизори с изпъкнали кинескопи с 50-ина сантиметра диагонал.

Първият цветен телевизор, появил се в български магазин, е от неизвестната марка „Вангуард”, испанско производство. Годината е 1971 г. магазинът е „Кореком”. Внесени са само стотина броя, спомня си един от дългогодишните техници в сервиза на „Кореком” Недко Братанов. Той е живата история на цветния телевизор в България.

Испанските се оказват изключително калпави, почти всички се върнали в сервиза. Скоро след тях „Кореком” пуска и малка партида руски цветни телевизори „Рубин”. На този модел не му е мястото в „Кореком”, там скоро нахлуват множество японски марки, но към момента е дефицитен и както руски лади може да се купи с валута.

През 1972 г. обемистите руски цветни телевизори „Рубин” и „Електрон” се появяват и в обикновените магазини. Те са лампови, големи като сандъци, екранът е скромен за днешните представи – 59 см диагонал. Първите модели руски цветни телевизори в онова време тежат около 50 кг (има различни версии и модификации, от 65 кг до 26 кг, последните модели, които не са лампови). Само захранващият блок с голям трансформатор е над 10 кг. Кинескопът е с дебело изпъкнало стъкло. В онова време всички кинескопи са с изпъкнали екрани. Това създава определени неудобства – на дневна светлина в екрана се отразяват изкривено прозорци или светли обекти и пречат на гледането. Може да не видиш къде отива топката при общите планове. Затова в хола дърпат завеси, затъмняват. Впрочем проблем с отраженията имат и днешните широки плоски екрани.

В онзи момент към 1972 г. още няма цветни предавания по БНТ. Не се ловят и чужди телевизии. Запалени по радиотехниката си правят сами телевизионни антени, с които ловят Белград. Сръбската телевизия е много по-интересна – пуска западна музика, рок групи и предава мачове и състезания, които тогавашната Българска телевизия не предава.

Но именно световните първенства по футбол са най-щедро показвани по българската телевизия след 1972 г. Тогава генерален директор става зетят на Тодор Живков – Иван Славков. Него не смеят да го притискат и командват грубо партийните идеологически отдели. Подобно на жена си Людмила той им създава проблеми с опитите си да разрешава по-интересни предавания.

На 9 септември 1972 г. е

 

първото пълно цветно телевизионно предаване –

 

манифестацията на живо. Купена е техника „Бош”, подвижна телевизионна станция за цветен сигнал. Започва подмяната на техниката във всички студии на Българска телевизия (Още не е прекръстена на Българска национална телевизия – БНТ). Към Нова година 1973 БТ излъчва по 32 часа седмично цветни предавания. До края на 1974 г. цветните предавания достигат 80%.

Паралелно се продават руските сандъци. Днес има сайт на един ентусиаст, наречен sandacite.bg, в който събират образци от стара техника. Тогава търсенето превишава предлагането, получава се характерният за соца дефицит. В тези условия най-важни са продавачи, склададжии и началници, които могат да уредят един телевизор с връзки. Плащаш в магазина тихомълком на човек, дават ти фактура и гаранционна карта и отиваш да го вземеш от склад някъде в покрайнините на София. Или обратното – плащаш в склада, и отиваш да го получиш в магазин в центъра след работно време. Особености на българската търговия тогава. Иначе пред магазините чакат ред час-два преди да отворят, записват се в списъци, които после не спазват и започват скандали.

След злополучните първи испански телевизори, „Кореком” продава към 500 броя лампови цветни телевизори с марка „Колорстар”, на цена 695 долара – също много пари за онова време. Стават известни като „белгийските”. Всъщност са сглобени у нас, повечето части са на „Филипс”. От продадените 500 броя на всичките кинескопите им се развалят, си спомнят хората от тогавашния сервиз на „Кореком”.

Към онзи момент преди Световното 1974 западни цветни телевизори са започнали да си внасят само дипломати, шофьори от международния транспорт, работещи в Алжир, Либия и др. „Кореком” обаче реагира на търсенето и за Световното в Германия започва да внася световни марки цветни телевизори – от Европа „Филипс” и „Грундиг”, по-малко „Блаупункт” и „Сименс”. Японските марки, които започват да доминират на световния пазар, стават най-продавани и в „Кореком” – „НЕК”, „Сони”, „Панасоник”, Саньо”, „Хитачи”, Джей Ви Си”, „Тошиба”. От 1971 г. до 1989 „Кореком” е продал над 80 хил. цветни телевизора западни марки (на стойност над 50 млн. долара). Тях ги купува средната класа на социализма – онези, които или са работили в чужбина за валута, или са си купили по 300-400 долара на черно за телевизор.

Чак през 1980 г. в София в завод „Ворошилов”, след черно бели телевизори усвояват производството и на

 

първите български цветни телевизори

 

Но най-масовото производство започва във Велико Търново през 1983 г. Ламповите телевизори вече са отживелица, започват сглобяването на телевизори с интегрални схеми. Първо екип от инженери и дизайнери създават две мостри, представят ги на Пловдивдския панаир, спечелват златен медал и им дават благословия да почнат масово производство.

По Второ направление, както се казва тогава (с валута), е внесена апаратура за производство от „Филипс”. Затова тръгва мълва, че цветните телевизори „Велико Търново” са разработка на „Филипс” с техни части. Но не са. Кинескопите са „Тошиба”, дизайнът е на Института по промишлена естетика в София. Дървените кутии се произвеждат в Тетевен, пластмасите в Белица, тунерите в Перник, полупроводниците в Ботевград, кондензаторите в Кюстендил, а резисторите в Айтос. Спойването на платките и отделните възли и детайли се извършва в комбината. Варианти на телевизора са сглобявани и в Турция под името ,,BILTON“. „Къде бяхме ние, къде бяха те? Къде сме ние сега, а къде са те?” – пита един от участниците в тогавашното производство (виж тук повече подробности за историята).

Отначало заводът в Търново произвежда по няколко хиляди, към 1987 вече над 30 хил. телевизора годишно, към края на соца по 40 хил. Общо там са произведени над 2 млн. черно-бели и цветни телевизори от самото начало. Сглобяват и вариант на руския „Електрон”, по-новия модел с интегрални схеми.

Днешният разглезен от технологии зрител, може да гледа мачове и на таблет, и на смартфон. Или на екран 2 метра. Дали може да си представи каква тръпка е било да се съберат няколко запалянковци вкъщи на цветен телевизор за Световното в Аржентина 1978, в Испания 1982?

– –

Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

 

Така изглежда лампов телевизор отвътре. Снимка: от видео
Така изглеждат старите телевизори с интегрални схеми отвътре. Снимка: от видео

Модели черно-бели и цветни телевизори българско производство

 

(Списъкът е от сайта sandacite.bg, чийто собственик поддържа колекция от стара техника)

 

Бузлуджа 47
Бузлуджа 59
Варна
Велико Търново`84, 85, 89, 872, 881, 882, 883, 884, 885, ТЦ5101, ТЦ5106, ТЦ51015, ТЦ5119, ТЦ5604
Вихрен
Дунав
Елена Т5005
Китен
Кристал 53, 59
Кристал цветен
Люлин
Мизия
Мургаш
Опера 1, 2, 3 І, 3 ІІ
Осогово
Пирин 1, 2
Плиска 1, 2
Преслав
Респром Т 31**, Т 3101, Т 3103, Т 3104, Т 3104 Favori, Т 3106, Т 5001, Т 5002, Т 5003, Т 5004, Т 5051, Т 6101, Т 6103, Т 6151
Родина
София 11, 21, 22, 31, 53, 59 І мод. А (кинескоп B59G2), 59 І мод. Б (кинескоп 59ЛК1Б), 59 ІІ мод., 59 ІІІ мод., 59 ІV мод., `81, `82, `83, `84, `85
Средец 1
Средец 2
Тракия
Фотон-Враца
Царевец
Шипка 59
Colorstar
Cristal
Cristal (София 59 І за износ)
Elena
Prince
Sofia (прототип на София 59 I за износ)
Sofia (Мизия за износ)
Sofia T61-T (за износ)

 

 

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.