Рисковете на онлайн любовните връзки

Човешките отношения бързо асимилират всяка техническа новост. След телефонната любов на осемдесетте години, днес на мода е виртуалната любов, осъществявана чрез електронната мрежа. Възможността за общуване чрез Интернет – текст, звук и образ в реално време – превърна кибер пространството в най-предпочитаното място за запознанства, свалки и любовни афери. Явлението придоби такава актуалност, че на последния конгрес на Европейската федерация по сексология на кибер секса бе посветено специално заседание с множество изключително интересни доклади.

Рискове, търсене и предлагане

Отдавна отминаха времената, когато за електронното общуване се говореше само с негативен тон. Днес акцентите се поставят върху това как възможността да преодолеем пространствените бариери и социалната изолация чрез Интернет би могла да обогати интимните отношения. Възникват и въпроси, свързани с рисковете на отношенията online. Тези рискове се търсят основно в следните насоки:

1. Застрашава ли интернет задявката стабилността на семейството?
2. Застрашени ли са децата от педофилни посегателства, улеснени чрез предварителни контакти в мрежата?
3. Застрашени ли са електронните флиртаджии от разочарования или други проблеми при трансформиране на връзката от online в offline.

До момента са проведени достатъчно научни проучвания за да е ясно, че електронната изневяра не е чак толкова невинна, колкото някои си мислят. Първо тя е много по-лесна за осъществяване, защото не изисква специални усилия. Освен това, чрез специализираните сайтове за запознанства на семейни и несемейни любители на нови връзки, намирането на подходящ партньор е нещо елементарно, тъй като и търсенето и предлагането са достатъчно големи . Необходимо е само човек да се почувства неудовлетворен от брачните си отношения, за да се впусне в мощния поток на търсещите разтуха. Това може да стане незабелязано за колегите и началниците, както и за останалите членове на семейството. Дискретността е почти напълно гарантирана.

Да хулиш брачния си партньор в чата

Рискът от подобно поведение е другаде. Това е твърде лесно, но не особено ефективно решение на баналните семейни конфликти, които в здравите семейства обикновено веднага се поставят на масата за да търсят най-адекватните решения. Националната ни черта да си премълчаваме, когато нещо не ни харесва, да трупаме негативизъм със стиснати зъби и единствено пред приятели да се оплакваме, във времето на Интернет може да добие доста уродлива форма. Някой хора намират, че е особено атрактивно в чатовете за запознанства да хулиш брачния си партньор и да споделяш как копнееш да срещнеш някой, който няма нищо общо с него. Подобни призиви към потенциалните спасители са част от една доста коварна игра с неизвестен и често драматичен край. Далеч по-добре би било, ако брачните партньори не са в състояние сами да се справят със семейния проблем, да се обърнат към опитен семеен терапевт за помощ. Дори и при този избор конфликтът да не се разреши, на хората им остава шанса да се разделят цивилизовано, запазвайки взаимното си уважение.

За съжаление масовата практика е съвсем различна и тя се възпроизвежда и чрез електронното общуване. Не случайно последните изследвания по света показват, че огромната част от съвременните семейни двойки, особено в по-млада възраст, системно си изневеряват чрез електронни свалки. Лесно обаче те могат да се станат „играчка плачка”. Единият от възможните драматични сюжети е свързан със случайно разкриване на електронната кореспонденция и разбираем конфликт в семейството, който следва. В другият вариант, някой от партньорите истински се влюбва в своя електронен избраник и трансформира виртуалната връзка в реална любовна афера. Прехода от виртуалното към реалното понякога напомня на просъница. За съжаление докато някой хора се разбудят и добият адекватна представа за човека, който дълго време е бил само закачалка за техните фантазии, реалният брачен партньор може и да си е отишъл.

Рискове за малолетни

Вторият аспект на риска от виртуалното общуване – сексуалните посегателства над малолетни и непълнолетни, е изключително актуален. Проучванията показват, че почти всички малчугани в големите градове, а и не само там, имат достъп до мрежата и прекарват в нея значително време. Предпочитаната им активност е участието в колективни електронни игри и сайтове, които дават възможност за запознаване и общуване с връстници, а и с по-възрастни. Именно тук са местата, където съвременните педофили залагат капаните си, необезпокоявани поради своята анонимност. Те лесно могат да се възползват от детската наивност и доверчивост и узнавайки кои са слабите места на някое дете, неусетно да го прелъстят в мрежите си. Статистиката само в САЩ са достатъчно красноречива. През последните години значително са се увеличили отвличанията на деца и сексуалните посегателства над малолетни, след като похититeлите предварително са се запознали с жертвите си и са събрали информация за тях по Интернет. Този факт изисква изключително внимание и загриженост от страна на родителите, чийто ангажимент е да информират децата си за потенциалните рискове от контакти с непознати в мрежата.

Прикрита идентичност в мрежата

Третият риск, за който тук ще стане дума, засяга огромният брой клиенти на сайтовете за запознанства. Известно е, че не всеки, който посещава такива сайтове е с добри намерения и представя истинската си идентичност и намерения. За някой хора е особено забавно да се подвизават в различни роли и да се наслаждават на ентусиазма, с който партньорите им ги възприемат в необичайното им амплоа. Именно в тези случаи настъпват най-неприятните разочарования. Затова стратегията на опознаване в Интернет задължително включва поредица от стъпки на постепенно разкриване на собствената идентичност. Този процес следва да върви паралелно с разкриването и на електронния партньор. Важно е телефонни номера, адреси и други лични данни да се предоставят едва тогава, когато напълно сме се убедили в добрите намерения и автентичността на отсрещната страна. Но дори и тогава рисковете от разочарование, не са изключени. Според едно английско проучване от 2006г. около 1/3 от хората, които са имали лична среща със свой електронен партньор са останали разочаровани от него при първата среща на живо. В половината от тези случаи разочарованието е било свързано с външния вид – най-често поради използване на нереалистични фотоматериали във фазата на предварителното опознаване по Интернет. Интересно е обаче, и това че при 15% от изследваните двойки, запознали се чрез предварителна електронна кореспонденция, впечатленията от първата личната среща са надхвърлили очакванията.

Може да се каже, че електронното, както и всяко друго общуване, крие известни рискове, но те не са основание да се отказваме от него.
––––––––-

* Доц. д-р Румен Бостанджиев е сексолог-психотерапевт. Специализирал е сексология в Белгия и Холандия, член е на Европейската федерация на сексолозите и на Европейската асоциация по сексуална медицина. Като психотерапевт е специализирал по програма на Американската психологична асоциация, обучавал се е в Германия по т.нар. психодрама (вид психотерапевтичен метод), има няколко квалификации и е изучавал методите на невро-лингвистичното програмиране, терапията, ориентирана към решения, теорията на избора на Уилям Гласър, теорията за емоционалната интелигентност на Даниел Голман и позитивния подход на Джон Кехоу. В терапевтичната си практика съчетава всичко това, като използва свой стил. Основател и ръководител е на Фондация „Сексуалност и здраве”
Повече за д-р Бостанджиев и контакти с него в сайта www.erbos.com

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.