Да бягаш от София във Виена. Някога и сега + фотогалерия

Виенски файтонджия. Снимка: Иван Бакалов

 

Като попадна във Виена, неизбежно ме обземат мисли за София. „Кое е най-хубавото нещо в София? – Влакът за Виена.” Така се шегували преди век чужденците с кална София.

Европейското влияние проникнало чрез Фердинанд, множество сгради в София са строени по виенски проекти едно към едно, на 1 януари 1901 г. тръгнал трамвай (наречен тогава „явление на всемирния прогрес”) и било прокарано улично осветление – първият ток в града потекъл от новопостроения ВЕЦ в Кокаляне, чийто шеф бил италиански инженер. Българи тепърва се учели да опознават тока.

Във Виена през това време трамваи, файтони и автомобили разкарвали народа и аристокрацията по театри и кафенета, в които можеш да седнеш на съседната маса до Фройд, Калман, или Климт (виж тук). Или до Ленин, или младия Хитлер. Впрочем в едно от тези кафенета Стамболов се срещнал с Фердинанд да го цани за княз на България.

София днес не е чак толкова кална, но Виена …си е Виена. Многократно класирана като най-добрия град за живеене в света.

Бела Барток сигурно гледа от небето и се радва, че до неговата звезда в подлеза на метрото до операта свирят двама улични музиканти. Снимка: Иван Бакалов

Какво може да се види там, да вземе пример София?

Тротоари от асфалт

Няма джвакащи и разкривени циментови плочки от всякакъв размер и дизайн като в София. Асфалтовите тротоари не са само виенски патент, има ги и в Париж. Само в някои стари части има плочници, оставени от уважение към историята. София е по-богата и сменя плочки понякога през 2-3 години, за да вземе някой едни комисиони, а друг да произведе безсмислените си некачествени плочки и капаци на шахти, които се разпадат. Тук, като асфалтират тротоар, лесно правят после кръпки по него, ако се наложи да разкопават за нещо. В Париж пък съм виждал как копаят по асфалтовия тротоар за някакъв кабел, на другия ден запечатан с нов асфалт и върху кръпката щампована датата – нанася се и на кадастралните карти на инфраструктурата и се знае всяка кръпка кога кой е направил.

Боклукът като белег за цивилизация

За да стигне до изгаряне и преработване, боклукът на Виена е добре разделен и разпределен от виенчани в различни контейнери. Отделят хартия, метал и др. подобно на софиянци, само че по-съвестно, защото са граждани и са заплашени от строги глоби. И никой не нарушава. Разделят дори цветно от бяло стъкло. Защото ако се смесват зелени бутилки с бели, не може да се правят прозрачни стъкла от такива вторични суровини. Белите стъкла се събират отделно от зелените, виенчани постигат до 60% разделяне на двата цвята.

Магазин на службата за чистотата на Виена за рециклирани и ремонтирани вещи, изхвърлени на боклука. Снимка: Иван Бакалов

Два големи и един малък завод за изгаряне на отпадъци поглъщат камионите с боклук на Виена. Единият е почти в центъра, кварталът на Фройд, другият е в покрайнините. Инсенераторите не отделят пушек, въпреки високите комини (виж тук повече).

В града има навсякъде отделни кошчета за кучешки изпражнения, поставени са и стойки за найлонови торбички. Глобата за неприбрани кучешки изпражнения е 50 евро. Подобна е за хвърляне на угарка или хартийка. Кошчетата за боклук имат приставка за фасове. Щатните инспектори по чистотата са подпомогнати от доброволни сътрудници, обикалят със специални жилетки и пишат фишове за глоби.

Добре разделен общият боклук на Виена над 40% отива за рециклиране, до 60% за изгаряне в инсенератори и др., които произвеждат ток, отопление и биогаз.

София дълго и мъчително строи завод за преработка на боклук с европари, който не изгаря, а преработва боклука на брикети за горене, откъдето ще го карат до тецовете и ще се строи нова инсталация за целта. Пак сме по-умни от Виена.

За нестандартни боклуци, мебели и др., виенската служба по чистотата е предвидила рециклиране. Преработени и поправени такива предмети, столове, шкафове, електроуреди, всякакви чаркове, дори детски играчки, могат да се купят от специални магазини на общинската служба по чистотата.

Метрото е цяла отделна тема

Годишната карта за целия градски транспорт струва 365 евро. Продават се между 700 и 800 хил. подобни карти годишно. В София персоналната годишна карта е 365 лева, но във Виена излиза по-евтино, с повече метролинии, трамваи и …влакове.

Виенски файтонджия. Снимка: Иван Бакалов

По-интересно е с влаковете. Те минават през центъра на града, и играят роля на градски транспорт, а можеш да се качиш на тях и за другия край на Австрия. Масивни, тихи и бързи мотриси, в които се пътува с маски. Ковид мерките за градския транспорт са валидни. Влакът навлиза във Виена и пътниците вадят и поставят маски…

Телефонният указател на Виена е пълен с немски, унгарски, чешки, хърватски и прочее славянски имена. Австроунгарската империя е омесила много народи. В рамките на ЕС сега между тях няма граници. Впрочем първата премахната граница с падането на Желязната завеса беше между Унгария и Австрия още пролетта преди падането на Берлинската стена. Австрийците нямат претенции да възстановяват великата империя. Даже има виц от едно време, че ако се направи референдум за възстановяване на Австро-унгарската империя, унгарци и чехи ще са „за”, а австрийците – „не”.

Денят започва с „Гутен морген Остерайх”

по водещата телевизия. Вървят репортажи за всичко, певци, актьори, дресьори, танцьори и прочее. Само политици няма като в софийските сутрешни блокове за видиотяване на населението. Дълго показват пейзажи от камери за наблюдение от Алпите и цяла Австрия с температурата и данни за времето.

Коледните пазари предлагат лакомства и глювайн. Снимка: Иван Бакалов


Задръстванията по улиците започват към 6,30 часа, забелязах навремето, когато ми се наложи рано да пътувам с кола тук. В София тогава задръстванията почваха към 9-9,30, сега са се изместили с час напред.

Виена е украсена за Коледа, елхата пред кметството е запалена, пълно е с коледни базари с играчки, лакомства и глювайн.

Файтонджиите чакат около дворците по ринга – Първи бецирк. Да станеш тук файтонджия е невъзможно, като лодкарите във Венеция са, трябва да умре някой, да освободи място и то обикновено се наследява фамилно. Само кореняци виенчани. Иначе емигрантската общност е нахлула навсякъде – магазини, хотели, служби. И уличните им музиканти едни спретнати и артистични, могат да свирят, някои изглеждат като просяци, но не са омазнени и миришещи на помия.

Новогодишна украса на коледните базари на Виена. Снимка: Иван Бакалов

По „Мария Хилфер щрасе” и пресечките й, покрай магазините за всичко, може да попаднеш в бирария с 50 вида наливна бира, във

винарна с 500 вида вино,

в пекарна отрупана с кифли и хлябове, в ресторант, където плащаш за вход и ядеш на корем доста изискани ястия, в магазин с луканки, сирена и деликатеси от цяла Австрия и от целия ЕС и Швейцария.

В неделя може да попаднеш и на литургия в някоя от готическите катедрали, с неописуема акустика.

По ринга сноват по велоалеите велосипеди, въпреки, че е декември. Тук по ринга, скрити зад стари фасади, са и офиси на банки, фирми, на адвокатски дружества. Кабинети на някой зъболекар като д-р Хамбургер от Първи бецирк, бездетен вдовец, който свирел на цигулка, и починал изведнъж от рак. И моята приятелка Ж., която живее тук, сега си търси нов зъболекар.

Графити в каналите на Виена. Снимка: Иван Бакалов

А моят съученик Д., който живее тук от 1991 г., не може да бъде открит, в интернет няма телефон, защото се крие от българи. Като търговец, регистриран в търговската камара на Виена, го намирали нашенци и все далавери му предлагали.

Тук е и Митко Станков, австрийски заклет лицензиран експерт по монети и антики към Търговския съд във Виена, за когото години наред българските полицаи твърдят, че го издирва Интерпол, а той си живее официално във Виена и може да бъде намерен в телефонния указател. Отказал се от българско гражданство, за да вземе австрийско (Австрия не позволява двойно гражданство).

Табела на магазин за рециклирани от отпадъци стоки и изхвърлени предмети. Вдясно се вижда еко-факсадата на отдела на общината, който се занимава с отпадъците и боклуците на Виена. Снимка: Иван Бакалов

При соца имаше една песен на забравена вече група – „Искам да съм негър, негър в Алабама” (текст Николай Искъров). Още нямаше политкоректност. Беше нещо като завоалирана форма на протест срещу тогавашната ограничена свобода. Минавах неколкократно през Щадпарк, едни алеи, езерца, пълни с патици. И неволно взех да си пея „Искам да съм патка, патка във Виена” – гарантиран дълъг и щастлив живот, хранят те и никой не те закача. Единствената опасност за патките са някои български или балкански емигранти преди Банговасил.

Впрочем, и с ватман става – „Искам да съм ватман, ватман във Виена“. Трамваите едни безшумни, лъскави, релсите им не са в разбити бетонни легла. Навремето пуснах една статия със снимки на виенски и софийски трамвай, от еднакъв ъгъл, и на виенски и софийски релси. И един колега ми вика: „Не обиждай България“. Бре, обиждаме се значи, че поддържаме тая софийска красота.

 

Малки модели на някои видове кофи за боклук във Виена. Снимка: Иван Бакалов
Боклуджийско кошче с отделна стърчаща част за фасове. Снимка: Иван Бакалов

– –

Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

 

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.