Фенове на футбола, наблюдават ви

Охранителна камера над катарския стадион „Ал-Байт“ в Доха. Снимка: АФП/БТА
Повече от 15 000 камери наблюдават футболните фенове на осем стадиона и по улиците на Доха по време на Световното първенство по футбол през 2022 г. – събитие, което привлече над 1 милион футболни фенове от цял свят

„Това, което виждате тук, е бъдещето на операциите на стадионите“, заяви с гордост пред АФП през август главният технологичен директор на организаторите Нияс Абдулрахиман. „Нов стандарт, нова тенденция в експлоатацията на стадионите, това е нашият принос от Катар към света на спорта.“

Организаторите на Световното първенство по футбол в Катар не са единствените, които внедряват биометрични технологии за наблюдение на активността на футболните фенове. През последните години футболните клубове и стадиони в Европа въвеждат тези технологии за сигурност и наблюдение, пише сп. „Уайред“.

В Дания стадион „Брьондби“ използва лицево разпознаване за проверка на билети от 2019 г. насам. В Нидерландия НЕК „Ниймеген“ използва биометрична технология за предоставяне на достъп до стадион „Гофърт“. Френският ФК „Мец“ за кратко експериментира с устройство за лицево разпознаване, за да идентифицира фенове, на които е забранено да влизат на стадиона в Сен-Симфориен. А британският „Манчестър Сити“ според съобщенията е наел през 2019 г. базираната в Тексас фирма Blink Identity, за да внедри системи за лицево разпознаване на стадион „Етихад“.

В Испания „Атлетико“ (Осасуна) използва лицево разпознаване, за да следи и контролира достъпа до стадион „Ел Садар“, а през юни 2021 г. „Валенсия“ подписа договор с биометричната компания FacePhi за разработване и внедряване на технология за лицево разпознаване на стадион „Местая“ през предстоящия сезон. След това спортният клуб стана глобален посланик на технологията на компанията.

Технологията за биометрично разпознаване на лица на FacePhi вече беше използвана за пилотен проект за записване на феновете на „Валенсия“ в автоматизирана система за контрол на достъпа, която им позволява да влизат на стадиона с помощта на QR код през мобилното приложение на футболния клуб.

И така, колко точни са тези системи?

През годините е имало случаи, в които нещата са се обърквали. През 2017 г. технологията за сканиране на лица погрешно идентифицира повече от 2000 души като възможни престъпници на финала на Шампионската лига през 2017 г. в Кардиф, Обединеното кралство. Системата беше премахната след съдебно решение, за да бъде внедрена отново по-рано тази година.

През 2019 г. нидерландският футболен клуб „Ден Бош“, който използва интелигентни камери на турникетите си, погрешно идентифицира и изгони 20-годишен фен, твърдейки невярно, че той се е сблъсквал с привърженици и е влизал в забранени зони.

„В този случай на погрешна идентификация – сериозен риск за технологиите за лицево разпознаване – невинен човек беше неправомерно изгонен от стадиона на своя отбор и дори му беше наложена глоба“, обяснява Ела Якубовска, старши съветник по политиките в неправителствената организация за граждански права European Digital Rights (EDRi), която изтъква случая в доклад за 2021 г. „Има много малко достоверни доказателства, че дори „традиционните“ системи за видеонаблюдение намаляват престъпността; те по-скоро създават впечатление за сигурност, без обикновено да имат осезаеми ползи.“

„Бавно, но неотклонно, повсеместните биометрични технологични системи започват да представляват нова норма за инфраструктурата на стадионите“, обяснява Брет Хътчинс, професор по медии в австралийския университет „Монаш“ и съавтор на изследователски документ за спортните стадиони и нормализирането на биометричното наблюдение.

„Обществената безопасност е дългогодишно оправдание за разпространението на биометричните системи за наблюдение, докато Ковид-19 въведе здравно измерение чрез мониторинг на телесната температура“, казва Хътчинс. „Маркетингът говори за безпроблемно потребителско изживяване за посетителите на престижни и скъпи събития и обхваща всичко – от лесното придвижване на стадиона и извън него до свеждането до минимум на опашките за тоалетни и храна и напитки.“

Неизбежно ли е внедряването на такива системи?

„Проблемът тук е в идеята, че внедряването на такива технологии и инфраструктури е неизбежно и е все по-„естествена“ част от преживяването на стадиона“, казва Хътчинс. Той подчертава значението на „ясни и видими известия за зрителите, че се използват такива технологии“. Най-важното е, че той се застъпва за въвеждането на „силни законодателни и регулаторни гаранции, регулиращи въвеждането и използването на тези системи, както и контрола и използването на данните“.

Всъщност европейските законодатели се опитват да регулират масовото наблюдение с биометрични данни. През април 2021 г. Европейската комисия представи предложение за регулаторна рамка на ЕС за изкуствения интелект. Понастоящем Европейският парламент формира становището си по предложението, а Европейският съвет трябва да обсъди досието в началото на декември.

„В проекта на Европейската комисия за Акт за изкуствения интелект се признава, че биометричната идентификация е рискова по своята същност технология, но по странен начин се предлага забрана в член 5, която е толкова слаба, че ако не друго, то по-скоро прилича на план за това как да се провежда биометрично масово наблюдение, отколкото на истинска забрана“, обяснява Якубовска от EDRi.

Въпреки че все още не е проведено окончателно гласуване, членовете на Европейския парламент подкрепиха пълната забрана на дистанционната биометрична идентификация в публично достъпни пространства, както от публични, така и от частни участници, и вероятно ще приемат тази окончателна позиция.

Такава забрана обаче няма да включва използването на биометрични системи за разпознаване на емоции, нито биометрична категоризация (напр. профилиране на хора въз основа на тяхната възраст, пол или етническа принадлежност). „Смятаме, че те спешно трябва да бъдат забранени в Закона за изкуствения интелект. Шокиращо е, че в огромното мнозинство от случаите текстът на Комисията дори не определя тези употреби като високорискови“, казва Якубовска.

„Не бива да има изключения от забраната, тъй като дори предполагаемо тясно изключение би означавало, че масово ще бъде разгърната инфраструктура за разпознаване на лица и ще бъде подготвена да се включи, когато се сметне за необходимо“, добавя тя. По дефиниция тези системи сканират лицата или телата на всяко преминаващо лице, така че не е технически възможно да бъдат ограничени например до заподозрени или извършители на тежки престъпления.

В САЩ администрацията на Байдън предложи проект за Закон за правата на изкуствения интелект, който коментаторите смятат за беззъб, тъй като не съдържа ясни забрани за внедряването на изкуствения интелект, които предизвикват най-много спорове, като например използването на лицево разпознаване за масово наблюдение.

„Без регулация има тенденция да се събират всички налични данни и да се съхраняват за неопределено време – това създава „медени гърнета“ за хакерите и също така допринася за „пълзящи функции“: изкушението да се намерят други начини за използване на данните“, казва Хътчинс.

„Правоприлагащите органи следва да използват много други инструменти и техники, с които разполагат и които са в съответствие с принципите на правовата държава и правата на човека, вместо да прибягват до използването на технологии, които са широко осъждани от гражданското общество, адвокатите по правата на човека и дори от органите на ООН по правата на човека“, казва Якубовска.

„След като тези инструменти са налице, правителствата ще твърдят, че те трябва да се използват широко“, обобщава тя. „Това е врата към масовото наблюдение.“

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.