Защо у нас не плащат за разкриване на корупция, както е в САЩ и др.?

Брадли Биркенфелд позира с френското издание на своята книга, в която описва перипетиите си като банкер. За разкриване на банкови схеми и укриване на данъци пред американските власти Биркенфелд е получил премия от 104 млн. долара. Снимка: ЕПА/БТА

 

Дефектът в законодателството за борба против корупцията у нас, първоначално в Наказателния кодекс от времето на Народна република България, останал и в началните години на т. нар. „преход“ след 10 ноември 1989 г., включително и на най-новата нормативна база е, че липсва материалният интерес на евентуалните осведомители за корупция и за ощетяване на държавата.

Не такава е практиката в редица държави, включително в САЩ. Всъщност идеята за парично възнаграждение на „доносник-тръбачите“ (от англ. глагол „whistle“ – „доноснича“ в жаргонно значение и „blower“ – „тръбач“), произхожда от Обединеното кралство на Великобритания през далечната 1318 г. Тогава крал Едуард ІІ предлага една трета от глобата да се изплаща на „relator“-а (какъвто е правният термин), тоест човека, донесъл за извършено стопанско престъпление, което е ощетило кралската хазна. В случай, че релейторът заведе дело срещу държавните чиновници, които са злоупотребили в своя полза.

През 1540 г. в закон срещу корупцията при съдебен спор и срещу практиката на подкупване на съдии, крал Хенри VІІІ през 1540 г. постановява обикновени информатори да имат право да завеждат дела, когато става въпрос за претенции относно поземлена собственост. Този закон е все още в сила в Република Ирландия, въпреки че през 1976 г. в Англия той беше отменен. Правото на един обикновен информатор да води съдебно дело, когато са засегнати интересите на Обединеното кралство, по-късно е

 

пренесено в английската колония в Новия свят

 

Например в Масачузетс „глобите за измама при продажбата на хляб” да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който открие измама. Подобни закони биха могли да бъдат открити в правните кодекси на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Северна Каролина.

Гражданската война в САЩ (1861–1865 г.) е белязана с измами на всички нива на държавното управление, както във федералните служби, така и в администрацията на въстаналата Конфедерация. По време на войната, безскрупулни доставчици продават на армията на Съюза грохнали и немощни коне и мулета в лошо здравословно състояние, дефектно оръжие и амуниции, както и гранясала храна, освен другите измамнически действия. Ето защо Конгресът на САЩ одобрява Закон срещу фалшивите претенции. Идеята на закона е, че който доставя стоки или извършва услуги на държавата, които не отговарят на заявените количества и качество, носи наказателна отговорност. Този закон влиза в сила на 2 март 1863 г. и понеже е приет по време на президентстването на Абрахъм Линкълн, е наречен „Законът на Линкълн“. Законодателният акт налага отговорност на лицата или компаниите (най-често федерални доставчици), които мамят при участието си в изпълнението на правителствени програми.

Важно е, че законът предлага награда, която е наречена „qui tam обезпечаване“, която позволява на гражданите да завеждат дела от името на държавата и да им бъде заплащан процент от възстановената сума. „Qui tam“ е абревиатура от латинската правна фраза „qui tam pro domino rege quam pro se ipco in hac parte sequitur“ – „този, който започне дело в полза на нашия господар краля, както и за самия себе си“.

В процес „qui tam“, гражданите, иницииращи съдебни дела, са наричани „relator“ (релатор) – „доносник“ за стопанско престъпление. Qui tam релаторите са с признати частично прехвърлени от страна на правителството права за завеждане на дела.

В подкрепа на това законодателство американският сенатор Якоб М. Хауърд заявява: „В поддръжка на qui tam процедурата е древната идея да е налице изкушение, и подтикване „на мошеника да хване мошеника“, което е най-сигурния и експедитивен начин, който аз изобщо съм открил, за да бъдат изправени мошениците на съд“, имайки предвид, че самите релатори най-често и те са участници в мошеничествата.

За военните разходи по време на Втората световна война прокурорите изчакват докато Министерството на правосъдието инициира съдебно дело и след това веднага започват граждански дела на основание на Закона срещу фалшивите претенции (ЗФП), една практика, наречена по онова време „паразитна“. В Конгреса се появяват настроения да бъде отменен ЗФП, но е решено вместо премахването на закона, само да бъде намален делът за награда на релаторите от възстановените загуби, понесени от държавата.

Законът търпи още една поправка през 1986 г., която отново се дължи на дела, свързани с военните разходи. По време на осъществената от президента Роналд Рейгън програма за модернизиране армията на Съединените щати, бяха открити множество извършени измами от военните доставчици. Затова и Конгресът ожесточава законодателството според ЗФП.

Законът първоначално е прилаган по отношение на военни доставчици, но от последното десетилетие на миналия век акцентът се измества към общественото здравеопазване, като 40 % от възвърнатите средства са от различни мошеничества, свързани с двете най-големи държавни програми за здравеопазване „Медикейд“ и „Медикеър“. Най-често срещаните

 

измами са извършвани от големите американски фармацевтични компании

 

Обикновено трикът е фирмата-производител на даден медикамент незаконно да разширява в приложеното упътване обсега на неговото действие извън този, който е одобрен преди пускането на медикамента на пазара. По този начин лекарите го предписват за по-широк кръг заболявания, отколкото е регламентиран от американската Агенция за лекарствата и храните. После здравноосигурителните каси изплащат направените от болниците и пациентите разходи за закупуване на съответните количества от медикамента.

Когато обаче се намесят „доносниците тръбачи“, след съответното разследване, фармацевтичните компании биват санкционирани, като релаторите получават своя дял от глобата, платена от фирмите-нарушители. Например през 2010 г. филиал на „Джонсън & Джонсън“ се съгласи да изплати повече от 81 млн. долара граждански и криминални глоби, за обвинения в дело в полза на Агенцията за лекарствата и храните, водено от двама „доносници-тръбачи“.

По подобни обвинения беше санкционирана и фармацевтичната компания „Мерк“ заради иницииране на свръхпрезапасяване на екипажи от войските на САЩ по време на войните в Ирак и Афганистан. В изявление, обявено на 3 януари 2012 г., компанията се съгласи за 31,9 млн. долара глоба, без обаче да признае официално своята вина. Въпреки това „доносникът-тръбач“ по делото Джери Х. Браун получи 3,6 млн. долара.

От 2012 г. над 70 % от всички инициирани федерални акции по ЗФП са започнати от „доносници-тръбачи“. Правителството си възвръща 38,9 млрд. долара от 1987 до 2013 г. на основание на дела по Закона срещу фалшивите претенции, от които 27,2 млрд. долара са вследствие на qui tam, започнати от релатори. През 2014 г. релаторите инициират над 700 дела на основание ЗФП. С дела на основание на Закона срещу фалшивите претенции, само от 2009 г. досега федералното правителство си е възвърнало 31,3 млрд. долара.

Защо в България не е в сила аналогичен закон, който да стимулира разкриването на измами, включително и на укрити данъци?

 

Целта е у нас да няма хора като Брадли Биркенфелд

 

Въпросната персона – бивш високопоставен служител на швейцарската банка гигант „Ю Би Ес“, уцелва джакпота в живота си, след като Главното данъчно управление на САЩ (IRS) разработи нови правила за приложение на Закона за неверни данъчни документи.

На Биркенфелд са изплатени 104 млн. долара (преди облагането с данъци) за ценната информация, предоставена от него на IRS, за това как банката е съдействала на хиляди американци да укриват данъци. Беше поставен рекорд за най-високо индивидуално възнаграждение за информатор в американската история. За призната вина Брадли Биркенфелд лежа 30 месеца в затвора, а след излизането си трябваше да прекара още 10 месеца под домашен арест.

В продължение на пет години, след постъпването му през 2001 г. в „Ю Би Ес“, той е един от 60-те банкери, изпращани редовно на лов за богати американски клиенти, въпреки че чиновниците не са притежавали изискваните от щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси лицензи за тази дейност.

„Ловната дружина“ на „Ю Би Ес“ дебнела госпожите и господата с внушителни наличности по банковите им сметки на аукциони за ценни произведения на изкуството, в изложбените салони, по време на яхтени регати, в голф и тенис клубове. В „Ю Би Ес“ вербувачите на клиенти били обучавани предварително как да не бъдат разкривани от американските регулаторни органи. Ето защо шефовете им ги задължавали да оперират единствено с кодирани лаптопи, както и да попълват фалшиви декларации, че пътуват до САЩ като туристи, а не за бизнес. В резултат Брадли Биркенфелд и колегите му от „Ю Би Ес“ привлекли за свои клиенти мнозина заможни американци, а банката управлявала техните авоари с общ размер 20 млрд. долара, помагайки им да измамят Главното данъчно управление на САЩ и да заобиколят контролните финансови органи. Комбинациите включвали насочването на американските богаташи към задгранични консултанти, които основавали фалшиви компании в данъчни убежища, като Британските Вирджински острови, Панама и пр. Самият Брадли Биркенфелд успял да убеди най-богатия си клиент – милиардера Игор Оленикоф, фигура в бизнеса с недвижими имоти, да прехвърли активите си от английската банка „Барклиз“, където Биркенфелд работел преди постъпването си, в „Ю Би Ес“. По-късно чорапът на измамите бързо се разплита, след като Брадли Биркенфелд разказва историята си на прокуратурата в САЩ. Моментално срещу него са повдигнати криминални обвинения, понеже първоначално отказвал да разкрие собственото си участие в измамата, както и факта, че е работил с Оленикоф.

В началото на 2008 г. обаче американската прокуратура издейства обвинителен акт срещу Биркенфелд от федералното голямо жури във Форт Лодърдейл, Флорида. Признава се за виновен през юни 2008 г. и свидетелства, че „Ю Би Ес“ е печелела минимум по 200 млн. щат. долара годишно от управлението на недекларираните активи в размер на 20 млрд. щат. долара.

Швейцарската банкова група се съгласи да бъде глобена със 780 млн. долара, за да предотврати наказателно преследване€ Признава също, че е поощрявала данъчни измами от 2000 до 2007 г. и предава на американските данъчни власти данни за 250 швейцарски банкови сметки на граждани на САЩ. По-късно „Ю Би Ес“ беше принудена да огласи информация и за други 4450 сметки. Събраните от американските данъчни власти над 5 млрд. щат. долара укрити налози са само началото на финансовия принос към хазната на Съединените американски щати, заради който Брадли Биркенфелд получи 104 млн. долара премия като „доносник-тръбач“.

 

Какво би могло да се случва, ако в България бъдат въведени

 

Законът срещу фалшивите претенции (Законът на Линкълн) и Закона за неверни данъчни документи, подкрепени от материално стимулиране на „доносниците-тръбачи“? Вариантите са безчет. Между тях е и наранената гордост на някоя съпруга, на някоя секретарка, служител, съдружник и т. н., разполагащи със секретна информация, от която могат да спечелят.

Като имаме предвид цялостната далавераджийска обстановка в България, стига да бъдат приети такива два закона за противодействие на ощетяването на държавата, с щедро материално стимулиране на „доносник-свирачите“, пред данъчни, финансови служби, прокуратура и др. ще се извият опашки.

И понеже българският (псевдо)елит, колкото е нагъл, той е не по-малко хитър как да мами суверена, посмъртно няма да си сложи таралеж в гащите.

Както е прозрял Томас Джеферсън: „Големите врагове на хората са престъпниците и управниците, затова нека да вържем вторите с веригите на Конституцията, за да не се превърнат те в легализирана версия на първите“. Откъдето се налага изводът, че българският народ е изправен пред незаобиколимата дилема: или да продължи да бъде ограбван от (псевдо)елита, или да наложи справедливи за неговите интереси закони.

– –

* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

– –
– –

Помощ за  e-vestnik  – тук.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.