Медведев не иска „ненужни“ партии
„Русия не трябва да се ориентира по двупартийния опит на Запада – партиите в страната трябва да представляват целия спектър на основните идеи. Днес има 5 до 7 партии, зад които стоят реални цели и интереси. Те разполагат със собствен устойчив електорат“, заяви новоизбраният президент Дмитрий Медведев.
Тъй като в Руската федерация са регистрирани 15 партии, това означава, че най-малко половината може да бъдат ликвидирани. Някои партии трябва да бъдат премахнати, смята Медведев, тъй като „не бива да берем срама заради партийните функционери, забравили, че една партия се създава, за да подобри живота на хората, а не само за политическа борба“. За премахването на отделните партии се очертават няколко критерия.
Първо, ще бъдат ликвидирани онези, които останат с местни клонове в по-малко от половината региони на Руската федерация и с по-малко от 50 000 члена. Второ, според чл. 37 от Закона за политическите партии трябва да бъдат ликвидирани онези, които 5 години не са участвали в избори. Става дума за участие най-малко в 20 на сто от местните избори, т.е. поне в 17 субекта от федерацията (общо 83 след промените от 1 март 2008 година). Трето, ще бъдат премахнати и онези партии, които са взели решение да се обединят с други.
„Уедряването на партиите може да бъде ускорено, като се повиши минималният им състав от 50 на 100 000 граждани”, заяви за „Аргументи недели“ политологът Виталий Иванов, близък до Кремъл. „От друга страна, за да бъдат те укрепени, би могло да се увеличат и средствата, отпускани за тях от държавата”, посочи той.
„Днес законът предвижда политическите сили, събрали на избори най-малко 3 на сто от гласовете, да получават по 5 рубли годишно за всеки глас. Ще е правилно да се увеличи тази „норма“ на 20-25 рубли и същевременно да се понижи процентната бариера до 2 на сто от гласовете. По-добре е партиите да вземат пари от бюджета, отколкото да си ги изпросват от различни бизнесмени, както се случва, да разпродават места в листите и т. н.”, добави Иванов. Ако плащанията за партиите бъдат повишени на 25 рубли за всеки глас, „Единна Русия“ ще получава годишно 1,1 млрд. рубли, а Аграрната партия на Русия (АПР) – 40 милиона.
Както научихме от Федералната служба за регистрация към Министерството на правосъдието, според данните за 2007 година само пет партии наброяват повече от 100 000 членове. Това са „Единна Русия“ (1,26 млн. членове в 84 регионални клона), „Справедлива Русия“ (430 хиляди в 82 региона), Комунистическата партия на Руската федерация 164 500 членове в 80 региона), Аграрната партия (164 100 души в 73 региона) и Либерално-демократическата партия на Русия (146 200 членове в 89 региона). Съвсем близо до стохилядната летва е още само една партия – „Народен съюз“ на Сергей Бабурин (96 600 членове в 62 региона).
Най-малки по числен състав пък са Партията на социалната справедливост (ПСС) с лидер Алексей Подберьозкин (50 800 членове и 61 местни клона) и Партията за възраждане на Русия (ПВР), оглавявана от Генадий Селезньов (52 600 членове в 60 региона). Те са буквално „на ръба“ на
необходимия минимум от 50 000 членове. Не блестят с голяма членска маса също Руската екологическа партия „Зелените“ на Анатолий Панфилов (58 800 души в 60 региона) и „Гражданска сила“ на Михаил Баршчевски (64 200 души в 67 региона). Съюзът на десните сили и „Яблоко“ също не са особено многобройни, затова пък имат доста повече клонове в провинцията (76-77).
Партията на мира и единството (ПМЕ), Партията за възраждане на Русия, „Зелените“ и партията на Бабурин не успяха да участват в изборите за Държавна дума през 2007 година. Би могло да ги спаси единствено участието най-малко в 17 местни избори през периода 2004-2008 година. Реално обаче ПМЕ е участвала в две регионални изборни кампании, ПВР – в пет, „Зелените“ – в девет, и само бабуринци са били представени в 20.
Днес партиите участнички в последните парламентарни избори срещат други, не по-малко сериозни проблеми. Всички те, освен четирите победителки, събраха на 2 декември по-малко от 3 процента гласове. Съответно законът задължава въпросните седем политически сили да възстановят стойността на безплатния телевизионен ефир и на вестникарските публикации.
Дълговете на седемте партии, взети заедно, възлизат на 1 132 230 000 рубли, съобщи ЦИК. Към 11 март всяка партия имаше да плаща по 155 до 170 млн. рубли, сиреч на практика още никой нищо не е платил от своя дълг. Най-много дължи „Яблоко“ – 169,96 млн. рубли. „Гражданска сила“ трябва да плати 168,5 млн., Аграрната партия – 161,28 млн., Демократическата партия на Андрей Богданов – 161,07 млн., Съюзът на десните сили -158,88 млн., а ПСС и „Патриоти на Русия“ – по 155-157 млн. рубли.
Според закона това не е основание да бъде ликвидирана една партия. Година след изборите обаче държавните медии получават правото да си търсят парите по съдебен ред, заяви пред „Аргументи недели“ Александър Игнатов, изпълнителен директор на Руския обществен институт по изборно право. Ако пък дългът по някакви причини не бъде изплатен до следващите избори, партията ще бъде лишена от правото на безплатно ефирно време.
В последно време между руските партии не протичат обединителни процеси. Подобно беше положението и през 2006-2007 година – единствено „Справедлива Русия“ успя да присъедини още четири регистрирани партии. През ноември 2006 година Вячеслав Володин, генералният секретар на „Единна Русия“ – партията на властта – заяви, че в редиците й ще се влее Аграрната партия. Това прозвуча правдоподобно, защото през май 2006-та шеф на апарата на АПР и неин заместник-председател стана Вячеслав Телегин – член на „Единна Русия“ от 2002 до 2005 година. Двамата с Володин добре се познаваха от съвместната си работа в Саратовска област. АПР обаче беше създадена през 2003 година като селски филиал на КПРФ и в нея все още са силни опозиционните настроения, което в крайна сметка й попречи да се обедини с партията на властта.
В началото на март 2008 година Сергей Миронов представи план за присъединяване на АПР към неговата политическа сила – „Справедлива Русия“. Той предложи на Владимир Плотников, председател на АПР, някаква длъжност в ръководството на своята партия. „Изключваме в бъдеще обединение с които и да било партии, АПР смята да се развива самостоятелно“, заяви обаче Плотников пред.
Както личи, в Русия има пет партии, които отговарят на новите изисквания за брой на електората, числен състав и участие в избори – „Единна Русия“, КПРФ, „Справедлива Русия“, ЛДПР и АПР. Към тях можем да добавим и „Гражданска сила“, допусната да участва в издигането на Медведев за президент. А също и Демократическата партия на Андрей Богданов, справила се успешно със „задачата за борба срещу Съюза на десните сили“ по време на изборите през 2007 година. „Народен съюз“ на Бабурин пък има почти достатъчен числен състав, но други четири партии – ПВР, ПМЕ, ПСС и „Зелените“ явно заслужават да бъдат ликвидирани. Сред тях единствено ПСС може да помоли за някакво снизхождение, доколкото лидерът й Алексей Подберьозкин от май 2006 година работи като референт на първия вицепремиер Дмитрий Медведев в правителството на Руската федерация. Напълно е възможно Съюзът на десните сили да бъде ликвидиран като наказание за проявяваната „несговорчивост“, а съдбата на „Яблоко“ до голяма степен ще зависи от това дали партийният лидер Григорий Явлински ще заеме някакъв държавен пост.
По БТА