Полша: „Право и справедливост“ плаши с „германския ботуш“

Ярослав Качински. Снимка: от тв екрана

Лидерът на полската управляваща партия твърди, че Германия се стреми да доминира в Европа. Той предупреждава, че поляците в крайна сметка може да се окажат под „германски ботуш“. Освен това гледа с пренебрежение на германското предложение за системи за противоракетна отбрана, което Полша в края на краищата приема, като през цялото време продължава за отправя саркастични антигерманските забележки.

Преди изборите догодина Ярослав Качински и неговата десноцентристка партия гневно критикуват Германия, като се опитват да представят главния си опонент като лоялен към Берлин.

Много поляци, както и други жители на Централна Европа, са критично настроени към позицията на Германия за Русия в годините преди руската инвазия в Украйна на 24 февруари, особено за газовите сделки, довели до зависимост от руска енергия и помогнали на Русия да си осигури средства за военните си нужди.

От друга страна, критиците на управляващата партия „Право и справедливост“ казват, че нейната антигерманска риторика започва да се превръща в заплаха за полските национални интереси и рискува да доведе до разрив между западните съюзници, докато Русия воюва в Украйна.

Те са особено критични към колебливостта на партията в решението дали да приеме германското предложение да разположи в Полша три системи за противоракетна отбрана „Пейтриът“, след като миналия месец заблудена ракета падна в Полша близо до границата с Украйна и причини смъртта на двама поляци.

Първоначално Качински отвърна резервирано на предложението и каза, че системите „Пейтриът“ трябва да бъдат разположени в Украйна, нещо неприемливо за Германия.

Качински каза също, че „отношението на Германия до момента не дава основание да се смята, че тя ще реши да прехване руските ракети“.

Министърът на отбраната Мариуш Блашчак съобщи днес, че в крайна сметка Полша ще приеме системата „Пейтриът“, но добави, че е „разочарован“, че трябва да приеме решението на Германия „да откаже да помогне на Украйна“.

Критици на правителството определят тези забележки като предизборна тактика, предназначена да спечели гласовете на по-възрастните поляци, които помнят Втората световна война, избухнала с нахлуването на нацистка Германия в Полша. По време на войната са убити 6 милиона полски граждани, около половината, от които – евреи.

Много поляци обаче имат положително отношение към съвременна Германия, в която са учили или работили. Големият й западен съсед е основен търговски партньор на Полша и съюзник в НАТО и Европейския Съюз, а президентът Анджей Дуда се очаква да посети Берлин в понеделник.

„Право и справедливост“ се изправя пред труден път в стремежа си да спечели трети мандат, пред трудности като рязко покачваща се инфлация, надвишаваща в момента 17 на сто, и милиарди евро, блокирани от ЕС поради това, което той определя като отстъпление от демократичността в управлението на консервативната партия.

Остава неясно колко успешна ще е антигерманската риторика на изборите следващата година, които ще се състоят 77 години след Втората световна война и на фона на силно безпокойство сред поляците от настоящата война в Украйна. За много избиратели икономиката също е голям проблем.

Павел Грушецки, 37-годишен компютърен специалист от град Катовице в Южна Полша, е пътувал често до Германия по работа или на екскурзия, включително и миналото лято, когато се възползва от широко разпространения „билет за 9 евро“ да посети няколко германски градове.

Той описва антигерманската риторика като „много тъжна“ и казва, че се опитва да не ѝ обръща внимание, защото иначе го ядосва.

„Не ѝ се поддавам“, каза той, но добавя, че от разговорите си с по-възрастните си съседи разбира, че разпространяваното за Германия от националните медии, задълбочава съмненията им в нея.

Агнешка Лада-Конефал, полски експерт по полско-германските отношения, твърди, че анти-германската риторика има за цел да мотивира малък процент от избирателите – гласове, които могат да са решаващи за партия, която е имала минимално мнозинство в парламента по време на по-голяма част от управлението си от 2015 г.

Тя каза, че въпреки че много поляци са съгласни, че Германия никога не направи достатъчно, за да компенсира Полша за военните ѝ загуби, проучвания показват че полското общество се отнася доста позитивно към своя съсед.

„Повечето поляци не са против Германия“, казва Лада-Конефал, която е вице-президент на германския Институт по полските въпроси в Дармщат, Германия.

Тази седмица полски държавен служител посети Берлин, за да предяви държавен иск за 1,3 трилиона долара за военни обезщетения, сметка, представена на Берлин тази есен. Критици определят този иск като предизборна тактика, защото Берлин отдавна е казал, че няма правно основание за изплащане на военни репарации. Правителството във Варшава твърди, че искът не е бил насрочен преднамерено да съвпадне с предизборната кампания и че военните компенсации са въпрос на основно правосъдие.

Партийният лидер Качински миналата година обвини Германия, която е най-голямата от 27-те страни членки на ЕС, че използва ролята си в ЕС, за да възстанови „Четвъртия германски райх“.

Миналия уикенд, той отново се върна към темата за предполагаемите усилия на Германия да отнеме суверенитета на държавите от ЕС и да доминира в Европа. Той твърдеше, че Берлин е използвал мирни средства за постигане на цели, които „някога е искал да постигне, използвайки военни методи“.

Той също така обвинява основната опозиционна партия „Гражданска платформа“ и нейния лидер Доналд Туск, че са лоялни към Германия, заявявайки, че те ще поставят Полша „под германски ботуш“.

Туск, бивш лидер на ЕС, обвинява партията на Качински в подкопаване на демократичните основи и иска от нея да изпълни исканията на ЕС, за да защити демократичните норми и да деблокира милиардите замразени евро, които са част от фонд за възстановяване от пандемията.

Твърденията за лоялността на Туск към Германия често се повтарят от държавните медии и от привърженици на правителството.

По време на парламентарна сесия миналата седмица, заместник-министърът по въпросите на климата и околната среда Яцек Оздоба поиска почивка от заседанията, „за да може „Гражданска платформа“ да гледа мача на германския си национален отбор, който се играе в момента“ на Световното първенство по футбол. Това доведе до шумни възгласи в парламента.

„Право и справедливост“ успешно са се възползвали от спомените на хората за германските жестокости, за да спечелят гласове в миналото.

По време на президентските избори през 2005 г. партията разкри, че фаворитът Туск има дядо, служил в армията на Хитлер.

Дядото на Туск е бил полски работник, извършвал принудителен труд и записан против волята си във Вермахта, който по-късно е избягал, за да се присъедини към полската армия.

„Скандалът Вермахт“ се отрази негативно на Туск и той беше победен от Лех Качински, покойният днес брат близнак на сегашния лидер на партията.

БТА

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.