За труповете в Народния – Belly dance или Синдром на тоталитарна зависимост

Пиарката на Народния театър Велислава Кръстева и директорът му Васил Василев. Снимки: БГНЕС

Ако оправданието е чрез закона, тогава Христос напразно е умрял

(Галатяни 2:21)

 

В Народния театър „Иван Вазов” има деонтологична катастрофа в резултат на концептуален сблъсък. Страните са режисьор (Р.) и пиар (PR). Без имена – няма личностов конфликт. Мястото не е само театър, а е национален символ на духовност, на Дух. Театър с главно Т (НароднияТ).

Деонтологията е наука за неписани правила и включва в себе си морал, етика, естетика и др. Деонтологичната регулация на човешкото поведение е равнопоставена с юридическата (закони, тоест писани правила). Този дуалистичен контрол е свързан с дуалистичната природа на човека – душата и тялото са неразделно свързани. При смърт се казва, че „душата напуска тялото”.

След изразени позиции на Р. и PR-а се правят опити за замъгляване на ситуацията. Дилемата е творец или администрация, но се измислят нови противопоставяния по оста директор – министър или директор – актьори. Манипулацията има задкулисен привкус и очевидно асоциира с филмов сценарий („Да разлаем кучетата” на Бари Левинсън).
Подписките са в същия контекст. Р. не е обвиняем. Той е ищец, той иска PR-а „да се маха”. Надрасканото по вратата (на символно ниво) е искова молба.

Директорът също не е обвинен, но има открито писмо в негова защита.
Последният панаир на книгата бе с мото „Четене с разбиране”. От тази гледна точка ще анализираме писмото. Всеки текст в театъра е сценарий, този е без автор. Следователно е задкулисен.

Президентът като адресат няма място в НароднияТ. Режисьорът Абаджиева акцентира, че увеселителните спектакли са недостойни за театъра.

 

Увеселението с мечки

 

Списъкът с имена под писмото прилича на разпределение. Щатните актьори ги разпределят, нали? Четейки имената виждаме много „мечки”. В НароднияТ „мечки” бол. Ясно е, че имаме сценарий за увеселение с мечки. Това е възможно само в театър и по старите киноленти.

Неправителствена организация преди години събра всички мечки и изгради резерват до Белица. Един полски журналист Витолд Шабловски дойде и написа книга за тях. Увеселението с мечки по същество е музикално-танцов спектакъл. Да си представим как PR-а свири на гъдулка. Тя е образована в сферата на струнните инструменти. Вероятно и поръчва музиката. Свири по тънката струна тоест тоналноста е F (от англ. Finances). „Мечките” играят (по чужда свирка) изправени на задните си крака. Са! Са!

Полският журналист чул в Белица интересна история. Макар и на свобода мечките понякога без причина, ей така, от нищото, се изправят на задните си крака и по стар навик – Са! Са! Книгата му се казва: „Танцуващите мечки или истински истории за тоталитарна абстиненция”. Вече разбираме, че писмото е задкулисен сценарий за увеселение с „мечки” под съпровода на пиарска гъдулка. Може да го озаглавим или диагностицираме, което е едно и също. Тук нека да погледнем заглавието на анализа.

Продължаваме с кино-асоциации. Време е отново да гледаме филма на Георги Тенев „Симон срещу страха”. Фотографът Варсано и той е „драскал”, според анализатори мерзавци, и тогава, и сега (бел. ред. – Варсано в края на социализма е преследван и заловен от милицията, дори ранен в крака с пистолет, защото писал в подлез лозунг против Живков). Имаме римейк. „Р. срещу страха”. Протестът е концептуален и не е от вчера.

За съжаление случаят Варсано се прочете без разбиране. Публиката си спомня надпис „Долу Тодор Живков”. Всъщност текстът е бил „Тодор Берия Живков”. Берия остана незаличен от надписа, създаде си удобна опозиция, прие си конституция (с нейна помощ има икономическа и медийна власт и държи правосъдието на къса каишка), регистрира се като политическа партия, трайно участва в управлението(явно и тайно). И прави това, което винаги е правил – изпраща „очи и уши” навсякъде.
По думите на Радой Ралин: „На всеки клон – микрофон, под всеки балкон – микрофон”. А ние допълваме: „във всеки театър – пиар”.

Няма как да се разбират Р. и PR-а. Духът може да бъде чут от Дух, а не от уши. Прозрението е на Джакомо Казанова.

 

Директорът

 

Междувременно директорът показва завидни чиновнически умения в административната джунгла, но философски е неук за дуалистичното устройство на държавите в Европа. Изпуснати реплики в интервюта като: „по-важно е постановлението на Министерския съвет”, „нека разделим темите”, „аз ръководя според правните норми”, „да не се занимаваме с бит” го разкриват като деонтологичен невежа. Уж е от Ловеч, а не знае, че Иван Хаджийски (от Троян, Ловешко) го е формулирал като „Бит и душевност” – неделими по своему.

Директорът на „театър имени Вазова” не познава Вазовото:
„Стресни се племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
Какво ще да му завещайш?”

Единственото завещание на директора ще са комисии, протоколи, членове, алинеи, параграфи, министерски постановления, правилник за вътрешния ред, длъжностни характеристики и пр.

В НароднияТ не се разиграва „Многострадална Геновева” (според директора), а се решава въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш?” Има лош прецедент в здравеопазването. Болниците бяха стационари със счетоводство, а сега са счетоводства със стационар.

To be, or not to be, that is the question. Или си сцена с прилежащи офиси или офис със сцени.

Играе се Хамлет. Преводът задължително е на Гео Милев – „безочието на властта” (office според Шекспир). Има очевидно сходство между Поета-преводач и Р. И двамата са анархисти, и двамата са срещу всяка власт, и двамата се борят срещу административния произвол.

PR-а е административен служител на театъра по Кодекса на труда и работното й време изтече.

За разлика от нея, Р. служи на Изкуството по Кодекса на честта и няма работно време. Той е в НароднияТ много отдавна, но директорът не е разбрал. Нека да чете „Под игото”, но друга глава – не „Представлението”, а „Около един труп” (Офиса ке падне!).

 

Трагедията на Шекспир завършва с изнасяне на трупове

 

Това може да се предотврати, ако PR-а си тръгне веднага. Бъдещето трае дълго.
Р. призова и предишния директор Донкин (общински съветник от ДПС) да си ходи. Сега нивото е „Политбюро” – Пеевски, Цонев и т. н. PR-а е високопоставена номенклатура. За разлика от директора, който е среднономенклатурна интелигенция (термина е на културоложката Янакиева). С такава партийна позиция PR-а няма място в национална институция. Това е деонтологично (не)издържано. PR-а е партизанка (означава привърженик, но думата е семантично затлачена от кашкавал, мандри и въоръжена борба).
Няма етнически момент. Турският етнос уважава първенците си, включително коджа-режисьори.

Метафората „депесарски шут” се прилага директно – „офиса” разбива врата за да се разшири (а може да поиска ключ?). Този гьонсуратлък разчита на партиен (задкулисен) гръб. Публично обаче се проваля. Няма друг такъв пиарски гаф. PR-а разпъна НароднияТ на кръст (в съответствие с фамилията си), а директора го насади на пачи яйца (на яйцата на жълтото пате). Тя не осъзнава, че в изкуството „совите не са това, което са” (по Дейвид Линч).

PR-а трябва да си тръгне веднага поради тотална (и тоталитарна) некадърност. Вместо да гради добро име на работодателя си (image-maker е другото име на пиара), тя го съсипа. За имиджа на ДПС да не говорим.

Видеото от изборите се тълкува неправилно. PR-а не придружава „почетния председател”, а го води (по думите на анализатора Октай). Количеството алкохол, което се изпива в сараите е повече от пиенето в НароднияТ.

Задкулисната кариера на PR-а върви кресчендо. Пред кулисите обаче публиката е свидетел на нейното политическо и професионално фиаско (декресчендо).

Пиарството е най-деонтологичната професия. „Моралът е доброто” според Кристиян Таков. В случая PR-а е злото. Приказките за професионализъм са бошлаф. По делата й ще я познаете. И по съветите. Доколкото тя е медиен съветник на директора, то той грубо наруши всички правила на кризисния пиар и прави гаф след гаф. Другите пиари го знаят и затова оглушително мълчат.

Тогава ще говори публиката. Тя е съдник (по думите на поета Кадийски), но и деонтологичен страж. „Да пазим правото от законите” е завещание на Кристиян Таков. Затова да не допускаме да ни забатачат в алинеи и параграфи. Законите да се преценяват само през санкцията на морала.

PR-а да се маха веднага! Офиса ке падне!

P.S. Още от Юстинияновия кодекс децата не се обвиняват и не ги съдят. Актьорите са деца …на Мелпомена. Става дума за т. нар. възрастова (или физиологична) невменяемост. В известен смисъл те не са Homo sapiens (разумни), а Homo ludens (играещи). Могат и Караконджул, могат и Шекспир като улично куче. By the way, кучето Мечо събра в нета пет пъти по-голяма подкрепа от Р., но това е тема за народопсихологичен анализ.

 

– –

* Авторът е психиатър по професия

 

– –

Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

Арт & ШоуБългария
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.