На чаша с един маестро на виното – In memoriam Димитър Панов

Димитър Панов в избата в Кортен. Снимка: Валентина Петрова

За да направя по-добра снимка, реших да преместя малко тръбата, която изсипва полунамачкано грозде, отделено от чепките. Бутнах я несръчно и една част се изля на земята, тъмночервено-лилава локва. „Ее, отиде вино колкото за една бутилка“ – каза Димитър Панов, по повод моята непохватност. И се смее, а аз се засрамих. Ставаше дума за най-елитното вино – „Солитер“, мерло от Еленово. Беше дошъл камион с браното на ръка грозде, работници сипваха касетките на лентата, и ръчно го „скубят“, махат някое листо, някой лош грозд, зрънца. А аз снимам оттук оттам.

Панов по време на гроздобер в избата е като диригент на оркестър, само че не седи на един пулт с пръчица, а снове навсякъде…

Кой е този Панов ли? Познавачите на виното го знаят. Има такива майстори в България, на които имената са известни само в занаята. Не е като да се показваш по телевизията.

Панов беше от най-добрите български майстори на виното. И не само български. Беше. Тия дни дойде новина, че починал някъде в Ню Йорк. Няма и откъде да разбереш, че се е случило. Ако умре известен артист, веднага ще се чуе. Ако умре известен винар, разбираме след време.

Панов беше като народен артист, ако сравняваме с артисти. Виртуоз в занаята. Безкрайно сърдечен човек и шегаджия. Прекарвали сме часове в разговори в кухнята на избата в Кортен, където той ме чакаше с мезета и отваряше някакви бутилки без етикет – това било от не знам си кое, ама малко по-така, онова било еди какво си… И оставах да спя там, в гостната на една неголяма двуетажна къща, отстрани до разпънатия диван наредени кашони с вино, чаши за дегустация.

Който разбира, знае вината на избата в „Кортен“. Няма да се свършат и след него. Повече от 20 години Панов работеше в тандем с Капка Георгиева, с нея се установиха в избата в Кортен, но освен че правеха бутиковите вина в малки серии, ръководеха също и голямото производство на завода „Сините скали“ на „Домейн Бойар“. Най-големите износители на Запад, години наред поддържаха стандарт на постоянно ниво, няма как иначе да изнасяш натам. Капка още е там и продължава.

Панов ми разказваше за времето, когато работил във винпром „Русе“ (той е русенец) и изнасяли за Германия. Как имало една страшна лаборатория в Германия, която ти разкрива всички шмекерии във винарството, от какво грозде си правил виното, какво си добавил и т. н. И как някаква прочута шефка на лабораторията го извикала лично да му обяснява какво да прави и да не прави, за да не му връщат продукцията.

Димитър Панов проверява захарността на гроздето в лозе. Снимка: Валентина Петрова

А в Сливен, наред със скъпите вина ми показваше едни пластмасови бутилки за минерална вода по 5 литра, пълни с памид – леко, пивко вино, идваха да го купуват от заводския магазин и мъкнеха по няколко. „С тоя памид изкарвам заплатата на работниците тук“, подсмихваше се майсторът.

Капка продължи без Панов още преди няколко години, когато той реши да се пенсионира и отиде да гледа внуци в Лондон. Като много други български пенсионери, замина с жена си за чужбина при децата. Дъщеря му и зет му работеха в банки там, после се преместиха в Ню Йорк. Панов разказваше въодушевен, че опитвал вина от цял свят, сякаш пред него се открил нов хоризонт, макар да беше работил и обикалял по Австралия, Франция, Калифорния. Идваше си по 1-2 пъти годишно, на разни прегледи на виното, на гроздобер да мине през избата, по Коледа.

Няма да го забравя на изложението „Винария“ в Пловдив, още преди години, когато беше навалица от хора и изложители. В неговия павилион на „Домейн Бойар“ се изреждаха разни винари от новопостроени изби и му носеха по бутилка да опита. Държаха да чуят какво ще ги посъветва. Водеха го по щандовете да дегустира едно или друго, да чуят оценката му. Стремеше се да се изказва внимателно, да не обиди някого, но никого не лъжеше.

Веднъж го заведох при стария журналист Димитри Иванов, искаше да се запознае с него. Пихме, пихме вино и по едно време Панов започна да се обръща към Димитри с „шефе“. Голям смях. Така викаше на някогашния си шеф Маргарит Тодоров в „Домейн Бойар“. Маргарит, който отдавна се оттегли, продаде си компанията и живее в Лондон, се радваше, когато Панов отиде там при внуците. Двамата се събирали редовно да се почерпят и да обсъдят световното и нашето винарство.

Животът не е само постижения, заслуги. Животът е един низ от случки, приключения, разговори на чаша, които ти дават смисъла, като подправки в яденето, като неповторимия вкус на някое вино. Такава празнина оставя Панов, за много хора.

Водил ме е да обикаляме лозя на частници и кооперации, да избира какво грозде да купува за едно или друго вино. Късаше зърна оттук-оттам и мереше захарността с уред. Сподели нещо, което ме впечатли – опитваше гроздето и дъвчеше семките. Като дъвчеш семките, вика, можеш по танините да прецениш какво вино може да се получи. Не съм го чувал това от други специалисти. Всеки си има някакъв чалъм. Някои не го взимат насериозно, но съм убеден, че Панов много точно се е ориентирал по този начин.

„Снимай кучето, гледай каква стойка прави“, викаше Панов и го сочи развеселен. Някой подарил на избата едно куче ловна порода, охраната го пускаше да обикаля навсякъде. А в единия край на големия двор беше заграден декар и нещо, в който припкаха сръндак и две сърни. Нещо като зоопарк в изба. Панов обясняваше, че чака да родят потомство. Не дочака да се случи, докато беше там.

Веднъж като бях в Кортен Панов ми подари една празна бъчва – за мебел, като маса. Стандартна 225 л бъчва от френски дъб, вече амортизирана, но запазена като външен вид. Натоварих я в стария си голф, свалих задните седалки, запълни всичко отзад. Понесох се към София по магистрала „Тракия“ и по целия път, някой като ме задминаваха, се обръщат към мен, усмихват се, говорят ми нещо, махат за поздрав. Мислят бъчвата за пълна, разбира се. Винаги ще ме подсеща за Панов.

Хората, един след друг, се пренасят само в спомените.

ВинотоИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.