Коледен Лондон
Нямаше ги неизменните мъгла, дъжд или стоманено сиви облаци в Лондон през последните две седмици. Имаше сняг и хаотичен транспорт, стачкуваха и още стачкуват медицински сестри, ватмани, шофьори и служители на “Хийтроу”, “Гатуик” и летището в Манчестър.
Четири малки момчета от 6 до 10 години паднаха през пропукания лед в едно замръзнало езеро и починаха от хипотермия. Цяла Англия плака за тях.
Невъзмутимите уж британци, описани така майсторски от Пиер Данинос – френският “Алеко” – в “Дневникът на Майор Томсън”, вече са много “възмутими”. Ядосват се на скъпия газ и ток, на замръзналите си заплати в много сектори, на игривите цени, които скачат като котки по студен ламаринен покрив, докато витрините са както винаги пълни, красиви и коледно-примамливи.
Стражата пред Уайтхол и няколко полицаи пред “Даунинг стрийт” 10 пазеха ревниво да не се върне я Борис Джонсън, я Лиз Тръс и да нахлуят в кабинета на премиера Риши Сунак, зает със стачки и профсъюзи, с НАТО и Украйна.
“Дейли Телеграф” и няколко други вестника му подхвърлиха, че много англичани, притиснати от кризата, вече нямат ентусиазъм да приютяват бежанци от Украйна. Били се застояли повече от очакваното.
А недалеч от Уайтхол, от площада пред Уестминстърското абатство, бронзовият сър Уинстън Чърчил слуша звука на ремонтирания Биг Бен и се чуди дали човечеството е научило нещо от Втората световна война.
До него, изваян от умел скулптор, е Махатма Ганди, който със скромните си сандалки и величавите си идеи върна в Индия перлата в британската корона. За Уиндзър и Бъкингам останаха други перли. Ганди наблюдава още как друг индиец, богат и без сандалки, ще управлява именно Великобритания като премиер и как ще изкара кораба й на спокойни брегове.
Вълшебен е Лондон, не случайно класиците на световния пролетариат Маркс и Енгелс са решили да останат тук за вечни времена. И те наблюдават как се развива някогашната лаборатория на Капитала и на Манифеста…
Единствено красивият жребец на една също тъй красива кавалеристка от стражата пред Уайтхол се прозява от скука и ездачката деликатно му прошепва да се държи прилично.
А думите на барда Шекспир от пиесата му “Ричард Трети” за Зимата на нашето недоволство временно са приглушени от “Джингъл белс” и от веселата глъч на децата пред лакомствата от “Фортнъм и Мейсън”, откъдето често кралските особи получават сладкишите си, изработени специално за тях около Коледа.
После тихо се посипа снежец…
– –
От фейсбук-страницата на автора
