Стените, бедствията, хората – разговори с урбанисти за градската среда

Фрагмент от плаката на международния форум „Градски неравенства“, проведен в София през лятото на 2022 г.

След международния форум „Градското неравенство”, който се проведе в София през лятото, в e-vestnik пуснахме няколко интервюта с участници по различни теми (виж тук, тук, тук и тук).

Днес продължаваме темата с извадки от подкастове с други участници в урбанистичната дискусия.

Разговор с проф. Соня Хърт, архитект и урбанист (виж подкаст тук). Соня е автор или е участвала в над 90 публикации, последните от които са с основен фокус върху смаляващите се градове, както и планиране, пазари и плурализъм. Проф Хърт е автор на няколко книги, включително „Iron Curtains: Gates, Suburbs and Privatization of Space“ и „Zoned in the USA: The Origins and Implications of American Land-Use Regulation“. Понастоящем тя е главен редактор на „Journal of Planning History“ и видимо е щателно запозната с тематиката за градското планиране.

 

Двойнствената функция на стените

Соня разказва за изследванията си върху България и за двойствената функция на стените, стените като двуликия Янус. Те освобождават от чуждия поглед (например, политици, които крият фонтаните си в дворовете или скулптура на Наполеон в дворове на драгалевските си къщи, скрита от погледа на журналисти), но и крият от чуждия поглед (едновремешните дувари, които крият жените от чуждия мъжки поглед). Стените спират вътрешните да си тръгват (Берлинската стена) и външните да влязат (стената между САЩ и Мексико и други стени против имигранти).

Винаги има и двойствено отношение към стената от страна на построилия я – то е хем заявяване на висок статус, хем осъзнават, че изглежда гангстерско. Затова често се оправдават с това, че кучето може да избяга, че стените спират шума и праха.

Значението на стените днес се изменя сред елита в страната. Стените могат да се разглеждат като излишен кич. Срамно е да имаш стени, хората показват, че няма какво да крият. По-голяма значимост на претенцията за прозрачност. По-рядко се строят нови високи стени, но старите често стават по-високи, а не се махат.

Въпреки че има движения против границите, няма движения против стените – ако не искаме стени, де факто оставаме бездомни.

За липсата на стени в американските предградия – дворовете не са оградени, защото градовете са твърде сегрегирани. Бедните не са заплаха за богатите, тъй като живеят в съвсем различни зони.

За промяната на значението на публичното и частното:

През социализма публичното е издигнато на пиедестал. В публични пространства се инвестира много повече, за да изглеждат луксозни и грандиозни. Фокусът върху частното пространство е смятан за дребнобуржоазна отживелица. В постсоциалистическа България хората отхвърлят изцяло тези предпоставки и започват да се заграждат и да занемаряват общите пространства.

Бедствията, градовете и хората

Разговор със Станимира Николова, урбанист и ГИС експерт. Завършва магистратура по Урбанизъм в УАСГ в началото на 2018 година. Дипломната ѝ работа е свързана с изготвяне на критичен анализ на пешеходната достъпност до публичен градски транспорт в София и интермодалните му връзки. Интересите й са свързани с пространствените и мрежови анализи, мобилността, осигуряване на свързаност между отделни територии, анализите на рисковите фактори за природни бедствия, както и превенцията на рискове от бедствия и аварии. От април 2022 г. е част и от екипа на GATE – Институт за „Големи данни в полза на интелигентно общество”, работейки над проекта за дигитален двойник на града.

Арх. Николова разглежда проблема с бедствията и съвременните градове и селища (виж подкаста тук).

Има ли нови бедствия – горещи вълни, интензивни и обилни валежи? Има ли повече бедствия или има по-голяма чувствителност към тях заради по-високото качество на живот днес на много места? Колко време продължава едно бедствие? Болести ли са бедствията? Проблем ли са бедствията в природните паркове, извън селищата? За креативната сила на бедствията.
За антропоцентричността на понятието околна среда. Чия е отговорността за бедствията – лична, общностна или на общински/държавни власти? Тези, които съзнателно ерозират почвите или на тези, които трябва да упражняват контрол, но не го правят?

Пак възниква въпросът с капацитета на службите, занимаващи се с опазване на околната среда и за защита от бедствия.
“Много често капацитетът (на служителите) е малък. Често хората трябва едновременно да правят планове за справяне, да си пишат отчетите и да ходят на терен.”
Въпросът е да увеличим този капацитет или да възпитаме по-будно гражданско общество, което да сигнализира и помага.

Медиите също играят роля за възприятието, че държавата не прави нищо. “Не всичко, което се коментира по медиите, е всичко, което се случва. Има много неща, които са важни и ценни, но остават знание за експерти.” Често това са и усилията за справяне с бедствия.

Има нужда повече да се говори за риска от наводнения например. И да се покаже, че и държавата и общината са ангажирани с проблема. Няма координация между общините, между общините и държавата. “Най-трудната тема е институциите да си говорят помежду си, …за планове за защита от бедствия и за оперативни действия.”

Днес има и обучения за хора, които се намират в рискови зони. Необходима е комуникация с хората, за да бъде обяснена работата по превенция и оправдани неудобствата, които ще изпитват тези общности по време на нея.

Наводненията в Каравелово, Богдан и Слатина – “Синхронът на различни събития е толкова съвършен, на регламентираната сеч, на обилните валежи, че никой не е могъл да предвиди наводненията, въпреки че е имало план за реагиране.”

Примери за добри практики от Австрия, Венеция, Холандия. Пример с града-гъба – да се направи система, която да използва валежите, да се запазва и оползотворява наново (виж тук) . Но това изисква изцяло нова инфраструктура.

(Следва – София на две скорости; коли срещу пешеходци)

Епизодите в този подкаст са подготвени с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ.

 

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.