София на две скорости; коли срещу пешеходци – разговори с урбанисти за градската среда

Фрагмент от плаката на международния форум „Градски неравенства“, проведен в София през лятото на 2022 г.

 

След международния форум „Градското неравенство”, който се проведе в София през лятото, в e-vestnik пуснахме няколко интервюта с участници по различни теми (виж тук, тук, тук и тук).

Днес продължаваме темата с извадки от подкастове с други участници в урбанистичната дискусия.

Разговор с Любо Георгиев, архитект и експерт в сферата на градското планиране (виж подкаста тук). Арх. Георгиев е бил директор на общинското предприятие „София план“, което напуска през 2021 г. и основава „Екипът на София”, сдружение целящо изграждане на работещи решения за развитие на София.

Малките общности и защо София е временен град, за преминаване

 

„Населението на София стагнира. София е град за преминаване, еманципационна машина – хората идват за да учат, да натрупат известен опит и самочувствие и да тръгнат да търсят по-добро място и по-добро качество за живот.”

София не е градът с най-силни квартални общности и не работи в посока да създава квартални общности и идентичности. В Пловдив, например, да живееш в Мараша или Кючук Париж е гордост. Когато населението се променя непрекъснато по-трудно се създават квартални общности. При повече уседналост на населението общината би могла по-лесно да помага за създаването на общности през въвличане на жителите в общи проекти за благоустрояването на града, квартални празници и други.

В България сме далеч от идеята за град-държава, защото държавата е много централизирана. Парите се разпределят от държавата към общините. Така трябва да бъде за големите инфраструктурни проекти. Инфраструктурата не трябва да се децентрализира, но проектите за социална инфраструктура и благоустройството на кварталните улици, за пейки, садене на дървета, детски градини и училища, култура могат да бъдат делегирани на местните администрации.

Големите решения на общините се взимат от Общинския съвет и те дават посока на развитието на града, а в публичното съзнание кметът е решаващата фигура. Кметът трябва да е добър мениджър, но има голяма символна стойност, защото трябва да държи будни важните дебати в Общинския съвет. Кметът трябва да дърпа общинския съвет със силата на личността си.

В миналото са правени опити за завземане на общинска собственост през създаване на фирми с частен и общински капитал, които после са превземани от частната компания – пример е къпалнята „Мария-Луиза” в София.

Разликата между бизнеса и общината е, че бизнесът може да си избира клиентите и за кого да се погрижи. Общината трябва да се погрижи за всички, и за най-бедния и за най-богатия – трябва да има отношение към всички.

В момента различните части на администрацията на София не работи като една цялостна система, работи се на парче бе цялостна визия. Не се мисли структурирано и насочено, а целта е да се прехвърли отговорност в кризисните моменти.

София вече е сегрегиран град – разликите в доходите на хората в „Младост“ и в „Обеля“ и „Надежда“ е два пъти. В югоизточната част на града оперират в пъти повече фирми отколкото в северозападната и доходите им съответно са в пъти повече. Градът се развива на две скорости и градът трябва да се опитва да намали тази сегрегация.

Съветът на етажната собственост е най-малкия парламент, където хората могат да се научат да управляват заедно жилищната си сграда. Общината първо трябва да помага и стимулира съвета на етажната собственост, и чак тогава да наказва.
Общината трябва да е и координатор, стратег, и медиатор на всички граждански инициативи, и големи проекти, а не да гаси пожари.

 

Пешеходството стана екзотика, а автомобилът фалшив символ на демокрация

 

Разговор с Павел Янчев, архитект и урбанист (виж подкаста тук). Завършил е катедрата по градоустройство в УАСГ (2007) и Master of Human Settlements в KU Leuven (2012). Работил е с фирма СТОА в София и Москва, с архитектурните студия ZOOMStudio в София, ARTER и Art&Build в Брюксел. Бил е автор на архитектурното списание AbitareBulgaria, а в свободното време пише в блога си View.point (pavel-yanchev.blogspot.com).

 

Пешеходството е основния начин исторически хората да се придвижват допреди 50-70 години. Настъплението на автомобилите се случва лавинообразно в живота на хората в началото на XX век и много градове в западния свят започват да прекрояват дизайна на градската среда, за да може автомобилите да се движат. Идеите за функционалния град, който разделя града на зони – там където живеем, там където работим, там където си почиваме – превръща улиците и булевардите в монофункционални транспортни пространства. След 70-те години, ролята на държавата се намалява и изграждането на градовете попада все повече в ръцете на частни инвеститори. Това дава още повече пространство на автомобилите в живота на градските жители. Пешеходството се превръща в екзотика.

Автомобилът е тази нова модерност, която дава фалшива идея за демокрация. Ти можеш да отидеш навсякъде с автомобил, но булевардите не са плуралистични публични пространства, те заместват площадите. Индустрията напуска града в последните 30-40 години и това допълнително принуждава хората да изберат автомобила като ежедневен начин на придвижване.

Много е трудно да се въведат политики за обратно завземане на града от автомобилите и много политици, които се опитват да ги въвеждат, губят политически актив. Той преминава през това отново да превръщаме улиците и площадите в места, да им даде човешки мащаб и облик.

(следва)

Епизодите в този подкаст са подготвени с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ.

 

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.