От градска баня към спа-хотели – някога и сега – разговор с арх. Слава Савова

Централна баня в София е само една от минералните бани в страната, които не работят и се рушат. Снимка: Уикипедия

След международния форум „Градското неравенство”, който се проведе в София през лятото, в e-vestnik пуснахме няколко интервюта с участници по различни теми (виж тук, тук, тук и тук).

Днес продължаваме темата с извадки от подкастове с други участници в урбанистичната дискусия.

По-надолу са извадки от разговора с арх. Слава Савова, архитект и изследовател в Института за етнология и фолклористика на БАН. Тя е част от „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“, проект на Европейския изследователски съвет, категория „Синергия“ (Виж тук целия подкаст).

Разговорът започва от протеста в Казанлък за липсата на топла вода в градската баня през 2011 г., когато група “голи баби” заплашват, че ще танцуват голо хоро.

„Банята изобщо не е интимно място, а центъра на публичността в града.” За съжаление, обаче, банята изчезва – тя се приватизира (в къщи и хотели), излизат от града и се “гетоизират” (изоставяне).

В някои страни като Япония банята вече не е градски проблем, а приканва за сливане с природата (става въпрос за открити бани в горите).

Алх. Слава Савова. Снимка: от екрана

А има ли някакъв шанс за ренесанс на баните в България? Според арх. Савова този ренесанс вече се случва. Преходът от обществената към домашната баня освен това не е завършил – Слава споменава възрастна позната, която въпреки че си има лична баня, не е спряла да ходи на обществена баня. Банята е терен на социално взаимодействие, понякога на тихо такова: хигиенните практики се осъществяват в покой. Въпреки това и в банята се възпроизвеждат класовите деления на обществото – Савова споменава за 1-а, 2-а и 3-а класа билети в различни обществени бани. В миналото хамамите са били безплатни и единственото достъпно място за по-бедните да поддържат лична хигиена. Постепенно това изчезва, но се връща след 1944 г., когато цялото здравеопазване става безплатно и достъпно.

Комодификацията на ресурса на минералната вода – от обществена баня към спа-хотели. Има разлика между хигиенната и лечебната функция на банята. Слава разказва за конфликт между болниците и хотелите в български град с минерален извор, при който комерсиалните интереси на хотелите взимат превес.

Темата за публичната интимност – например, кърмене на публично място, а също и обсъждането на политиката и общите дела в банята, като в древния Рим. Голотата създава форма на заедност и разкрита публичност – загубили ли сме безвъзвратно това с приватизацията на къпането? Това изгубване не се случва за пръв път: през средновековието банята в Западна Европа също запада, до преобръщането на тенденцията през Ренесанса.
Слава Савова предполага, че е свързано с променящите се концепции за телесността у християнството – банята се превръща в неморално място, а тялото вече не се лекува чрез води, а с молитва (вътрешна “хигиена”).

В миналото къпането в България се е считало за опасно и християните са се къпали доста по-рядко от мюсюлманите (примерно 3 пъти годишно).

Но намалява ли наистина достъпността на банята?

Изцяло негативен ефект ли има приватизацията?

Савова отговаря, че някои ресурси няма как да са изцяло частни и водата е един от тях. Разбира се, частните интереси не могат да бъдат елиминирани тотално, но това, което може да се направи е част от дебита да бъде оставен за обществено ползване, по възможност безплатно, което климатичната криза прави още по-належащо. Проблемът не е в стесняващия се достъп, а точно обратното – че човечеството потребява твърде много вода и концесията, както и оскъпяването на достъпа до ресурса, са начини да се намали потреблението и да се пести вода. Арх. Савова уточнява, че не населението като цяло, а индустрията е големия прахосник на вода.

Риск е, че се създават елитарни пространства, но това винаги е било факт. Савова смята, че у нас достъпността на водата за къпане е благодарение на огромния хидро-инфраструктурен ресурс, наследство от социализма. И концесионирането му невинаги води до по-добро стопанисване. Капитализмът за нея не е решение: примерът е от Айтос, който остава без вода (или без годна вода) след приватизация. Бизнесите ползват водата, докато поучават децата в града да я пестят.

Разговорът засяга и изчезването на публичните чешми и бутилирането на вода. България е под най-голям риск от засушаване в ЕС, казва арх. Савова. Трябват регулации за достъпа. Достъпът до водата не може да се остави само на пазара, трябват регулации, но и култура на потреблението, която щади ресурса, защото той е нееластичен и не може да се увеличава безкрайно. Арх. Савова призовава да не се смесват нещата (минерални обществени с лични бани) и казва, че това, че имаме стаи с вода вкъщи, не компенсира факта, че нямаме вече обществена минерална баня в София, въпреки наличието на термален ресурс.

Банята също така е място на воайорство.

Разговорът преминава към темата за хомосексуалността и банята като място за среща на маргинализирани общности. Слава прочита любопитен отчет за банята в София от 1928 г., според който управлението най-сетне е сложило ред в банята и оргиите от “неморално естество” са престанали.

Арх. Савова смята, че съвременната баня започва с хигиенното движение срещу холерата от края на 19 век. Модерната баня рационализира къпането, почти като индустриален процес. Баните са били наричани “заводи за здраве”.

Защо е срамна голотата, дори в полово-сегрегираните бани в България, докато в Германия заедно се къпят мъже и жени голи без никакъв свян? Една хипотеза е, че е заради православното християнство.

(следва – Стените, бедствията, хората – разговори с урбанисти за градската среда)

Епизодите в този подкаст са подготвени с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ.

 

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.