За 10 години живот повече – как Ясен Бориславов не се отказа

Ясен Бориславов. Снимка: личен архив

Има статистики, според които един бъбречно болен на хемодиализа на Запад живее средно 10 години повече от един бъбречноболен на хемодиализа в България.

Нашият колега и приятел Ясен Бориславов (Бойчев) не можа да ги изживее тези 10 години повече. А неговите ненаписани статии щяха да са ценни за българската общност у нас и по света (откакто има интернет и масова емиграция, трябва да говорим за общност, която чете един език).

За Ясен сега припомнят какви хубави неща е писал в една или друга област. Има нещо което остава на заден план – той беше истински журналист. Първият признак на един истински журналист е да реагира на несправедливости, безобразия. Все по-малко остават такива в професията. Много време преподавах във Факултета по журналистика и в последните години често питах студентите – какво искате да напишете, някаква тема, която ви вълнува? Някакъв скандал, явление, безобразие, репортаж за нещо?

Млади хора, би трябвало да се вълнуват, да се палят от нещо. Гледаха ме като извънземни. Повечето нямат идея за какво са тръгнали да учат тази професия. Плахо някой каже, че били много претъпкани автобусите до Студентски град. Хора по на 20 години. И от 20-ина души не повече от 4-5 изглеждат мотивирани да стават журналисти, не повече от двама стават такива. Останалите изчезват по някакви рекламни и пиар агенции, или в друга област.

Затова хора като Ясен остават като бели врани и един ден изчезват в миналото. Да останеш в тази професия и да живееш само от писане на текстове, е направо мизерия. Ясен стана и доцент, преподавател по история на българската журналистика във Факултета. Имаше висше образование и по история, освен журналистика, защити докторат. Издаде няколко книги: „Българският сатирично-хумористичен печат между двете световни войни“, „Естествена история на българския смях“, „Боб и метафизика: кулинарно-исторически етюди“. „Българска енциклопедия на виното“ (той беше основател на клуб „Винен наблюдател“ и си спечели авторитет на познавач на виното, когото включваха в журита на международни винарски конкурси). Пишеше и кулинарна страница във вестник „Сега“ – но не типичните готварски съвети и рецепти, а истински исторически есета.

Във в. „Сега“, за който работеше от години, също и в сайта „Редута“ написа през годините поредица от запомнящи се статии – от политически до коментари за някое градоустройствено безумие в София или за бетона по морето. С тънко чувство за хумор и много наблюдателен за смешното около нас.

Когато стана ясно, че болестта му е безнадеждна, прие съдбата философски, деликатен и ненатрапчив се отдръпна, затвори, сякаш не искаше да го тупат по рамото и да го окуражават, когато е бенадеждно. Но не спря да пише.

В България има към 4700 души на хемодиализа. Повечето нямат шанс за трансплантация, разчитат само на това какво им е осигурила държавата в болниците. И където равнището на медицината им дава около 10 години по-къс живот отколкото на бъбречноболните в цивилизованите страни, към които уж принадлежим.

Калпавата държава, за която Ясен пишеше без да се отказва и с надежда, че нещо може да се промени.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.