Писмо от Христо Ботев

Kaртината „Стремежът към Ботев“ на Минчо Никофоров от 1932г.

Нарекох вас, моите сънародници, „идиоти“. Мислех, че като се освободим ще стане иначе. Ще прогледне тоя народ, ще се ококори и вместо Париж, София ще стане столицата на разврата.
Оказа се, че на българина свободата не му понася. Той я чака отвън като роса, а се бои да я пусне в душата си. Е, брате, когато отвътре си роб, отвън оставаш прекалено свободен; толкова свободен, че все искаш да ограничиш свободата на околните, защото ти прави сянка. Само робите страдат, ако са свободни всички.
Ще попиташ откъде правя тия изводи. Ето!
Аз казах – силно да любят и мразят. А вие сто и толкова години само се мразите. Така се мразите, сякаш от това зависи животът на вселената.
Ние живеехме в чужда държава и си заложихме главите да извоюваме наша. На вас държава ви бе поднесена като на тепсия, а вие живеете в нея като в чужда.
Имахте от нас прости и ясни завети, а вие с какво се занимавате – дали аз съм бил ударен от куршума в челото и дали куршумът е бил турски или четниците са свършили тая работа…Къде е гробът на Апостола, къде са му костите и кой ги е захвърлил някъде…
Големите хора по света стоят начело и дърпат народите си нагоре. При нас умните едни ги дърпат за краката надолу, а други им седят на главата и дават акъл вместо тях.
Или казано съвсем накратко, за сто и толкова години успяхте да направите толкова дивотии, колкото всички останали народи, взети заедно.
На всичко отгоре, сто и шестнайсет години, да го кажа този път точно, се водите свободни. А като питаш тук сънародниците – винаги казват различно. Питаш едните, колко са били свободни и те от сто и шестнайсет години вадят четиресет и пет. Питаш другите – те пък броят до четиресет и пет и спират. А съвсем трети крещят, че свободата ще започне от тях.
Как при това положение човек, дал главата си за вас, да не ви каже още един път, макар и от Рая: „Идиоти си бяхте, идиоти си останахте!“
На нашето знаме пишеше: „Свобода или смърт“. А вие на едно и също знаме пишете: „Смърт на това…“, „Смърт на онова…“, „Смърт на тоя…“, „Смърт на оня…“ . За думичката свобода на знамето място не остава!

Христо Ботьов
(Така ми е името)

П.П. Запознах се тук с един избирател. Вика ми: “За какво си се правил на революционер на „Радецки“? На твое място щях да си извадя патент, че съм открил ферибоота. Та да те помни целият свят! А така най-много да те забрави една България.“

От страницата на автора

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.