Писмо от Христо Ботев
Нарекох вас, моите сънародници, „идиоти“. Мислех, че като се освободим ще стане иначе. Ще прогледне тоя народ, ще се ококори и вместо Париж, София ще стане столицата на разврата.
Оказа се, че на българина свободата не му понася. Той я чака отвън като роса, а се бои да я пусне в душата си. Е, брате, когато отвътре си роб, отвън оставаш прекалено свободен; толкова свободен, че все искаш да ограничиш свободата на околните, защото ти прави сянка. Само робите страдат, ако са свободни всички.
Ще попиташ откъде правя тия изводи. Ето!
Аз казах – силно да любят и мразят. А вие сто и толкова години само се мразите. Така се мразите, сякаш от това зависи животът на вселената.
Ние живеехме в чужда държава и си заложихме главите да извоюваме наша. На вас държава ви бе поднесена като на тепсия, а вие живеете в нея като в чужда.
Имахте от нас прости и ясни завети, а вие с какво се занимавате – дали аз съм бил ударен от куршума в челото и дали куршумът е бил турски или четниците са свършили тая работа…Къде е гробът на Апостола, къде са му костите и кой ги е захвърлил някъде…
Големите хора по света стоят начело и дърпат народите си нагоре. При нас умните едни ги дърпат за краката надолу, а други им седят на главата и дават акъл вместо тях.
Или казано съвсем накратко, за сто и толкова години успяхте да направите толкова дивотии, колкото всички останали народи, взети заедно.
На всичко отгоре, сто и шестнайсет години, да го кажа този път точно, се водите свободни. А като питаш тук сънародниците – винаги казват различно. Питаш едните, колко са били свободни и те от сто и шестнайсет години вадят четиресет и пет. Питаш другите – те пък броят до четиресет и пет и спират. А съвсем трети крещят, че свободата ще започне от тях.
Как при това положение човек, дал главата си за вас, да не ви каже още един път, макар и от Рая: „Идиоти си бяхте, идиоти си останахте!“
На нашето знаме пишеше: „Свобода или смърт“. А вие на едно и също знаме пишете: „Смърт на това…“, „Смърт на онова…“, „Смърт на тоя…“, „Смърт на оня…“ . За думичката свобода на знамето място не остава!
Христо Ботьов
(Така ми е името)
П.П. Запознах се тук с един избирател. Вика ми: “За какво си се правил на революционер на „Радецки“? На твое място щях да си извадя патент, че съм открил ферибоота. Та да те помни целият свят! А така най-много да те забрави една България.“