Швеция: Златна мина, а не краят на света

Изглед от Кируна. Снимка: Шведско председателство на Съвета на ЕС


Тук не е краят на света – с тези думи домакините в най-северния шведски град Кируна, на 200 километра в дълбочина в Северния полярен кръг, убеждават своите гости, че и при тях се случват събития от общоевропейска величина. Две от тях бяха представени тези дни пред група журналисти, отразяващи дейността на европейските институции и поканени на посещение по повод началото на Шведското председателство на Съвета на ЕС.

Недалеч от градчето с около 23 000 жители в последните дни бе открита първата европейска площадка за изстрелване на изкуствени спътници – стъпка към разширяването на възможностите за изпращане в орбита на малки апарати за наблюдение на събитията на Земята и за оценка на промените в природата. По думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, също гост на Кируна, с помощта на данните от подобни спътници днес украинските бойци успяват да противодействат на руските нашественици.

В Кируна се намира и огромна мина за редки полезни изкопаеми, като тази седмица бе обявено откритието на ново находище. Очаква се то да помогне за преодоляване на европейската зависимост от вноса на суровини за различни ключови производства, например на литиево-йонни батерии. Надеждите са находката да помогне за намаляване на нуждата от внос на суровини от Китай и на горива от Русия.

ШВЕЦИЯ Е ЗЛАТНА МИНА

Новото находище налага разширяване на мината, в чиито огромни галерии днес на дълбочина до 500 метра се движат автобуси за превоз на работниците. Но има и едно неудобство – целият град ще трябва да бъде изнесен встрани, защото бъдещите галерии ще бъдат разположени под земята, където днес все още се издигат къщи и жилищни блокове. Общината е започнала този процес, като първо е построен нов градски център. Местните хора могат да избират дали да получат обезщетение за имотите си, или направо да вземат ключовете за ново жилище. Изборът е труден, но всички осъзнават, че мината е основната причина за съществуването на Кируна, отбелязва Нина Елиасон, представител на кметството.

„Швеция е златна мина. Буквално.“. С тези думи шведският вицепремиер Ебба Буш обобщава значението на новата находка в Кируна.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Освен, че досегашните постройки в Кируна ще бъдат разрушени, ще бъде необходимо преместването на местната църква – забележителност от началото на 20-и век. Основите на храма ще бъдат преместени камък по камък, а дървената надстройка и камбанарията ще бъдат придвижени по релси до ново място, обяснява представителят на местното църковно настоятелство Уле Тоорс.

Протестантския храм е известен с необичайния си вид отвътре, където липсват изображения на Христос, а олтарът е изрисуван от покойния шведски принц Евгений. В Кируна имаме опит с подобни задачи, макар и не от такъв мащаб, допълва Тоорс. Очаква се храмът да достигне до новия си дом след подготовка, която ще отнеме още две години.

УКРАЙНА Е ПЪРВОСТЕПЕННА ЦЕЛ

Няма по-важна цел за председателството на Съвета на ЕС от осигуряването на помощ за Украйна, заяви шведският премиер Улф Кристершон. По неговите думи победата на Украйна във войната с Русия е жизненоважна и ЕС трябва да продължи да помага с военни, политически и икономически средства, и да избягва вътрешните разделения. ЕС е готов за продължителна война и ще помага, докато е необходимо, допълва шведският външен министър Тобиас Билстрьом, според когото санкциите срещу Москва са най-добрата помощ за постигането на украинска военна победа. Той отбелязва, че не по-малко важно е прилагането на наложените от ЕС санкции срещу Москва и пресичането на опитите за тяхното заобикаляне.

Един от изводите от войната досега е, че с дух може да бъде преборен и по-силен противник, коментира началникът на Генералния щаб на шведските въоръжени сили Микаел Биден. Той обещава Стокхолм да осигури на Киев всякакви средства за бой, с които разполага. Биден бърза да отхвърли дезинформационните съобщения, че Швеция ще приеме ядрено оръжие, предоставено от страни от НАТО, след като стане част от алианса.

НЕПРЕДВИДЕН САБОТАЖ

Едновременно със събитията, старателно организирани от Шведското председателство, се случва нещо непредвидено – в интернет е публикуван видеозапис от кюрдска организация, на който чучело на турския президент Реджеп Ердоган е провесено с главата надолу на въже в Стокхолм. Премиерът Кристершон обяви това за саботаж срещу стремежа на неговата страна и на Финландия да се присъединят към НАТО съвсем скоро. Анкара засега е сдържана и заяви, че стъпките, предприети от Стокхолм в отговор на отправените предварителни изисквания още миналата година, засега не са достатъчни. Изглежда Турция не е доволна и от изразените съжаления за инцидента от последните дни.

Турция и Унгария са единствените страни от алианса, които се бавят с ратификацията на членството в пакта на Швеция и Финландия. Двете скандинавски страни решиха миналата пролет, тласнати от руското нападение срещу Украйна, да поискат да влязат в НАТО, след като в продължение на десетилетия предпочитаха неутралитет. Будапеща обеща да одобри приемането им в алианса през февруари и тези дни шведският външен министър Билстрьом изрази очакване обещанието да бъде спазено. Според него „скоро ще дойде време“ и турският парламент да се произнесе, но не може да се очаква, че в стремежа си да удовлетвори Анкара, Швеция ще действа в разрез със собствената си конституция, която предвижда някои от турските искания да бъдат изпълнени, само ако това бъде разрешено от шведския съд.

Швеция е място, което от 1945 г. е пример за мирно съвместно съществуване – между НАТО и СССР, а по-късно и Руската федерация, отбелязва Кристершон. Той пояснява, че днес задачата е опазването на този пример, който Русия се е устремила да унищожи.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.