От Анджелина Джоли до Джина Лолобриджида – какво е да си секс символ някога и сега

Джина Лолобриджида в кадри от филми от 1955 и 1057 г. Снимка: IMDb

Да свърши живота ти на 95 е благословия и наказание същевременно. Особено за красавица секс символ като Джина Лолобриджида. Някога звезда от първа величина, наричана най-красивата жена в света, в последните си години тя неминуемо се появява като баба, напудрена и изрисувана с пластове грим пред камерите и в светските хроники, колкото публиката да си каже – ей, колко е стара.

А ги няма и хората, които са я виждали като млада и могат да сравнят. Зрителите на нейните филми, някогашните 20-30-годишни мъже, които са се възхищавали на красотата й, са покойници.

Така се случва с хората, които си отиват на 95 – те нямат живи съвременници. Онези, доживели до тази възраст са единици. Нямаш около себе си нито един жив приятел, съученик, съсед, само деца и внуци, с които не искаш да се виждаш, какъвто е случаят с Джина Лолобриджида.

Джина Лолобриджида е безспорно една от най-красивите, със зашеметяващо излъчване актриси от втората половина на XX век. Била е екранен партньор на холивудски легенди като Хъмфри Богарт, Бърт Ланкастър, Тони Къртис, Рок Хъдсън, Антъни Куин, Шон Конъри.

Днес кой ти гледа филми с тези звезди. Някога преди 20-30 години са се прожектирали във филмотечните кина, днес може да си ги изтеглиш от къде ли не и да ги гледаш вкъщи, но интересът е слаб, те са минало. И съвременниците им ги няма, за да ги гледат и да си спомнят онова време.

Който иска да гледа един филм със споменатите тук актьори и да види например какво е екранна целувка. Да намери как Джина Лолобриджида се целува с Марчело Мастрояни. Не може да се сравни с никой днешен филм. Целувката в онези години е нещо специално във филмите. Кой знае колко дубъла са правили.

Киноманиаците са забелязали някои особености на старите филми. Те са като старите автомобили – големи, с лъскави брони, издути калници, изпъкнали фарове, ретро красота. И красотата на актрисите и актьорите е подобна, но естествена, въпреки повечко осветление и пудра. Те са, както се казва за автомобилите до 80-те години – Full body weight – изцяло от желязо, пълно тяло. Сегашните са предимно пластмаса и леки материали. Днес киното е отишло много напред, има всякакви филми, стилистика, сюжети, операторско майсторство, направено е всичко, което може да се направи.

Джина Лолобриджида в кадър от филм от 1958 г. Снимка: IMDb
Джина Лолобриджида в кадър от филм от 1959 г. Снимка: IMDb

Но жената или мъжът в киното са все още живи хора, със своето излъчване.

 

И ако сравняваш някогашните актьори с днешните,

 

те изглеждат някак по-мъжествени, актрисите – по-женствени. Марлън Брандо до Джони Деп или до Колин Фарел – трудно е да се опише каква точно е разликата. Или Робърт Редфорд до Брад Пит. Айде, да дадем и български пример – Апостол Карамитев до който и да е днешен български актьор. Не че едните са с нещо по-лоши от другите. Идеалът за мъж се промени, а новите поколения се различават дори физически.

Така е и с жените. А при днешните секс символи има много изкуствена намеса. Пластичната и всякаква хирургия е много по-развита.

Младата Джина Лолобриджида до младата Анджелина Джоли е като мерцедес S-класа до драгстер. Като потвърждение, че някога доматите бяха истински, а сегашните са нещо изкуствени, Джоли си изряза всички женски жлези с операции. И направи от това пиар, с претенцията, че спасява и други жени, които така да се предпазят от рака. А някогашните актриси доживяват 90 години и без операции и без да се разболеят от рак.

Времената се менят, цифровите технологии ще съживят някогашните знаменитости на екрана, ще ги пресъздадат и репродуцират. Пръв се усети Брус Уилис, който си продаде образа за цифрово възпроизвеждане. Ще гледаме нови филми с него години след смъртта му.

Сигурно така ще възродят и някогашните звезди и ще има една задочна конкуренция на поколения актьори.

Джина Лолобриджида като баба не изглежда добре. На 80 години и кусур й сложиха звезда на алеята на славата в Холивуд, колкото да я изкарат за снимка и да се види каква старица е. И все пак, жизнена и енергична. Но ако се вгледа човек в снимките й от 50-те и 60-те години, ще види зашеметяваща естествена красота.

Луиджина „Джина“ Лолобриджида е родена през 1927 година в малко градче недалеч от Рим. Има три сестри, баща й е производител на мебели, но губят всичко през войната и живеят бедно. На 18 години тя участва в комедия в малък театър и като статист във филми. Първоначално отива в Рим в училище за живопис и скулптура. На 20 години се класира трета на конкурса Мис Италия. Тогава е открита от медиите и от голямото кино.

 

Става световноизвестна с филмите „Фанфан Лалето“ (1952),

 

в който партнира с Жерар Филип и с филма „Парижката Света Богородица“ (The Hunchback of Notre Dame), 1956 г., в който играе Есмералда, а Квазимодо е Антъни Куин.

Джина Лолобриджида в кадър от филм от 1958 г. Снимка: IMDb

Тя се превръща в една от най-известните европейски актриси от 50-те и 60-те години на миналия век. В този период става международен секс символ. Към момента на смъртта си на 15 януари 2023 г. Лолобриджида е от последните живи актьори от Златния век на холивудското кино.

Всъщност на световната и холивудската й кариера пречи един договор, който подписва прибързано с магната и филмов продуцент Хауърд Хюз. През 1950 г. той я убеждава да подпише с него седемгодишен договор за снимане на три филма годишно. Тя бързо се отказва от договора, не приема окончателните му условия, и предпочита да остане в Европа, вместо да се премести в Холивуд. Хюз уж се отказва от нея, но запазва договора и през 1955 завежда дело. Спорът й пречи да работи в американски филми, заснети в САЩ чак до 1959 г. Дотогава тя работи в американски продукции, заснети в Европа, въпреки че Хюз често заплашва продуцентите.

Джина Лолобриджида през 70-те години на миналия век като фотограф журналист. Снимка: IMDb

С ролята в „Хляб, любов и мечти“ (Pane, amore e fantasia, 1953) има успех в боксофиса и номинация за наградите BAFTA и печели наградата Nastro d’Argento от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти. Наред с много италиански филми, Лолобриджида се появява и във френското кино с филми като „Красавиците на нощта“ (1952), „Голямата игра“ (1954) и др.

Първият й широко гледан англоезичен филм е „Beat the Devil“ (1953) на режисьора Джон Хюстън, тя е в ролята на съпруга на Хъмфри Богарт. За ролята във филма „Най-красивата жена в света“ (известен също като „Красива, но опасна“, 1955 г.) получава първата си награда „Давид на Донатело“ за най-добра актриса. В този филм тя интерпретира италианското сопрано Лина Кавалиери, пеейки някои арии от Тоска със собствения си глас. В цирковата драма „Трапец“ (1956) се снима с Бърт Ланкастър и Тони Къртис.

За „Venere Imperiale“ (1962) получава наградите Nastro d’Argento и отново „Давид на Донатело“. Партнира на Шон Конъри в трилъра „Woman of Straw“ (1964), отново с Рок Хъдсън в „Strange Bedfellows“ (1965) и с Алек Гинес в „Hotel Paradiso“ (1966).

Лолобриджида участва в „Buona Sera, Mrs. Campbell“ (1968), за което е номинирана за награда „Златен глобус“ и печели трета награда „Давид на Донатело“. Тук са споменати само по-важните филми, в които е участвала в този период. Тя отхвърля роли в много филми, включително на режисьорите Джордж Кюкор, Мартин Рит, отказва също и участие в „Дамата без камелии“ (1953) на Микеланджело Антониони. По-късно признава, че съжалява, че е отказала поддържаща роля в La Dolce Vita (1960) на Федерико Фелини, тя обяснява, че тогава имало много филмови проекти и съпругът й случайно изгубил сценария.

Джина Лолобриджида в кадър от филм от 1959 г. Снимка: IMDb

През 70-те години нейната филмова кариера отива към края си, с по-слаби филми и по-малки роли. Започват да я канят като жури на кинофестивалите в Москва, Берлин и др.

В средата на 80-те години участва в телевизионния сериал „Falcon Crest“ в роля, първоначално написана за София Лорен, която я отказва. За ролята Лолобриджида получава трета номинация за „Златен глобус“.

Участва в телевизионни продукции и постепенно зарязва киното

 

и се отдава на фотография и журналистика

 

Постигна известност и в тази област, прави някои ексклузивни интервюта, едно от които с Фидел Кастро. Снима Пол Нюман, Салвадор Дали, Хенри Кисинджър, Дейвид Касиди, Одри Хепбърн, Ела Фицджералд, германския национален отбор по футбол, който става световен шампион пред 1974 г., и много други. През 1973 г. е публикуван албум с нейни снимки под заглавието „Italia Mia“.

Лолобриджида се оттегля окончателно от появи в телевизия и снимки през 1997 г. Тя казва в интервю през април 2000 г.: „Учих рисуване и скулптура в училище и станах актриса по погрешка… Имах много любовници и все още имам романи. Много съм разглезена. Цял живот имах твърде много почитатели.“ След оттеглянето си тя живее в къщата си на „Виа Апиа Антика“ в Рим и вилата си в Монте Карло. След 2009 г. Лолобриджида не допуска посетители в дома си.

През 2006 г., на 79 години, тя се сгодява и после омъжва за 45-годишния испански бизнесмен Хавиер Ригау и Рафолс. Те се срещат за пръв път на парти в Монте Карло през 1984 г. и оттогава са приятели. През януари 2013 г. тя започва съдебно дело срещу него. Обвинява го в измама, че иска да злоупотреби с нейното имущество. Той по-рано е получил от нея пълномощно. През март 2017 г. тя губи съдебното дело, казва, че ще обжалва, но шумът по случая затихва. През 2019 г. получава официална декларация от църквата за недействителност на брака й с Ригау, след две години процес и с одобрението на папата.

През 2013 г. тя продава колекцията си от бижута в „Сотбис“ и дарява близо 5 милиона долара от продажбата в полза на изследванията за терапия със стволови клетки. Това и други нейни сделки с имоти и имущество изглежда не се харесва на нейните наследници. Тя е женена за словенския лекар Милко Шкофич от 1949 до 1971 г. Имат единствен син, кръстен на баща си. Докато са женени, съпругът й се отказва от медицинската практика, за да стане неин мениджър.

В края на 2010 г. основен сътрудник на Лолобриджида става 30-годишният Андреа Пиацола, директор и попечител на някои финансови дружества за недвижими имоти. През юли 2020 г. той е обвинен, че злоупотребява с неспособен човек. През 2021 г. италианският Върховен касационен съд, по искане на сина й, постановява, че Лолобриджида трябва да има настойник, и че сина й трябва да потвърждава всяко нейно решение за имоти, финанси и др. Съдът определя, че тя е умствено дееспособна, но има „отслабване в нейното правилно възприемане на реалността“ и че тя е в състояние на „уязвимост“.

Тя дава емоционално телевизионно интервю, че е дълбоко оскърбена и иска да я оставят да умре на спокойствие, отказва да се види повече със сина и внуците си, заявява, че са набедили Пиацола.

На общите избори в Италия през 2022 г. Лолобриджида, на 95-годишна възраст, се кандидатира за Сената на Републиката, от Суверенна народна Италия (ISP), новооснован евроскептичен съюз в Лацио. Партията не успява да достигне избирателния праг от 3%. В интервю за „Кориере де ла Сера“ преди изборите Лолобриджида казва, че е била вдъхновена от „начина на правене на нещата“ на Махатма Ганди и припомня, че е била близка с Индира Ганди.

Тъй минава славата земна, казва римската поговорка. Животът често е по-драматичен от филм.

Запленените от съвременните филмови звезди едва ли ще се трогнат от нейната история, но и на техните кумири ще дойде реда да слязат от сцената, и на цялото им поколение.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.