Страната на „бомбите“

Димо Райков. Снимка: личен архив

Поредната „бомба“ в България.
„Бомба“ след „бомба“…
Този път е Нексо.
Екзотично име. Странно.
Като на всички „бомби“. Български.
Кой разбрал, кой не разбрал.
Май никой не е разбрал.
Но както винаги, тук всеки е разделен. Направо разполовен.
Е, не баш като Стамболов, знаете паметника му в градинката „Кристал“.
Половината – така, другата половина по инерция – иначе.
Едните викат – това са гении. Защото само гении, и то български, могат така да излъжат баламите американци и западняци, че за година-две да накупят свръхимоти по цял свят за милиарди срещу един… въздух…
Другите викат – тези са мошеници. И комунисти. И агенти. Къде без агенти.
И никой не казва що е то Нексо.
И как така, аджеба, няколко момчета от най-бедната и най-неуредена страна са преметнали за нула време едни богаташи от най-богатия и най-уреден откъм закони и правила свят, който свят, естествено е човек да предположи, не „пасе трева“…
Никой нищо по същество не ти казва.
И никой не знае.
И аз не знам.
Зная само, че байчето пак ще си остане с уста дупка вместо зъби.
И с неговата почти грохнала и вкисната от мизерия кръчма.
С вечната чаша скоросмъртница и увиснала на фаса му псувня към вечните му управници.
И с „неговото“ правителство. Вечното. Обричащото го на беднотия. Оная, Контролираната мизерия. С главната буква. Единствената в 21 век в света. При която има държавни заплати за простолюдието от стотинки, а за „нашите“ хора петцифрени…
Най-голямото неравенство в света.
Защото ония, простите, нищо не работели, нямали никаква производителност на труда, докато „петцифрените“ са толкова умни, че „работят“ на няколко места, че и в бордове-хранилки, че и „консултантски“, че и… И така „елитно“ работят, та страната ни все е на първо място отзад напред…
Ах, гиди дряновица! Ама кой да я развърти? Пусти страх. Все, цял живот живеене в страх. Менгеме от страх. И компромат след компромат. Тук няма човек без компромат. И за неродените има компромат. За да има страх. Страх…
Зная и това, че Ония, да, същите, които трябва и които винаги са печеливши при избухването на поредната „бомба“, пак ще си оплетат кошницата.
Цък-цък…
Вечното цъкане.
Във вечната страна на „бомбаджиите“.
И на байчетата с устата-дупки вместо зъби…
Чета също през седмицата, че билетите в НАРОДНИЯ, отдавна май само на думи народен, театър, стрували… и 600 лева!!! Пенсията на една учителка, цял живот създавала българчета. И поемала родителския яд.
Браво!
Така се изплащат заплати от по 5-6 хиляди, че и 10 000…
Така и се гасят едни „пожари“ на революцията от ден до пладне…
Пред парата всички са…. смирени.
Всичко, и най-революционния хъшовски гняв се спихва.
Драскаш, развяваш байряка и… се спихваш. До следващото драскане…
В нормалните страни, щом си недоволен, излизаш на улицата или напускаш. У нас това правят баламите. Никога оторизиризираните за „революционери“.
А, само за справка – бях на концерт на големия Тото Кутуньо. Три часа и половина радост от живота с един вълшебник!
Платих 40 евро. Тоест 80 лева.
В Париж. Зала „Олимпия“.
В най-скъпия град на света. Там, където баламите капиталисти само чакат едни гении от Нексо, мераклии да забогатеят светкавично да ги… баламосат и те да им изсипят с кеф парите си…
И накрая, още една „бомба“. Спортна. И не съвсем. Но съвсем прясна. Един момък-бивш футболист, сега шеф във футболната федерация, който в един много труден момент, когато изтърва чист гол на празна врата в Сплит и аз единствен в автобуса на връщане от стадиона го успокоих, сега се изтъпанчил и гордо заявил, че докато той е директор на националния отбор, няма да допусне в него играч с друг цвят на кожата!!!
Днес, в 21 век. Когато за само лек расистки намек човек, независимо какъв пост и място в обществото заема,. на секундата бива изритван, у нас подобни изказвания се… аплодират….
„Това тук е България“…
Шоу след шоу. „Бомба“ след „бомба“.
Избухват. И се спихват. Под аплодисментите на сеирджиите.
Да, шоу след шоу.
Пардон – идват избори.
Вечните.
И същите.
Без право на избор.
И с предизвестен край.
Но на кого ли му пука?
Най-малко на „бомбаджиите“.
И на байчето с устата-дупки вместо зъби…
А другите.
Другите са пред телевизора.
Там, при усмивката на един вечно ухилен сутрешен водещ и другия вечен Бойко… Да, Бойковците в тази наша държава са вечни.
Има чакащи зяпачи и във фейса.
В очакване на следващото надраскване на нечия врата.
Тук се стига само до там. Да, до надраскването.
Това е българската революция.
Важното е шоуто да продължава. И гърмежът. На поредната „бомба“.
Цък-цък…

От страницата на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.