България и шведският референдум за еврото

Представители на „Възраждане“ събират подписи за референдум против еврото, да остане българския лев. Снимка: e-vestnik

Бел. ред.: Публикациите в e-vestnik за еврото не са свързани с никакви държавни или други кампании и не се финансират по никакъв начин.

 

На 14 септември 2003 г. в Швеция се провежда необвързващ референдум за въвеждане на еврото от 2006 година. Тоест, резултатът не е задължителен за парламента. 55,9% процента гласуват НЕ за еврото, 42% ДА. Избирателната активност е 82,6%, празни бюлетини 2,1%. В Стокхолм резултатът е наопаки – 54,7 ДА, 43,2% НЕ.

Към онзи момент Швеция е водеща в Европа с кампания в подкрепа на еврото. Въпреки това резултатът на референдума е отрицателен.

В момента в България не се вижда никаква държавна кампания за еврото, освен на партията „Възраждане” против еврото.

В Швеция политическите партии през 2003 г. са разделени. Партията на центъра, Лявата партия и Зелената партия са против еврото, а Умерените, Християндемократите и Либералната народна партия са за. Социалдемократите (една от най-големите партии, управлявала повечето години в следвоенната история на страната) не заемат позиция поради вътрешни разногласия. Всички партии обещават да не се решава без референдум.
В България няма ясни позиции на повечето партии, поради пасивен популизъм, да не дразним народа, който е недоволен и се поддава на пропаганда, че живее зле заради ЕС.

Швеция влиза в Европейския съюз през 1995 г. и според договора за присъединяване се задължава да се присъедини към еврото. Въпросът не е приключен окончателно и решение за това предстои в неопределено бъдеще.

С червени точки са отбелязани градовете Швеция, където в магазини и др. приемат евро, имат цени в евро, някъде и заплатите им се изплащат в евро. Илюстрация: Уикипедия

И в момента някои магазини, хотели, заведения в Швеция приемат евро. Някои общини в страната дори приемат еврото като официална валута наравно с шведската крона. Гранични селища откъм еврозоната (виж илюстрацията) приемат свободно евро и дори цените в магазини са в евро. Някъде и заплатите в тези селища се изплащат в евро, но счетоводно се изчисляват в крони и банките ги обменят при превеждане по сметка.

Стокхолм е най-туристическият град на Швеция. Магазините, посещавани от туристи, приемат евро и обявяват цени в евро, въпреки че няма официална политика от общината. Такситата също приемат евро. През 2009 г. има предложение за официално въвеждане на еврото в Стокхолм, но е отхвърлено по законови причини. Някои банкомати в големите градове, летища и гранични райони изплащат и евро, и шведски крони.

Според шведските закони банкоматите не удържат такси за плащане в евро. Всички транзакции в евро в Швеция имат същите такси като транзакциите в рамките на ЕС (това е според европейска директива). От тази гледна точка в България трябва да отпаднат някои банкови такси като влезем в еврозоната. Това не се харесва на банките у нас, които сега взимат необосновано големи такси при транзакции от и към чужди банки. Трябва да изравнят таксите с еврозоната и като изплащат в брой на каса, които сега се високи у нас.

Към момента, 20 години след референдума, повечето големи партии в Швеция, включително управляващата в момента Умерена партия, която печели изборите през 2022 г., по принцип подкрепят въвеждането на еврото.

Проучване за развитието на лихвените проценти в Швеция показва, че те следват плътно курсовете на еврото, дори по време на икономическа криза. Шведската централна банка следва отблизо ставките, определени от Европейската централна банка. При приемането на еврото Швеция ще замени своята автономия на хартия с реално влияние върху европейската парична политика, като получи място в управителния съвет на ЕЦБ. Като цяло проучването заключава: „Да останеш извън еврозоната предполага пропуснати ползи, които Швеция, малка отворена икономика със значителен и изложен на международно ниво финансов сектор, би се радвала от приемането на международна валута.“

Подобно проучване в България не е правено, само изказвания на отделни икономисти за и против се чуват спорадично в медиите. Иначе никой не се съмнява, че при въвеждане на еврото ще отпадне постоянния валутен обмен на левове. Въпреки фиксирания курс, се използва курс купува – курс продава, с който се оскъпява всяко превалутиране и на дребно, и при фирмени и международни разплащания.

В общи линии като основен аргумент при спора за еврото у нас се очертават патриотичните чувства да се бием в гърдите, че имаме лев балканский, макар и във валутен борд, вързан към еврото и без независимост на централната банка в печатането на пари.

След референдума през 2003 г. в Швеция няколко пъти се е поставял въпрос за провеждане на нов референдум, но това се отлага.

България би трябвало да проведе разяснителна кампания, тъй като цари масово невежество по въпроса и се раздухват страхове, че с въвеждане на еврото цените ще скочат с 50% и др. Всъщност във всяка страна, въвела еврото, в първите седмици има известен хаос с цените, които след това се успокояват. В момента има растяща инфлация, която съвпада с въвеждането на еврото в Хърватия. Но там след въвеждането постепенно инфлацията спадна да по-ниски нива отпреди.

У нас има истерични изказвания против еврото, които демонстрират и нежелание България да е член на ЕС. Доколко това се подклажда от руско влияние не е ясно. Но въпросът стои така, че неприемането на еврото е стъпка към искане за референдум за членството ни в ЕС.

На референдум за еврото у нас няма да има голямо участие, както в Швеция. Въпреки това има вероятност да се получи мнозинство срещу еврото, поради пасивната политика на правителствата и партиите.

Но на референдум за членство в ЕС, антиевропейците, на които им се привижда Булекзит, нямат шанс. Единствено могат да подклаждат несигурност в страната в продължение на няколко години.

 

 

– –

Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

Проектите за шведски монети евро, останали неизпълнени засега. Всяка страна, приела еврото, има свои монети, които циркулират в цяла Европа и в страни, където обменят евро.
Проектите за шведски монети евро, останали неизпълнени засега. Всяка страна, приела еврото, има свои монети, които циркулират в цяла Европа и в страни, където обменят евро.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.