Ще има ли унгарски анклав в Румъния?
в. Интернешънъл хералд трибюн
Десетки венци, от които висят ленти в червено, бяло и зелено – цветовете на унгарския флаг – покриха съвсем неотдавна земята около паметника в градския парк в Сфънту Георге, издигнат в памет на унгарската революция от 1848 година. Дълбоко в сърцето на Румъния, една-единствена самотна гирлянда носи цветовете на държавния флаг на страната – синьо, жълто и червено.
Тук Нова година се празнува два пъти – първо, когато удари полунощ, а след това и един час по-късно – когато е полунощ в Будапеща. Когато през февруари Косово обяви независимост от Сърбия, стотици унгарци от Сфънту Георге излязоха на главния площад, за да демонстрират в подкрепа на сръбската провинция, а в дългосрочен план и за собствените си стремежи за автономия.
Унгарска малцинствена организация настоява за по-голяма автономия на региона, в който членовете й превъзхождат по численост румънците. Една нова и по-радикална политическа сила – Унгарската гражданска партия – се издигна до позиция, в която застрашава положението на установената етническа унгарска партия – Демократичния съюз на унгарците, партньор във всяко коалиционно правителство след 1996 година.
Тези, които твърдят, че независимостта на Косово създава лош прецедент, имат склонност да насочват вниманието към замразените конфликти извън Европейския съюз – Абхазия и Южна Осетия в Грузия и Приднестровието в Молдова. Дори в ЕС обаче границите често са условни. Много етнически малцинства, като например баските и ромите, продължават да са без държава, докато други, като например унгарците в Румъния, а също в Словакия и Сърбия, продължават да са отделени от своите събратя.
Представителите на унгарското малцинство в този район на Румъния, познати под името секуи, със сигурност смятат, че тяхното време за независимост е настъпило. Те считат, че предложената от тях полуавтономна държава Секуйеск е предстояща реалност. „Косово е пример, и то много ясен, че ако общността иска да живее при самоуправление, трябва много ясно да заяви волята си“, казва Ференц Чаба, заместник-председател на Националния съвет на Секуйеск, местна етническа унгарска организация, основана през 2003 година, определила автономията като своя цел.
Секуите имат различен етнически произход от унгарците (маджарите) в Унгария. Шансовете им за успех изглеждат малки, но те не отстъпват. Така предизвикват гнева на румънците, които твърдят, че като местно малцинство имат по-малко права от унгарците, които са национално малцинство.
Областта на етническите унгарци, която се състои от част от окръг Муреш и целите Харгита и Ковасна (областна столица е Сфънту Георге), някога е била граничен район на Унгарското кралство, и е била отбранявана от секуите. След Първата световна война секуите се оказали в центъра на Румъния, на няколко часа път от Букурещ в посока север през Карпатите. Изходът от войната е запомнен най-вече с жестоките условия, наложени на Германия. Може да се спори обаче дали мирното споразумение, подписано от Унгария през 1920 година – т.нар. Трианонски мирен договор, не е още по-суров. При разпадането на Австроунгарската империя Унгария губи по груби сметки две трети от територията и населението си, в т.ч. една трета от унгароезичните. Загуба, която и днес е известна като „трианонската травма“. (Унгария си върна временно част от загубените територии през Втората световна война).
Никъде унгарското малцинство не е по-голямо и по-конкретно в исканията си за по-голяма независимост, отколкото в Румъния. Унгарците са 1,5 милиона от цялото население на страната (22 милиона души), като половината от тях са секуи. Не е чудно, че Румъния, която е член на ЕС и беше домакин на срещата на върха на НАТО, се присъедини към Словакия, Сърбия и Русия в отказа им да признаят независимостта на Косово.
За разлика от косоварите, секуите искат автономия в границите на Румъния, а не пълна независимост. Те оставят чуждестранната политика и националната отбрана в ръцете на правителството в Букурещ. Секуйеск би бил приблизително 4000 квадратни мили (10,4 хиляди квадратни километра) с население от 800 000 души, три четвърти от които унгарци.
Централата на Националния съвет на Секуйеск се намира в голяма къща с кафеникава мазилка, недалеч от центъра на града. Пред сградата са издигнати флагът на ЕС и този на секуите – син фон, пресечен през средата от хоризонтална златиста линия със златно слънце и сребърна звезда от всяка от страните. По-рано къщата е била дом на адвокат, посветил се на каузата за самоуправление на унгарците.
Съветът споделя централата си с наскоро основаната Унгарска гражданска партия, която през март получи разрешение да участва в изборите като алтернатива на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР). ДСУР е обвиняван, най-вече от румънците, в старомодна етническа политика. Опонентите им от Унгарската гражданска партия (УГП) обаче ги обвиняват в продажничество. „Те са в правителството от 1996 година и според нас още щом се оказаха в кабинета, започнаха да представляват интересите на румънското мнозинство, а не на унгарското малцинство“, каза Золтан Газда, председател на местната централа на УГП в Сфанту Георге.
„Винаги сме уважавали румънските закони в борбата си за автономия, но ако това не доведе до добър край, може да предизвика друг вид напрежения, каза Газда. Имаме сигнали, че недоволството може да прерасне в конфликти.“
Местните избори на 1 юни ще са тест за надмощие между двете етнически унгарски партии преди парламентарните избори по-късно през годината. Очаква се двете формации да постигнат споразумение, за да не разделят гласовете при националния вот.
При комунизма диктаторът Николае Чаушеску се опита да разреди унгарското население, като пресели румънци в районите, където то беше съсредоточено, особено край границата с Унгария. Румънците тук казват, че правителството в Букурещ отрежда второстепенна роля на интересите им в полза на гласовете на етническите унгарци на изборите. „Например, казва г-жа Родица Първан, общински съветник от румънски произход, правителството не предприема никакви мерки, когато субсидиите за сегрегираните до голяма степен църкви и училища се разпределят неравномерно от доминирания от унгарци общински съвет.”
Повечето от оплакванията на румънските жители обаче се отнасят до символични прояви, като например, че заседанията на съвета се състоят изцяло на унгарски език или че по Коледа се изпълняват унгарски коледни песни. На 15 март, националния празник на Унгария, който отбелязва началото на революцията през 1848 година срещу господството на Хабсбургите, Първан е била изненадана да види румънското знаме пред сградата на общината вдигнато наполовина. „Казаха ми, че вятърът го е свалил“, каза тя.
По БТА