Когато един човек управляваше винарството в България…
(Държавно) Стопанско обединение „Винпром” в отминалите години на соца обединява цялата винарска и алкохолна индустрия в България, всички винпроми и изби. Нещо като днешните холдинги, но с по-големи мащаби.
Това исторически е времето на централно-плановата икономика, както наричат периода на соца икономисти, без да намесват идеология. Това не може да се повтори никога вече, сега има пазарно стопанство и частни изби се конкурират в производство на вина. Тогава обаче, се оказва, че държавна винарска индустрия може да достигне качество и да се конкурира на световния пазар. Как става това?
През 1978 г. шеф на СО (ДСО) „Винпром” става Стоян Киндеков, майстор технолог, който работел в избата към резиденция „Евксиноград”. Изборът паднал на него, защото всички членове на Политбюро опитвали от великолепните му вина, които тогава не се продавали по магазините, а само за висшата номенклатура.
За няколко години България успява да пробие на Западния пазар с бутилирани качествени вина. Допреди това на Запад се изнасят наливни вина. Износът стига до над 40 млн. бутилки годишно само за Великобритания, още толкова за Европа и останалия свят. В същото време износът само за СССР е бил около 300 млн. бутилки вино (предимно по-евтино масово вино) и 60 млн. бутилки коняк („Слънчев бряг” и „Плиска”). Успехите се дължат на екип от добри специалисти, сред които може да се споменат виненият експерт Христо Дерменджиев и търговецът Маргарит Тодоров. В онези години е било особено важно кой все пак е началникът на всичко това.
В онзи момент един човек е бил начело на цялата винарска промишленост в България – във всеки от окръзите има по един винпром, някъде и по няколко, външнотърговски фирми и представителства в чужбина. Това повече не може да се повтори исторически, няма как да има вече пълен държавен монопол и пълна държавна собственост върху всички изби и винпроми. Всяко време си има успехи и черни страници.
Сега изби и винпроми много, нови марки, нови стилове, сортове, хубави и оригинални вина, а износът е десетократно по-малък, площите с лозя са намалели над 6 пъти.
След средата на 80-те години, когато на власт в СССР е Михаил Горбачов, той започва опити да ограничи употребата на алкохол в страната, която е голям проблем там. Но покрай водката, пострадали и българските коняци и вино. И поради липса на износ, намалява изкупуването на грозде, лозя са занемарени.
Това прераства в ликвидация, когато в началото на 90-те земята е върната в реални граници и лозята са разпарчетосани и част от тях унищожени. Изчезват и лозя на вина с Гарантирано и контролирано наименование за произход – най-високата категория според българските регулации на винарството.
В този момент, през 1994 г. се запознах със Стоян Киндеков, лека му пръст, тогава беше 64-годишен. Помолих го да разкаже живота си и как е станал шеф на СО „Винпром”, как са пробили на Западния пазар. Записаното отлежаваше дълго, само малка част излезе като интервю в онази година, когато работех във в. „24 часа”. Сега разказът му е като старо отлежало 30-годишно вино.
…
Роден съм в Пловдив. През 1950 до 1954 учих в морското училище във Варна, но се разболях от туберкулоза и ме освободиха.
През 1959 г. завърших в Пловдив Висшия институт по хранително вкусова промишленост, специалност „Ферментационни производства”. Нарамих торбичката и тръгнах да си търся работа. Намерих си в Преслав, най-дивия край на България тогава, много изостанал. Избираха за материално отговорни лица добри ловджии – не може да пише, но може да стреля (смее се). Започнах работа в изба „Хан Крум”, на гара Хан Крум, до фабриката за траверси.
Това е най-качествения район за производство на грозде в Североизточна България. Беше насадено море от лозя, бели сортове. Там и преди 9 септември са били лозари. Основно сорт Димят, десертни и винени сортове. Нямаше Шардоне, но имаше Ризлинг. Ризлингът е вкаран в България малко преди Втората световна война. Цялата търговия с вина преди 9 септември е била ориентирана за Германия – наливно вино.
Хората там имаха афинитет към лозарството. Всяка къща гледа лозе, прави вино, продава. Много частни лозя. Преслав зиме е затрупан от сняг, скучен. Всяка вечер мъжкото съсловие е на гости в някоя маза пълна с вино и мезета. Към пролетта оставаха само туршии и песни (смее се). Не признаваха червени вина.
От изба „Хан Крум” в Евксиноград
Най-сериозното предприятие в Преслав беше винпромът. Изба „Хан Крум” правеше вино за там. Избата е между Преслав и Шумен, като ябълка на раздора. Работих там една година като технолог. Изглежда съм направил добро впечатление.
Един ден дойде голяма черна кола „Зил”. Слизат от нея двама, с едни черни кожени манта, като от филмите за революцията (смее се) и питат „Кой е технологът?” Бяха управителят на резиденцията в Евксиноград и началникът на УБО ген. Гръбчев. Търсили по-млад технолог, някой ме е препоръчал. Аз им се представих, а те – „Искаме те при нас в Евксиноград”.
Бил съм в морско училище, но така и не се научих да слушам, вироглав съм (смее се). И аз им казвам – „Ако смятате да ме военизирате и командвате – не! На занаята си не искам началници. Крайният резултат ще го видим. Ако след 6 месеца не ми харесате резултата, готов съм да се върна тук.”
Те си заминаха, след 12 дни ми съобщиха – „Готово” – съгласиха се с моите искания. Настаниха ме там, до избата, на 7 км от Варна. В Преслав живеех с жена ми и двама сина, малки, в една стая. Във Варна ми дадоха едностаен апартамент.
Избата към Евксиноград е правена при цар Фердинанд. Не е много голяма. Така и трябва за престижни изби – 200-300 тона вино, малко производство. Като шеф и технолог там всичко беше на моята глава – кадри, стока, вино, грозде, цени, контрол. Управителят на резиденцията обаче си купил учебник по винарство и взе да дава акъл. Скарахме се.
Там е красива обстановка и атмосфера. Навремето в избата един технолог е създал традиции – емигрант от Русия, белогвардеецът Лукянов. Завършил винарство в Бордо, бил е шеф на избата през 30-те години. Заварих останали и от неговите вина.
Там изкарах 16 години. През 1970 ме направиха и управител на резиденцията. Общувах с хора от висшето партийно и държавно ръководство. Имаше и ценители, и простаци. Влачеха се разни шофьори, охрана. Много са нахални – „Еди кой си ме праща” – и мисли, че ще мине. Отрязвах ги. Отговорните се отнасяха с уважение. Имах задължението да бутилирам една част от вината за София, за правителствените хотели и резиденции. Като поех избата, я заварих пълна с върната некачествена продукция от хотел „Рила” в София (бел. авт. – правителственият хотел със стол-ресторант за висшата номенклатура и гости от чужбина). За 16 години нямах рекламация на вината. Научиха ги и от чужди посолства и си умираха да си доставят.
Така стана работата – с труд и постоянство.
Тодор Живков
Тъй като Тодор Живков седеше в Евксиноград на почивка, аз по цял ден търчах, не можех да не го срещам. Той беше със строга диета. Пийваше вино. Нямаше афинитет към алкохола. По-млад пийваше и концентрат. Каквото му кажат лекарите, това правеше. Владееше се. Независимо от всичко, беше самодисциплиниран човек. Беше хитър селянин.
Живков и Пенчо Кубадински си развалиха отношенията, когато и двамата станаха ловджии. На първия ловец – най-първото животно – такава беше системата (смее се). Пенчо беше ловец по душа, преди Живков. Пенчо пиеше червено вино повече от Живков. Беше друг чешит. Идеше му отвътре да прави смехории, заедно с това беше много смел. Заставаше понякога срещу глупостите на другите, които викаха „Тъй верно”, щом каже големият шеф. Пенчо се опълчваше.
При посещенията на държавен глава в резиденцията, програмата включваше посещение и дегустация в избата. Веднъж имаше световен олимпийски конгрес във Варна. Пенчо Кубадински им дава обяд на бароните, беше поканил и мен. След обяда имаше дегустация. „Колко са, Киндеков, марките вина? – пита ме Пенчо пред тях – Ще ви дадем някои най-избрани”, каза. Един от бароните имал лозя и изба и прати кашон вино на Кубадински.
Брежнев и Никита Хрушчов, като идваха, ни учеха да правим икономии (смее се) – „Няма да хвърляте, толкова мезета на масата”, казваха. Космонавтите всичките са идвали – Биков-Миков, Терешкова. Къде който мине го водят в Евксиноград. Принц Филип е идвал, съпругът на кралица Елизабет. Хафез Асад е идвал, още беше младо момче. Император Хайле Селасие като дойде (бел. ред. – на Етиопия), с него ходеше един голям негър с кожена чанта и раздаваше жълтици наляво-надясно на сервитьорки и бармани (смее се).
1976 г. – начело на СО „Винпром”
И така през 1976 дойде Юлския пленум на ЦК на БКП, който издигна един Вълкан Шопов за секретар по селското стопанство (бел. авт. – секретар на ЦК на БКП с ресор селско стопанство, висша партийна длъжност, дублираща министъра на земеделието). Той беше самовлюбен нарцис. Генералният директор на СО „Винпром” Йордан Тодоров не беше професионалист от бранша (бел. авт. – Стопанското обединение „Винпром” – при социализма различни отрасли в икономиката са структурирани като стопански обединения, както днес холдинг). Имаше двама заместници, които изглежда са го клепали на въпросния Вълкан Шопов и той го уволни.
И в Политбюро и ЦК почнали да мислят кого да назначат за шеф на СО „Винпром”. Идва гроздобер, аз работя, а съм и управител на резиденцията. И започнаха разни отговорни другари да ме подбъзикват – „Абе, Киндеков, да те предложим за генерален директор на „Винпром”?” Те всичките опитвали моите вина, харесват ги и това ги подсетило за идеята. Пенчо Кубадински беше, Тано Цолов, Дража Вълчева и др. Аз им викам: „Абе, нямам опит.”
В това време Тодор Живков и Станко Тодоров отидоха на Кримския полуостров в някаква резиденция на среща. И там двамата обсъждали кой да направят генерален директор на СО „Винпром”. Решили – мене. Техни сътрудници ми казаха: „Киндеков, готви се за София.” На 2 октомври идва Тодор Живков на кинофестивала във Варна и поръчал да го чакам. Дойде в резиденцията, с него бяха ген. Кашев и Милко Балев. Живков вика: „Киндеков, да ти е честито, сутринта подписах решението на Политбюро.”
Не са ме питали, но аз исках вече да бягам от резиденцията, исках да се занимавам само с вино, не със слугинска царедворска работа, да посрещам с усмивки който дойде. Стъписах се обаче. Давам си сметка какво значи винарската промишленост на България. Аз в технологията на тази промишленост бях чат. Но да имаш чувство на отговорност е голямо тегло. Занаята го знаех и хитреците щях да ги хвана. Веднага се прочух като нелесен професионалист.
(следва – Какви вина правехме преди, какво се промени, как беше създадено „Мерло от Стамболово“ и др.)
Бел. ред. – След Стоян Киндеков ще публикуваме и разказа на Маргарит Тодоров, някогашен представител на „Винимпекс“ във Великобритания и основател на компанията „Домейн Бойар“, за това как българските вина пробиват в Канада, Великобритания и др.
– –
Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.