Превземането на Багдад – победа, превърнала се в кошмар
След триседмично препускане из иракската пустиня, на 9 април 2003 година, американските танкове победоносно навлязоха в центъра на Багдад. Обезсърчена и дезорганизирана, армията на Саддам Хюсеин се беше разпръснала под натиска на американските войски. Единствено паравоенни формирования предприеха напразни опити за съпротива. „Повечето иракски войници се бяха разбягали“, спомня си Ахмед Хасан, навремето генерал, останал докрай на поста си северно от Багдад. „Те знаеха, че няма смисъл да се бият“, разказва Хасан.
Слязъл от танка си пред хотел „Палестина“, полковник Брайън Маккой изглеждаше доволен. „Посрещнаха ни с цветя и радостни песни“, спомня си той с усмивка на уста пред чуждестранните журналисти. „Хората, с които се срещахме, ни благодариха, че сме ги освободили“ от Саддам Хюсеин, уверяваше той, докато войниците му помагаха на иракчаните да съборят една висока статуя на човека, царувал близо 25 години. После, в изблик на отмъстителен гняв, те натрошиха с чук скулптурата на диктатора, влачиха по земята бронзовата глава, ритаха я – голяма гавра в арабския свят.
Впоследствие, часове след окончателния пробив на американските войски, онзи, който бленуваше за господство над Близкия изток, избяга от столицата си. В крайна сметка беше заловен – на 13 декември 2003 година – а на 30 декември 2006 година беше екзекутиран.
Пет години след оптимистичните коментари на полковник Маккой американските части все още са в Ирак. И за пръв път в историята продължават да окупират една арабска столица, която бяха дошли да освободят. След заповедта за атака, дадена от Джордж Буш на 20 март 2003-та, най-могъщата армия в света лесно напредна в иракска територия. Но след това попадна в капан, от който не се е изтръгнала и до днес. Въстаниците сунити, шиитските опълчения, екстремистите, свързани с Ал Каида, превърнаха лесната победа в едно неспирно сражение.
Над 4000 американски войници бяха убити, десетки хиляди – ранени и ослепени. Похарчени са стотици милиарди долари, а далеч не е сигурно, че спадът на насилието през последните месеци ще продължи и занапред. „Напредъкът не е траен“, призна посланикът на САЩ Райън Крокър в края на март след едноседмични битки между шиитските бойци на радикалния водач Муктада Садр и редовни иракски войски, подпомогнати от американски сили.
След тези събития неясен остава и графикът за изтегляне от Ирак на контингента, наброяващ 160 000 войници. Изключваме съкращенията, предвидени още през юли, които трябва да засегнат 30-хилядното подкрепление, изпратено в страната през 2007 година.
За пет години са загинали десетки хиляди иракчани, стотици хиляди са избрали изгнанието, а повечето живеят в отчайващи условия, без работа и без достъп до основните обществени услуги. А радостните песни, дочути от американските танкисти по пътя към Багдад, са се превърнали във викове на омраза. „Отначало бяхме щастливи. Днес обаче мразим американците“, констатира Мойеб Сфейх, 33-годишен хлебар от багдадския квартал Садр, крепост на яростния антиамериканец Муктада Садр. Тези думи изразяват разочарованието на хората, приветствали навремето полковник Маккой и войниците му – шиитите, които са мнозинство в Ирак, но превърнати в аутсайдери от режима, опрял се на тесен кръг от роднини и правоверни сунити.
Огорчението на Мойеб Сфейх звучи в унисон с недоволството на отстранените от властта. „Аз съм военен, но съм против войната, това не е начинът за решаване на проблемите, обяснява генерал Хасан. Освен това съм против окупацията. Искам страната да бъде свободна и независима,“ добавя той. „Колко хубави бяха мечтите ни. Смятахме, че ще станем като страните от Залива, богати с петрол и благоденстващи”, продължава хлебарят от квартал Садр. „Днес мнозина казват, че по времето на Саддам Хюсеин сме били по-добре. Преди имаше само един тиранин, а сега са къде повече.“
Голяма част от иракчаните смята, че правителството им, подкрепяно от Вашингтон, в което доминират шиитите и кюрдите, е слабо, корумпирано и плячкосва богатствата на страната. „Нещата са прости. Или ще си стоим така и ще чакаме нещата да се подобрят, или ще се вдигнем на бунт срещу американците”, заключава хлебарят.
По БТА