От кацането на луната до лудостта на света по войни и конспирации

Астронавтът Едгар Мичъл на луната, 5 февруари 1971 г. Снимка: Алан Шепърд, НАСА

 

Има такова явление – човек не вярва на очевидни и общоизвестни факти, а на собствените си разсъждения, че това не може да е вярно, защото…

И тук не става дума какво направили американците в космоса, пък какво руснаците (те само луноход пратили). Не е до някакво съревнование.

Тук въпросът е, че мнозина не вярват на безспорни факти, които нито са недоказуеми, нито скрити. Най-ожесточено спорят за кацането на луната хора, които не знаят дори елементарни подробности.

Днес се навършват 52 години от третото кацане на луната – мисията „Аполо 14“, 5-9 февруари 1971 г.

Повечето невярващи смятат, че има един полет „Аполо“ през юли 1969 година. И това е. „Защо не са го повторили в следващите 50 години? Мммм?“ – както пишат из социалните мрежи.

Изненада. Не един, а 6 (шест) пъти са кацали хора на Луната. Някой да го инсценира не веднъж, не два пъти, а шест пъти…

Ето кратка справка:

„Аполо”11 – първо кацане на хора на Луната – 20-24 юли 1969 г. Трима души екипаж, от които двама стъпват на Луната. Донесени на земята 21 кг образци от лунната повърхност.

„Аполо” 12 – второ кацане на хора на Луната – 19-24 ноември 1969 г. Трима души екипаж, двама стъпват на Луната. Донесени на земята 34 кг камъни от лунната повърхност.

„Аполо” 13 – опит за трето кацане с хора на Луната, неуспешен – 11-17 април 1970 г. Екипажът използва спасителна капсула да се върне на земята.

„Аполо” 14 – Трето кацане на хора на Луната, 5-9 февруари 1971 г. Трима души екипаж, двама стъпват на Луната, доставени 42 кг образци от лунната повърхност.

„Аполо” 15 – Четвърто кацане на хора на Луната, заедно с луноход – 26-30 юли 1971 г. Трима души екипаж, двама стъпват на Луната, доставени 76 кг камъни от лунната повърхност.

„Аполо” 16 – Пето кацане на хора на Луната, 16-27 април 1972 г. Трима души екипаж и втори луноход, двама стъпват на Луната. С лунохода са изминати 27 км по повърхността. Доставени 95 кг проби. Астронавтът Джон Йънг намира стъклоподобно парче с тъмнозелен цвят, с неизяснен произход. Сега е в музея на НАСА.

„Аполо” 17 – Последната мисия с кацане на хора на Луната, 11-19 декември 1972 г., отново трима екипаж, с луноход, донесени 110 кг. лунни образци.

Не става дума за следи от човешка дейност в древен Египет или от динозаври в периода Юра. Има хиляди снимки и видеозаписи от тези мисии. Хиляди хора са работили по програмата „Аполо”, по създаването на космически кораби, модули, луноходи, по изстрелване и контрол на полета.  Всички донесени камъни и образци от лунната повърхност са достъпни, в институт към НАСА, който ги предоставя по списък на пожелалите научни лаборатории по света да ги изследват. Десетилетия след полетите бяха още живи 12-те астронавти, стъпвали на луната (един има още жив).

Фотографиите с кацането на луната не са цифрови, „Фотошоп“ още няма. Правени са с фотоапарати „Хаселблад“ с филми „Кодак“ 6/6 см, съхраняват се, копия от тях са вадени многократно. Видеокадрите също не са цифрови, а запис на магнитна лента. Аналоговото за разлика от цифровото по-лесно се проверява.

Може да е смешно, че трябва да се доказва. При толкова хора, работили по мисиите, продължават да разпространяват фантазии, че е инсценирано.

Както старшината от старите вицове – като видял жираф, казал – „Те такова животно нема“. Те на това не вярват, а какво остава да им кажеш нещо за Русия и Украйна.

Затова не трябва да бъдем оптимисти в развитието на човечеството. Утре някои секти или цели народи ще приемат примерно, че земята е плоска и ще отрекат съвременната наука и образование. То и сега има такива и техният процент смущаващо нараства.

 

Астронавтът Алан Шепърд забива американското знаме при третата мисия с кацане на луната – „Аполо 14“. Любими аргументи на конспираторите са, че знамето при тези снимки се развява, а там няма вятър. Всъщност е видно, че в горната хоризонтална част на знамето е пъхната пръчка, да го държи изправено. Друг „важен“ аргумент е, че не се виждат звезди (като че ли ако някой инсценира тези снимки, ще забрави звездите). Обяснението е просто – тогава филмите нямат такава фотографска широта, че да обхванат и тъмното небе, и огрения от слънце астронавт, за който е нагласена експозицията. Снимка: Едгар Мичъл, НАСА
Най-голямото парче лунен камък, донесено при третата мисия с кацане на луната. Снимка: НАСА
Лунният модул на „Аполо 14“ се приводнява в океана. Снимка: НАСА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.