Кървавият възход на Евгений Пригожин

Евгений Пригожин. Снимка: видеокадър
Шефът на „Вагнер Груп“ изминава пътя от затворник до „готвач на Путин“ и набира затворници за войната в Украйна

През ноември руският магнат Евгений Пригожин публикува снимка на зловещ „подарък“, който беше изпратил на парламента на Европейския съюз в Брюксел: опръскан с кръв ковашки чук в калъф за цигулка. Акцията в социалните мрежи (не е ясно дали ЕС действително е получил пратката) се случи малко след като европейските законодатели гласуваха да обявят Русия за държава, спонсорираща тероризма.

За тези, които са следили подвизите на наемническата армия на Пригожин, Групата „Вагнер“, символиката беше безпогрешна: През 2017 г. бойците на „Вагнер“ се прочуха с това, че заснеха как използват чук върху затворник в Сирия, след което той се превърна в нещо като символ на групата. През ноември в Telegram започна да се разпространява видеоклип, показващ брутална екзекуция с ковашки чук на мъж, за когото се твърди, че е бивш боец на Вагнер, който е преминал на украинска страна и след това е бил отвлечен от Киев. Коментирайки видеоклипа, Пригожин заяви тогава, че той трябва да бъде озаглавен „Куче си получава кучешка смърт“.

Смесицата от насилие, грубост и изблици в социалните мрежи беше характерна за подхода на Пригожин към войната, която го превърна от добре познат, но сенчест вътрешен човек в Кремъл в нещо като знаменитост. Профилът на човека, често наричан „готвачът на Путин“, се разраства, тъй като неговите бойци от „Вагнер“ заемат все по-важна роля в боевете в Украйна, а трудностите на редовната руска армия продължават.

Вече не е необичайно да чуете твърдолинейни националисти в руския интернет да подкрепят Пригожин като потенциален бъдещ министър на отбраната – или дори наследник на президента Владимир Путин. В неотдавнашна статия на „Ню Йорк Таймс“ руският разследващ журналист Михаил Зигар описа Пригожин като „опасен конкурент“ на властта на Путин.“ В близко бъдеще Пригожин може да отправи предизвикателство към президента, а Путин може вече да не е в състояние да се противопостави на бившия си готвач“, пише Зигар.

Но в същото време има и признаци, че Пригожин може би е преиграл. Той е широко недолюбван сред висшите ръководители на руските служби за сигурност и армията, а неотдавнашните успехи на „Вагнер“ на бойното поле са, меко казано, ограничени.

Но не може да се сбърка фактът, че каквото и да е политическото му бъдеще, готвачът на Путин се е превърнал в ключов играч във войната на Путин. Това е опасен и съдбовен момент за този уличен бандит, превърнал се в ресторантьор, превърнал се в мултинационален полеви командир.

Хот-дог в залите на властта

Дори по дивите стандарти на постсъветския капитализъм възходът на Пригожин от канавката до Кремъл е забележителен. Роден през 1961 г. в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), Пригожин е отгледан от финансово затруднена самотна майка. Той е обещаващ състезател по ски бягане, но за разлика от бъдещия си покровител Путин – друго обсебено от спорта ленинградско дете от улицата – Пригожин изглежда е попаднал в лоша компания: Известен е с това, че влиза с взлом в апартаменти и продава крадени стоки на черния пазар. Прекарва почти целите 80-те години на миналия век в затворнически лагер по обвинения в грабежи, измами и сводничество.

Пригожин излиза от затвора през 1990 г. и се озовава в съвсем различна Русия – място с нов капитализъм, в който всичко е позволено. Пригожин започва бизнес с будка за хот-дог, която се превръща във верига от такива будки, а те – в малка бизнес империя от супермаркети и ресторанти. Един от тези ресторанти, луксозно място на брега на морето в Санкт Петербург, наречено „Новият остров“, става любим на президента Путин за посрещане на високопоставени гости, включително президента на САЩ Джордж Буш, когото Пригожин лично обслужва на вечеря през 2006 г.

Путин очевидно харесва амбициозния млад ресторантьор, а разрастващата се бизнес империя на Пригожин извлича ползи от това. Компанията му за кетъринг печели изгодни държавни договори за изхранване на руски ученици, затворници и войници – само един военен договор е на стойност над 1 милиард долара. През 2008 г. Пригожин обслужва и встъпването в длъжност на бившия президент Дмитрий Медведев.

През 90-те години на миналия век много руски олигарси станаха влиятелни политически играчи. Но в ерата на Путин те по-често бяха използвани, за да изпълняват поръчките на Кремъл. Пригожин не прави изключение. Преди войната в Украйна той вероятно беше най-известен в Съединените щати с финансирането на Агенцията за интернет изследвания – печално известната „ферма за тролове“ в Санкт Петербург, обвинена от американските власти, че е разпространявала онлайн дезинформация в Съединените щати от името на Кремъл преди президентските избори през 2016 г. Пригожин беше обвинен от специалния прокурор Робърт Мюлер през 2019 г. и санкциониран от Министерството на финансите на САЩ заради връзките си с операцията.

Оперният възход на „Вагнер“

Властта и влиянието на Пригожин днес произтичат от ролята му на финансист и фактически лидер на Групата „Вагнер“ – частната армия в сянка на Кремъл, която Министерството на финансите на САЩ санкционира миналата седмица като транснационална престъпна организация. В продължение на години обаче той отричаше да е свързан с организацията и дори съди британски журналист за това, че е предположил, че двамата са свързани по някакъв начин.

Днес той гордо позира с групата – дори на гробовете на войниците на Вагнер, убити в Украйна.

Произходът на групата „Вагнер“ е неясен и спорен. Знаем обаче, че тя се е развила от други руски частни военни изпълнители, които са се сражавали от името на диктатора и приближен на Путин Башар Асад в Сирия. Дълго време се говореше, че тя е основана през 2014 г. от бивш офицер от специалните сили на име Дмитрий Уткин, който имал повиквателна „Вагнер“ заради любовта си към нацистки реликви.

Миналата година Пригожин разказа друга история, като заяви, че се е вдъхновил да основе групата, след като е видял демонстрации на сепаратистите в Източна Украйна през 2014 г. и че лично „е почистил старите оръжия, сам е измислил бронежилетките и е намерил специалисти, които да му помогнат в това“.

Но според доклад от 2019 г. на руския разследващ сайт „The Bell“ Пригожин всъщност не е имал голям избор по въпроса: Високопоставени служители в руското министерство на отбраната са измислили идеята за „Вагнер“ и са избрали първоначално неохотния ресторантьор да я финансира и ръководи, като се имат предвид съществуващите му отношения с военните.

Каквато и да е историята на произхода ѝ, „Вагнер“ бързо се наложи, като изпълняваше мисии на места, където Кремъл искаше да запази правдоподобно отричане и да избегне публичния контрол върху жертвите. Съобщава се, че бойците на „Вагнер“ са били сред „малките зелени човечета“, извършили руската анексия на Крим през 2014 г., и са се сражавали от името на проруските сепаратисти в украинския регион Донбас. Те са се сражавали и в Сирия и са претърпели големи загуби, включително при един инцидент, при който са били убити около 300 души при въздушен удар на САЩ.

Смята се, че през годините „Вагнер“ е действала в цели 30 държави, повечето от които в Африка. В няколко държави, включително Централноафриканската република и Судан, „Вагнер“ според сведенията е предоставяла на правителствата услуги за сигурност в замяна на предоставянето на концесии за добив на злато и диаманти на други компании, свързани с Пригожин. Нейните бойци са обвинявани и в широк спектър от нарушения на правата на човека, включително убийства, изнасилвания и изтезания.

Официално групата „Вагнер“ не съществува: В Русия няма регистрирана компания с това име, а Кремъл многократно е отричал каквато и да е връзка с групата. Но тя не е точно добре пазена тайна. Пригожин се е изявявал публично по различни начини; той дори е финансирал няколко игрални филма за подвизите на компанията по света.

Извън сенките

Когато започна войната в Украйна, „Вагнер“ изтегли много от силите си от други държави, за да участва в много по-приоритетната „специална военна операция“. Тези сили се сражават в някои от най-значимите – и най-кървавите – битки по време на войната.

Съвсем наскоро Пригожин и групировката „Вагнер“ поеха почти изцяло отговорността за борбата за източния украински град Бахмут, която продължава от август миналата година. Пригожин изтъква значението на Бахмут – всъщност малък град с ограничена стратегическа стойност – в опит да демонстрира компетентността на своите бойци в сравнение с редовната армия. Но след месеци на сражения и хиляди жертви градът все още стои.

Междувременно някога тайната групировка се рекламира с билбордове и онлайн реклами и открива първата си официална централа в Санкт Петербург. Тя също така набира бойци от затворите. Видеоклип, разпространен през септември миналата година, показва как Пригожин лично се обръща към група руски затворници, като им обещава помилване в замяна на участие в бойните действия. В друго видео от януари Пригожин е показан да присъства на церемония за първата група вече помилвани затворници, които се завръщат от Украйна след излежаване на присъдите си на фронта; на някои от тях им липсват крайници.

„Не пийте много, не употребявайте наркотици и не изнасилвайте жени“ – това е съветът му към новоосвободените мъже.

Но много от наетите по тази схема няма да успеят да се върнат. Украинските сили в Бахмут съобщават, че пленническата армия на Вагнер често е изпращана на почти самоубийствени атаки през ничията земя с малка или никаква артилерийска подкрепа, като по същество играе ролята на пушечно месо. През януари официален представител на САЩ изчислява, че от 50 000 наемници на Вагнер 4 100 са убити, а 10 000 са ранени.

Войната на Пригожин в рамките на войната

Докато бойците му убиват и умират на бойното поле в Украйна, в Москва Пригожин води собствена борба срещу военното командване и министъра на отбраната Сергей Шойгу. Тази борба стана публично достояние през есента на миналата година, когато той подкрепи коментарите на чеченския военачалник Рамзан Кадиров, в които той критикува воденето на войната и призовава за смяна на висши военни командири и използване на тактически ядрени оръжия.

Пригожин също така публично подкрепи видеоклип, пуснат от двама командири на „Вагнер“ в Бахмут, в който те обвиняват началника на щаба на въоръжените сили генерал Валерий Герасимов, че е задържал доставките на боеприпаси за силите на „Вагнер“, и използват груба хомофобска обида, за да го уязвят. След като през януари руските сили превземат Соледар, град близо до Бахмут, „Вагнер“ и Министерството на отбраната публично се скараха за това чия е заслугата. (Украинските сили твърдят, че все още контролират части от Соледар.)

Това са само последните пререкания в една дългогодишна вражда. „Той има проблеми с руските военни още от Сирия насам“, казва Сева Гуницки, политолог и експерт по руска политика в Университета в Торонто. „Има слухове, че военните по същество са позволили на хората му да бъдат убити от американците“.

Пригожин като цяло се въздържа от критики към самия Путин и е възможно да е действал от името на президента, за да огласи най-крайните възгледи за войната и да проучи обществената реакция. „Той изпълнява важна роля за Кремъл, като изразява някои от тези оплаквания и демонстрира лоялност, но в режима има много хора, които го мразят“, казва Гуницки.

Но през цялото време Пригожин си изгражда и саморекламен бранд, като непрекъснато публикува видеоклипове, в които е в режим на човек на действието, скача от военни хеликоптери и се среща с войниците си близо до бойното поле. Сред наблюдателите на Кремъл не остава незабелязано, че това са образи на мачо, които самият Путин е обичал да популяризира в младежките си години.

Дори грубият език на Пригожин носи ехото на Путин, който в първите дни на своето президентство се закле да “ изтреби“ чеченските бойци „в кенефа“. В случая с Пригожин бившият затворник може да вдъхва допълнително доверие, когато използва подобни думи. „Този вид затворнически манталитет е проникнал в руския елит“, казва Гуницки. „Мисля, че Пригожин е симптом за това. Този вид манталитет в момента е на мода в руските елитни кръгове, защото представлява известно предизвикателство към Запада.“

Христо Грозев, водещ руски следовател в сайта за разследвания на отворени ресурси Bellingcat, който е отразявал подробно Пригожин, пише: “ Вагнеровци ми казват, че всеки път биха гласували за него вместо за Путин, и ми се струва, че той усеща миризмата на кръв“.

По някаква причина Путин изглежда е предприел стъпки в последно време, за да подреже крилата на Пригожин. През януари Путин възложи на врага на Пригожин – Герасимов – пряк контрол върху войната в Украйна. Институтът за изследване на войната, мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, също публикува анализ, според който конвенционалната армия на Русия поема по-голяма отговорност за боевете около Бахмут, което намалява влиянието на Пригожин.

Междувременно Пригожин е изправен и пред обвинения в корупция, които може да са основателни, но може и да не са, но така или иначе могат да бъдат използвани за намаляване на влиянието му. А последната вражда на Пригожин с военното ръководство, свързана с това дали на руските войници трябва да се разрешава да имат бради, изглежда малко по-отчаяна от обичайните му нападки.

Какво следва за готвача

Влиянието на Пригожин може и да намалява, но Путин изглежда се колебае между фракциите, които се борят за контрол над войната, а борбата далеч не е приключила.

За разлика от повечето силови играчи в Русия – с изключение на неговия съюзник Кадиров – Пригожин има предимството да командва собствена армия. Но това му помага само дотук.

„Той не може да бъде свободен агент. Той не разполага с никакви собствени ресурси“, казва Андрей Солдатов, руски разследващ журналист и експерт по службите за сигурност на страната. Солдатов смята, че е правдоподобно Пригожин да получи официална длъжност като заместник-ръководител на Съвета за сигурност. Има прецедент за това: Известният олигарх Борис Березовски пое подобна роля през 90-те години на миналия век, за да помогне на Борис Елцин да управлява войната в Чечения.

Би ли могъл Пригожин да надделее в борбата за власт, ако президентът умре или бъде принуден да напусне поста си? Това също би могло да се окаже пресилено. Силите на Пригожин са затънали в Украйна и той има малко съюзници във висшия ешелон на руското ръководство.

Марк Галеоти, британски анализатор, който изучава руските въпроси на сигурността, казва, че Пригожин „в момента по същество е военен предприемач, който използва присъствието на „Вагнер“ на бойното поле в името на егото си и на печалбите си. Няма никакъв шанс той да играе за властта.“

Значението на Пригожин в крайна сметка може да се дължи не толкова на амбициите му за власт, колкото на това какво говори за днешната руска държава неговото и на „Вагнер“ продължаващо присъствие и прекомерната роля, която им е позволено да играят в тази война. Както наскоро каза Екатерина Шулман, руски политически анализатор, която сега работи в Чатъм Хаус: „Крахът на държавния монопол върху законното насилие е един от признаците за краха на държавата“.

Превод е-вестник

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.