Войната на заглавията

Румен Белчев

Има хора, които си купуват вестници само за да им решават кръстословиците. От другите страници четат само заглавията – те според тях били казвали всичко важно. А дали е така? Кой да ни каже!

Вземаме, например, „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ и прочитаме заглавието „Бащата на екранния Баян от „Войната на буквите“ Венцислав Върбанов: Гордея се със сина си, жалко, че не стана земеделец“. Кратко и ясно – бащата се гордее със сина си, но филмът толкова не му харесва, че би предпочел синът му да гледа картофи вместо да играе в подобни сериали.

Ако прочетем обаче по-дребните буквички, никъде няма да открием изречение със съжалението, че вместо актьор младежът не е станал картофопроизводител, напротив, ще видим, че се гордее с участието му във филма.

Прелистваме пробългарския вестник „ТРУД“ и с ужас научаваме, че „Европа призна, че върви по пътя на Наполеон и Хитлер“!

Бррр! Да не би от утре да започва паневропейска поголовна мобилизация за война срещу Русия?

Спокойно – политическият анализ (колкото и да не сме съгласни с изводите му) все пак започва с цитирано изказване на Жозеп Борел, че „Русия е голяма страна, тя е свикнала да се бори докрай, свикнала е почти да губи, а след това да възстановява всичко. Направи така с Наполеон, направи същото и с Хитлер“. Така че – не става дума за планирано нападение срещу Русия, можете да спите сравнително спокойно.

А ако сънувате нещо – например самолет, да си знаете – според всезнаещия седмичник „ГАЛЕРИЯ“ „Пътническият самолет, видян насън, е символ на пътуване“.

Никога не бихте се сетили сами, нали?

И „ТЕЛЕГРАФ“ се опитва да смути спокойния ни сън – „Пускат ни щурци в манджата“!

С хлебарките в ресторантските манджи си бяхме свикнали, но чак пък щурци! Слагаме очилата и с облекчение научаваме, че става дума за нов европейски регламент, който разрешавал използването на някои насекоми като храна. И че „Щурците ще се продават замразени, изсушени или на прах“.

Дотам ни докараха – да проядем буболечки! „И тъжно, и срамно“ – констатира „ДУМА“. В смисъл – че сме станали третия най-голям вносител на домати от Турция. А къде остана вкусният български домат?

„Вината е в политиците на прехода, които обслужиха натрапения на страната ни неолиберален модел, където всичко се прави в името на парите. С лека ръка раздробиха земята, ликвидираха земеделските кооперации, разпродаваха за левче или два земеделската техника“…

Тук нещо се объркваме – нали гадните неолиберали правят всичко в името на парите – тогава защо са продавали тракторите срещу левче-две парчето? Но това е бял кахър, защото антрефилето е с неочакван край: „В резултат – ядем турски домати, вносно свинско и бленуваме от сутрин до вечер по изгубената Народна република“…

Е, чак пък от сутрин до вечер – надали. Или – не всички. Поне – без неолибералите, предполага се. Но „24 ЧАСА“ ни светва за любопитно съвпадение, навеждащо на съмнението, че и на тяхното царство му се вижда краят: „Избори в деня на Априлския пленум“! За по-младите, които не помнят ежегодното празнуване на величавото събитие, на този пленум „Тодор Живков атакува Вълко Червенков и взема властта“.

С това съвпаденията не свършват – „През 1956 г. на тази дата CBS пуска два сапунени сериала – „Докато свят светува“ и „На ръба на нощта“, пак на 2 април „С издигането на българския флаг пред щабквартирата на НАТО в Брюксел ставаме официално член на алианса“, да не говорим, че на този знаменателен ден „През 1725 година се ражда най-великият любовник на всички времена – Джакомо Казанова“…

Всички тези съвпадения не могат да бъдат случайни!

А както правилно забеляза всевиждащият Фейсбук, прословутият ден за размисъл се пада точно на 1 април…

Тук вече всички съмнения в случайните съвпадения отпадат!

От Разпечатосване

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.