Либерално и Консервативно – в „Кръг Квадрат“

Кънчо Стойчев, Първан Симеонов, Тончо Краевски и Андрей Райчев в предаването „Кръг Квадрат“. Снимка: от екрана на тв 7/8

Из разговора между Първан Симеонов, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Тончо Краевски в предаването „Кръг Квадрат“ по тв 7/8.

Кънчо Стойчев: Нека уточним нещо важно – ние не лепим някакви етикети върху челата на хората. Всеки от нас носи и от либералното, и от консервативното в себе си. Например, аз по определени въпроси съм консервативен, а по други либерален.

И ако ляво-дясното все пак добива някакъв синтез в социалдемокрацията, може ли да търсим синтез между либералното и консервативното?

Андрей Райчев: Какъв синтез? След 200 годишна битка между ляво и дясно нямаме синтез, а известно тяхно сътрудничество. Но хората все така си седят богати и бедни, и капиталисти и работници. Но съвременният свят ги е докарал до положение, в което да си сътрудничат и взаимно отстъпват. И никакво помиряване между леви и десни няма, а има само помиряване между техните лидери.

В света не тече битка между леви и десни на високото ниво, например, в Германия и Америка. За сметка на това, вътре в САЩ тече чудовищна битка между консерватори и либерали. Безпрецедентно на действащ президент му взеха думата и му забраниха да говори. А той на свой ред предизвика нахлуване и рушене на сената. Това са симптоми за огромна напрегнатост, които се пренесоха и тук.

Да вземем въпроса за истамбулската конвенция. Всяко гласуване по въпроса в България би довело до резултат 80/20. Но тук едно много шумно малцинство започна да налага на мнозинството нещо, което мнозинството не харесва. Това е защото има външен фактор.

Първан Симеонов: Според мен по-точното определение в момента е консервативно срещу прогресистко. Това са онези инертни обществени слоеве, които не прегръщат промяната и проекта за нов човек. От другата страна имаме тези, които подобряват човека. И в този смисъл струва ми се, че либерализмът донякъде вече е стар. Поне в западния свят човекът вече е освободен. Вече нямаме работа с освобождаване на човека, а с подобряване на човека. В тази ситуация консерватизмът действа просто, като здравия разум. Благоразумно, скептично базирано не толкова на ентусиазъм, а на мъдрост. Ако трябва да ги отнесем към лявото и дясното напоследък в нашата част от света те се пресичат под 90 градуса.

Лявото и дясното много се занимават с парите, а либерално срещу консервативно с ценностите. Някъде около постигнатото благоденствие през 60-те и 70-те години въпросът с парите някак си беше решен и започна да се появява т. нар. Нова политика, която говори за озоновата дупка, за хипи движението и новите консерватори се явяват реакция срещу всичко това. За мен това са много естествени състояния – нещо, което науката често не иска да види, като им дава различни имена, а в същината си те са винаги едно и също.

От едната страна едно инертно мнозинство, което си знае своето, а от другата страна едно творческо малцинство, което дърпа напред. А ляво и дясно са второстепенни, защото в западна Европа проблемът е горе-долу решен със социалната държава.

Андрей Райчев: Не виждам какво естествено виждате в това противостоене? Да вземем въпросът за пола, по който в евро-американската част от света има много напрежение и конфликти. Едните казват „полът е човешко естество“, а другите, че е въпрос на избор. И това е огромен конфликт. Има ли човек естество или е това е въпрос на мой избор. Тези двете не могат да бъдат съвместени. Вземете родината. Огромна група хора казват, че родината е естество на човека, а либералите ни казват, че родината е въпрос само на избор.

Има сблъсък не между равно и свободно, както при ляво-дясно, а между избор и природа.

Въпросът за това дали родината и полът са въпрос на избор, не е въпрос за свобода или равенство. В ляво-десния сблъсък богатият казва на бедния: ти си равен на мен с факта на твоята свобода.

Когато си говорят един либерал и един консерватор либералът казва: аз имам формалното право да избера родината и полът си. Консерваторът не му възравява, не бъди равен, бъди свободен, което би бил ляво-десния диалог. Консерваторът казва: ти не можеш да си избереш пола, защото той е твоя природа. Тоест – ти си само формално свободен, защото човек има естество.

Тончо Краевски: Да видим конкретно в какво се състои проблемът в Америка. Америка произхожда от една просвещенска-либерална традиция, която в либералния си вариант е започнала да се превръща в едно нео езическо идолопоклонничество, което почита различни идоли. Един от тези идоли е науката. Те говорят за нея като за нещо живо, някакво божество, а учените са жреци, които прочитат какво то казва. Идолопоклонничество е и религиозната почит към малцинствата в Америка. И това няма нищо общо с конкретните интереси на конкретните живи хора. Либералите се отнасят с религиозна почит към идеята за своите идоли, много често за сметка на самите тях, които им се принасят почти в жертва.

От другата страна има смесица от християни, постхристияни, десни нихилисти, които са донякъде обединени от това, че отказват да се кланят на идолите.

Андрей Райчев: В крайна сметка това е въпросът за Бога. Идеята за единния Бог води до идеята за нашето фундаментално равенство. Това е именно ударено. На мястото на Бог в безбожния свят е застанала науката. И тук те си въобразяват, че стават материалисти, а не са – стават именно езичници. Това наблюдавахме по времето на Ковид. Ковидът, който при всяко религиозно общество звучи така: Божие наказание, ще търпим и ще видим кога ще мине. Сега се каза: не, ние знаем какво става, знаем защо сте болни, сега ще ви затворим, ще ви сложим маски и т.н. до безобразни китайски методи достигнахме…

Кънчо Стойчев: Стигаме до едно противоречие. Тези, които наричаме либерали, т.е. свободни, тръгнаха да ни взимат свободата, да ни заключват и да говорят за „нова нормалност“. Либералната общност в целия свят реагира позорно и истерично на, нека го наречем ясно, грипа, докато консервативно настроените хора реагираха много по-нормално, без да отиват в някаква абсурдна „нова нормалност“.

Тончо Краевски: Аз за това не съм съгласен с тезата на Първан, че т. нар. от него „прогресисти“ представляват някаква креативна сила, което той великодушно им отстъпи. Това е деструктивна и изразходваща сила, която може да живее само на гърба на постигнатото от тези, които ненавижда. То не е нищо повече от преразход на натрупани в обществото блага и ресурси за морални и идеални цели.

Андрей Райчев: Това което наблюдаваме е тежък сблъсък на интереси. В дъното на либерализма и консерватизма има ясни интереси. Това не е сблъсък на идеологии, а борба за власт.

Едно микро малцинство, разполагащо с достъп до високите технологии, иска да ни убеди, за да вземе властта, че „златният милиард“ трябва да се сведе до „платинен милион“.

Този милион чудесно ще се грижи за нас, като в замяна иска едно много просто нещо: хората да загубят собственост. Ние да заживеем, като домашни любимци на тези хора. Това е техният проект. И тези либерални клакьори, въобразявайки си че се борят за свобода, всъщност се борят за тяхната власт.

 

– –

Целият разговор в ютюб канала на „Кръг Квадрат“

 

 

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.