Румен Белчев на 70: Кое ни е наред, та и това!
Бел. ред. – Румен Белчев на 70? Не, не е наред и това! Не му даваме толкова с този остър поглед и още по-остро перо, с които повече от две десетилетия разпечатосва злощастната българска преса. Честит юбилей на големия български сатирик Румен Белчев!
Останахме си пак без парламент, снегът ни засипа, стегна студ, всичко се обърка и взехме да се питаме – дали изобщо нещо ни е наред?
Като си нямаме депутати за мразене, си намерихме телевизионен сериал. Много приказки и ругатни отнесоха бедните му създатели, добре, че е „ФИЛТЪР“, да го позащити. Анализът на г-жа Кристина Патрашкова е наистина доброжелателен: „БНТ трябва да бъде похвалена за дързостта да даде финансово рамо на тази история, която иначе звучи впечатляващо дори за Холивуд. Това, че бюджетът не е бил достатъчен, е видно. Но в никакъв случай продукцията не може да бъде определена като аматьорско пресъздаване на историята“. И тъкмо да си помисли драгият читател, че хвалбите са малко повече, идва и леко смущаващата оценка: „Главният недостатък на сериала (…) е сценарият…“
Ако ставаше дума за роман, сигурно щеше да бъде написано, че илюстрациите са разкошни, корицата – твърда, хартията – лъскава, шрифтът – чудесен. Само текстът не го бива много…
Но да оставим високото изкуство настрани и се върнем във всекидневието. „Ресторантьорите искат задължителен бакшиш“ – четем в „ТРУД“. То, и досега си беше така, но друго си е да бъде задължително върху сметката да се добавят десет процента благодарности. Които, според г-н Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията трябва да са необлагаеми.
Предполагаме, следващото искане на асоциацията ще бъде и оборотът на заведенията да бъде необлагаем, а по-следващото – и заплатите.
Ще речете – това е нелогично.
А логично ли е предупреждението на „ТЕЛЕГРАФ“, че „В Агенцията по вписванията проверяват простатата на държавни чиновници“?
Човек вече да го е страх да припари в това учреждение – докато обясни, че не е държавен чиновник, вече са му изули панталоните!
Слава Богу, че притежателите на очила могат да прочетат успокоителния текст, че всъщност става дума за профилактични прегледи на служителите в агенцията.
По-внимателно със заглавията, човек може да се обърка!
„УИКЕНД“ също не внимава много-много с едрия шрифт – в заглавието „Николета пече дупе на Сейшелите за 900 евро на нощ“ има нещо сбъркано. Щом го пече нощем – на какво го пече? На кварцова лампа ли? Срещу 900 евро на нощ? Защото нощем, дори на Сейшелите, слънцето никакво го няма – в най-добрия случай свети Луната. Само че тя не става за печене.
„24 ЧАСА“ пък в спортната си страница съвсем ни обърква понятията: „Джокович играл с 3 см дупка в бедрото“!
Кой му я е продупчил, колко дълбока е дупката, дали през нея се вижда корта – остава загадка. Поне докато не си сложим очилата – тогава ще разберем, че никой не е дупчил тенисиста, а той само „е играл с трисантиметрово разкъсване на бедрен мускул по пътя си към рекордната 10-а титла на откритото по тенис на Австралия“.
Кога разкъсването става дупка – знаят само редакторите в часовия вестник.
А кога криминалната хроника влиза в политическия живот, знаят само редакторите на „ТЕЛЕГРАФ“, които ни уверяват, че „Обран плаши с вето за санкциите“.
Останахме си пак без парламент, снегът ни засипа, стегна студ, всичко се обърка и взехме да се питаме – дали изобщо нещо ни е наред?
Като си нямаме депутати за мразене, си намерихме телевизионен сериал. Много приказки и ругатни отнесоха бедните му създатели, добре, че е „ФИЛТЪР“, да го позащити. Анализът на г-жа Кристина Патрашкова е наистина доброжелателен: „БНТ трябва да бъде похвалена за дързостта да даде финансово рамо на тази история, която иначе звучи впечатляващо дори за Холивуд. Това, че бюджетът не е бил достатъчен, е видно. Но в никакъв случай продукцията не може да бъде определена като аматьорско пресъздаване на историята“. И тъкмо да си помисли драгият читател, че хвалбите са малко повече, идва и леко смущаващата оценка: „Главният недостатък на сериала (…) е сценарият…“
Ако ставаше дума за роман, сигурно щеше да бъде написано, че илюстрациите са разкошни, корицата – твърда, хартията – лъскава, шрифтът – чудесен. Само текстът не го бива много…
Но да оставим високото изкуство настрани и се върнем във всекидневието. „Ресторантьорите искат задължителен бакшиш“ – четем в „ТРУД“. То, и досега си беше така, но друго си е да бъде задължително върху сметката да се добавят десет процента благодарности. Които, според г-н Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията трябва да са необлагаеми.
Предполагаме, следващото искане на асоциацията ще бъде и оборотът на заведенията да бъде необлагаем, а по-следващото – и заплатите.
Ще речете – това е нелогично.
А логично ли е предупреждението на „ТЕЛЕГРАФ“, че „В Агенцията по вписванията проверяват простатата на държавни чиновници“?
Човек вече да го е страх да припари в това учреждение – докато обясни, че не е държавен чиновник, вече са му изули панталоните!
Слава Богу, че притежателите на очила могат да прочетат успокоителния текст, че всъщност става дума за профилактични прегледи на служителите в агенцията.
По-внимателно със заглавията, човек може да се обърка!
„УИКЕНД“ също не внимава много-много с едрия шрифт – в заглавието „Николета пече дупе на Сейшелите за 900 евро на нощ“ има нещо сбъркано. Щом го пече нощем – на какво го пече? На кварцова лампа ли? Срещу 900 евро на нощ? Защото нощем, дори на Сейшелите, слънцето никакво го няма – в най-добрия случай свети Луната. Само че тя не става за печене.
„24 ЧАСА“ пък в спортната си страница съвсем ни обърква понятията: „Джокович играл с 3 см дупка в бедрото“!
Кой му я е продупчил, колко дълбока е дупката, дали през нея се вижда корта – остава загадка. Поне докато не си сложим очилата – тогава ще разберем, че никой не е дупчил тенисиста, а той само „е играл с трисантиметрово разкъсване на бедрен мускул по пътя си към рекордната 10-а титла на откритото по тенис на Австралия“.
Кога разкъсването става дупка – знаят само редакторите в часовия вестник.
А кога криминалната хроника влиза в политическия живот, знаят само редакторите на „ТЕЛЕГРАФ“, които ни уверяват, че „Обран плаши с вето за санкциите“. Ами – като са го обрали, естествено е човекът да не е на кеф, а те са взели да го кандърдисват за някакви си санкции.
Обраният всъщност се оказва Виктор Орбан и може би заглавието е с буквена грешчица, но на нас вече кое ли ни е наред, та и заглавията…