Какво означава „победа“ в Украйна за руснаците
От Кремъл до хората от улицата – 4 варианта
С наближаването на годишнината от руското нахлуване в Украйна и двете страни настояват, че ще се борят до горчивия, но победоносен край. За украинците значението на понятието „победа“ е ясно, но помолете руснаците да го определят и ще получите неясни и противоречиви отговори. Заявените цели на „специалната военна операция“ на руския президент Владимир Путин често се променят, а настроенията на руската общественост също.
За украинците това не е сложно. „Победа“ означава освобождаване на страната им от руските нашественици.
„Мога да ви кажа със сигурност, че ако те напуснат нашата територия, войната ще спре“, заяви украинският президент Володимир Зеленски в интервю за Sky News в края на януари. „Това е всичко, което е необходимо.“
Единствената точка на двусмислие е свързана с Крим – територията, която Русия анексира през 2014 г. Възстановяването на Крим би означавало да се възстанови не само реалността отпреди февруари 2022 г., но и границите, съществували преди близо десетилетие. Но тъй като украинците се почувстваха окуражени от своята съпротива – и ожесточени от руската агресия – връщането на Крим влезе в определението за „победа“. Със сигурност това е мнението на Зеленски: нищо по-малко от връщане към границите, определени през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз.
От руска страна говоренето за „победа“ е постоянно.
На митинг в чест на (незаконното) анексиране на украински територии през септември миналата година Путин заяви: „Зад гърба ни е истината. А в истината е нашата сила, което означава победа. Победата ще бъде наша!“ На 31 декември министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви: „Нашата победа, както и Новата година, е неизбежна!“ „Или нашата победа, или Трета световна война“ – това беше заглавието на видеоклип, публикуван от звездата на кремълската пропаганда Маргарита Симонян през януари.
Но ако се заровим по-дълбоко, възниква въпросът: Как точно би изглеждала „победата“ за Русия? Оказва се, че отговорите зависят от това къде гледате – и кого питате.
От Кремъл, променящи се цели
От самото начало руските власти се мъчат да определят целите на своята война – или това, което Путин все още нарича „специална военна операция“.
На 24 февруари 2022 г., в деня на инвазията, Путин заяви, че войските му влизат, за да постигнат „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна, заедно с избавянето на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска република от „геноцид“. Двете му речи през тази седмица – и колоните от танкове, които се насочиха към Киев – подсказваха, че Русия цели да обезглави правителството на Зеленски.
По-малко от седмица по-късно, целта вече беше изместена. Шойгу обяви, че мисията е да се защити Русия от инвазия на НАТО. А до края на март, когато руската армия затъна в покрайнините на Киев, мисията се сви. Министерството на отбраната обяви, че основната цел е освобождаването на региона Донбас в източната част на страната.
Това беше смяната на целите само за един месец в историята на „специалната операция“ на Путин.
Моделът се запазва. През април външният министър Сергей Лавров заяви, че войната се води, „за да се сложи край на безразсъдната експанзия и безразсъдния курс към пълно господство на Съединените щати и други западни държави“. Неотдавна различни пропагандисти, подкрепяни от Кремъл, заявиха, че „победата“ трябва да включва край на управлението на Зеленски, изтласкване на военните средства на НАТО на запад и край на „западната хегемония“.
Така че дори когато се опитате да установите официалното определение на Кремъл за „победа“, това не е толкова лесно.
Как обикновените руснаци определят „победата“
Попитах няколко руски познати как според тях би изглеждала „победата“ в Украйна. Съсредоточих се върху хората, които подкрепят войната или познават други, които я подкрепят (тези, които са против войната, са по-малко склонни да говорят и във всеки случай „победата“ не е нещо, за което мислят). Като цяло се свързах с близо 100 души – по електронна поща, във Facebook и по други канали.
Отговорите, които получих, ако не друго, бяха дори по-разнопосочни от собствените виждания на Кремъл за победата.
Един човек каза, че победата ще дойде с „разпадането на НАТО“. Друг каза, че тя ще се определи от „отказа на Украйна да дружи със Запада и отказа да разработва ядрени оръжия“. Друг: „превръщането на Украйна в част от Русия“.
И така нататък. Победата означаваше „отделянето на Донбас“, „идването на власт на проруски правителства на Запад“ и „обещанието на Киев да не преследва руснаците“. Може би най-странният отговор – макар че като се има предвид характерът на сегашната руска пропаганда, може би не трябваше да се учудвам: „Спрете гей пропагандата“.
Отговорите само събудиха интереса ми да се разровя по-дълбоко. Обърнах се към други източници – включително руски политолози, журналисти и блогъри. Заключението ми? Мнозинството руснаци биха определили „победата“ по един от четирите начина.
Вариант 1: Запазване на новозавладените територии и прекъсване на достъпа на Украйна до Черно море
Много руснаци смятат, че победата включва превръщането в постоянни на анексираните от Путин украински земи – четирите области в източната и южната част на страната, за които Кремъл незаконно претендира през септември 2022 г.
Депутатът от парламентарната Дума Николай Новичков се изразява по този начин:
„Важно е да отстояваме позициите си. Ние анексирахме четири региона, всички те трябва да бъдат включени в Руската федерация в тяхната цялост“, заяви Новичков през януари. По-нататък той подчерта, че е важно да бъдат завзети и черноморските пристанища Одеса и Николаев. „Победата трябва да е очевидна, така че никой да не смее да я оспорва“, каза той. „Всички ще разберат, че светът се е променил.“
Много политици изтъкват подобни аргументи, основани на историческите претенции на Русия към тези места. Анонимен сътрудник на антиукраинския сайт „Антимайдан“ се изрази по този начин:
„По този начин Украйна ще бъде отрязана от морето, което значително ще отслаби и без това съсипаната ѝ икономика. След това Украйна едва ли ще може да окаже сериозна военна съпротива на Русия, което ще ни позволи да окупираме руските региони без кървави сражения.“
Друг анонимен глас, този, който пише под заглавието „Размисли на диванния анализатор“ в Яндекс Дзен, голяма руска платформа за блогъри, вкарва в играта източния град Харков – втория по големина град в Украйна.
„Това е максималната задача. Киев, Лвов, дори Полтава изобщо не са необходими… Русия ще има достатъчно. Украйна ще бъде отрязана от морето като наказание, колективният Запад обективно ще загуби“.
Това са все „победи“, които биха възнаградили руската агресия, и в момента те изглеждат крайно нереалистични. Но те представляват сравнително хуманна представа за „победа“ – поне в сравнение с останалите, които чух.
Вариант 2: Унищожаване на държавността на Украйна
На 22 април 2022 г. репортерка записа улични разговори с обикновени московчани, в които попита: „Как ще приключи войната?“ Отговорите бяха публикувани в популярен украински канал в Telegram с аудитория от над 1 милион души. Ето някои откъси:
„Трябва да изтрием Украйна от лицето на земята и това е всичко! И след това да добавим Полша към купчината.“
„Украйна ще се превърне във второстепенна държава, която няма да решава нищо, а ние ще вземем тази земя за себе си“.
„Струва ми се, че вероятно ще вземем тези бедни граждани под крилото си. Мисля, че Путин ще им създаде по-добри условия за живот.“
Вадим Кирпичов, автор на две книги и редица конспиративни статии и редовен сътрудник на канала „Научен отговор“ в платформата Яндекс Дзен, смята, че всеки мирен договор между Русия и Украйна би бил равносилен на поражение за Русия. Според него „победа“ означава изтриване на Украйна от картата.
„Запазването на Украйна под каквато и да е форма ще доведе до постоянен обстрел на граничните райони, терористични атаки и изплащане на репарации въз основа на решенията на международните съдилища“, казва Кирпичов. „Ако пощадим Украйна, там ще има американско посолство. … Те ще натъпчат страната с оръжие, ще подготвят армия. И в Русия отново ще се получи война.“
В същото време Кирпичов заяви, че не вярва, че Кремъл е способен да постигне такава „победа“. През ноември той обвини руските лидери в „нежелание да спечелят войната“ и заяви, че е необходима „смяна на елитите“.
Юрий Апухтин, анализатор от онлайн изданието „Военное обозрение“, руски уебсайт, който активно подкрепя войната, се съгласи, че целта трябва да бъде елиминирането на киевския „русофобски режим“ (негови думи) и унищожаването на украинската държавност:
„За Русия, която обяви, че целта на операцията е да гарантира своята сигурност, победата се състои в безусловната капитулация на Киев с прочистване на управляващия режим.“
Ако подобна „капитулация“ не е възможна, тогава Апухтин предлага компромис: унищожаване на „укронацисткия режим“ и завземане на достатъчно украинска територия, така че страната да не може да възстанови икономическия и военния си потенциал.
В най-добрия случай, казва Апухтин, следвоенна Украйна трябва да се състои само от централните и западните си райони, където ще има малко промишленост. В този момент „Западът ще загуби интерес към тази страна и останалата част от Украйна в крайна сметка ще се превърне в контролиран от Русия анклав“.
Вариант 3: Да бъде наказан Западът
За някои руснаци дори тези сценарии – ликвидиране на украинската държавност и разграбване на земята ѝ – не са достатъчни; „победата“ трябва да включва и наказание на Запада за това, че е помогнал на Украйна.
На 15 януари онлайн светът научи за Ахра Авидзба, която командва руска доброволческа част, сражаваща се в Източна Украйна. Авидзба даде интервю за руския пропаганден канал „Царград-ТВ“, в което заяви, че „с образователна цел“ за Русия би било добре да завладее няколко европейски държави.
„Знам, че за мен и моето подразделение „победата“ е парад в Лвов“, каза Авидзба, визирайки най-големия украински град в Западна Украйна. „Но за Русия, която представляваме тук днес, трябва да отидем по-далеч. Защото страните, които са доставяли оръжие на Украйна и са ѝ помагали, също трябва да бъдат подведени под отговорност. Ако ударим на нашия заблуден брат един шамар отзад по главата и го поставим на мястото му, това няма да накаже по никакъв начин останалите. Затова смятам, че е необходимо да отхапем нещо от финландците или поляците“.
Вероятно финландците и поляците са били избрани предвид вековното съперничество на двата народа с Русия; Авидзба не уточнява.
За телевизия „Царград“ подобна радикална и експанзионистична реторика е основна. Платформата агресивно подкрепя Кремъл и води дългогодишна кампания срещу дисидентите. (Знам това от личен опит; каналът редовно съставя „списък на русофобите“, а през 2016 г. бях обявен за „русофоб и еврейски телевизионен пропагандатор“. За сведение, аз не съм нито „русофоб“, нито евреин, нито „пропагандист“).
Но днес можете да откриете този вид говорене и в по-малко хардлайнерски медии. Руският вестник „Московский комсомолец“ (МК), доскоро либерално издание, е сред многото, които са променили тона си. Полина Петрусевич, която отразява международната политика за МК, наскоро повдигна следните въпроси, без видима ирония:
„Трябва ли в случай на победа Русия да поиска репарации от Европейския съюз, който доставя на Киев смъртоносни оръжия?“, попита тя. „При какви условия биха могли да бъдат изпълнени тези изисквания?“
Вариант 4: Намалени очаквания
Във всички тези сценарии се намесва реалността. И колкото по-дълго се проточва войната, толкова повече става ясно, че някои руснаци – независимо от възгледите им – започват да осъзнават, че бърза победа може и да няма.
Руските войници понасят тежки загуби в боевете за части от територията на Украйна. И тъй като кръвопролитията продължават, започнаха да се появяват някои по-малко амбициозни версии на „победата“.
Сътрудник на руския националистически уебсайт Aftershock написа под псевдонима КВ1 (КВ-1 е съветски танк от времето на Втората световна война), че пълната руска победа вече не е възможна. Според него руската армия не може да окупира Украйна с военни средства, като добавя, че изхранването на „цялото това укронаселение“ и възстановяването на украинската инфраструктура ще струва скъпо. КВ1 също така се опасява, че Русия може да не е в състояние да се справи с обединените сили на Запада.
„В сравнение с НАТО ние вече сме по-слабата страна“, каза той. „И в тази ситуация … за нас просто да оцелеем, да не загубим територия и да не спадне твърде много стандартът на живот вече ще бъде постижение. Нашето знаме над Брюксел и Вашингтон – това очевидно не може да се случи“.
Така че КВ1 смята, че отговорът е да се принуди НАТО да спре да подкрепя Украйна. Според него, за да го направи, Русия ще се нуждае от това, което той описва като „стратегия на изтощаване“: На вътрешния фронт правителството трябва да осигури прехраната на народа си и да работи за това руснаците да не мислят постоянно за войната – по този начин ще се избегне „умората от войната“. С течение на времето той смята, че Западът ще изпита вторични ефекти от войната и „интересът към подкрепа на Украйна неизбежно ще спадне“.
Най-важното: уважение – и страх
Една тема преминава през всички сценарии за „победа“: Русия трябва да получи вниманието и уважението на света.
Това, разбира се, може да се тълкува по различни начини. За някои пламенни националисти самата война е донесла такова внимание; тя е принудила света да следи всяка стъпка на Русия и да се страхува какво може да направи тя след това. Симонян, главната говорителка на Кремъл, често казва, че изпитва носталгия по някогашната мощ на СССР и Руската империя – и вниманието, което те са привличали на световната сцена.
Неотдавна тя сподели исторически анекдот:
„Има една известна фраза на [цар] Александър Трети. Веднъж, когато бил на риболов, му съобщили, че го чакат чуждестранни посланици. А той отговорил, че „когато руският цар лови риба, Европа може да чака“. И, разбира се, аз мечтая за точно такава държава, така че тя да се върне. Да я направя голяма, мощна, силна и, ако щете, страшна. Защото този, който е страшен, може да плюе и да те повали с едно плюване“.
Това е широко разпространено мнение в днешна Русия. Евгений Пригожин, бивш готвач на Путин и шеф на ЧВК „Вагнер“, заяви наскоро, че Русия „трябва да бъде велика сила, а не някакъв регионален оператор. Тя трябва да бъде страна, чиято дума се чува навсякъде, дори и да е казана шепнешком“.
Симонян и Пригожин знаят кои бутони да натиснат, за да възбудят и сплотят руския народ. В продължение на 20 години на руснаците се внушава, че САЩ и Европа са унижили страната им и че повечето от проблемите им могат да се обяснят с водената от Запада политика.
През всичките тези години Путин и неговото обкръжение подхранваха нещо, което може да се нарече руски комплекс за малоценност. И затова днес повечето поддръжници на войната искат да възстановят величието на Русия на всяка цена – оттук и някои от най-необичайните и нереалистични определения за „победа“.
В малка степен „победата“ вече е факт. Западната преса пише за Русия всеки ден; анализатори от най-високо ниво се тревожат за всеки ход на Путин. Ако руснаците търсят внимание, те го получават в изобилие.
Но, разбира се, трудно е да си представим Путин да застане пред камерите на февруарската годишнина от инвазията и да каже нещо подобно: „Ние вече спечелихме, защото целият свят ни обръща внимание“. А сред многото проблеми, с които се сблъсква Путин – извън бойното поле – объркването относно „победата“ е значителен. Когато хората не знаят за какво се борят техните войници, тогава постигането на каквато и да е „победа“ става много по-трудно.
Превод е-вестник
* Станислав Кучер (1972) е изтъкнат руски журналист, кинодокументалист и тв водещ в изгнание.