Измисленият герой ген. Луков и кои стоят зад Луков марш

Две седмици преди Луков марш, започват да драскат по стените съобщения за датата, на която се провежда с портретче на генерала.

 

Шествието, известно като Луков марш, се провежда от 2003 година. Формално целта е да се почете един „български герой и патриот“, представен като невинна жертва на комунистите. Най-речовитите антикомунисти у нас под една или друга форма са участвали в този Луков марш или дискретно са го подкрепяли.

Откъдето и да го погледнеш, това е неонацистко шествие по образец на фашистките шествия с факли, с младежи с качулки, пълна символика. Организаторите му са направили сайт „Луковмарш“ и всяка година започват да драскат по стените из София датата, на която ще се проведе. Това е най-близката събота до датата, на която е убит ген. Луков. Събират се събират всички неонацисти, скинхедс и подобни у нас.

Колко е бутафорно това шествие и измислен поводът за него, се вижда по това, че са се сетили да го организират чак 14 години след падането на комунизма. На запалените антикомунисти в България никой не им е пречил да започнат и по-рано. Със закъснение решили да отдават почит на един генерал, обявен за мъченик-патриот, убит от комунисти терористи. Това е тяхната версия.

Другата версия е, че генерал Луков е шеф на откровено профашистката организация Български национални легиони, бивш военен министър, твърд привърженик и доверен човек на фашистка Германия, която го използва като коз за шантаж против цар Борис.

Луков е бил офицер, участвал във войните 1912-1918 г. и през Първата световна война. Бил е адютант, командир на батарея, стига до чин майор. Получил е един орден „За храброст” четвърта степен. Но сега ролята му се преувеличава, като национален герой от войните – как като капитан сам гърмял с четири оръдия с помощта на няколко овчари и спасил Кюстендил от превземане от сърбите.

Всъщност ген. Луков израства в кариерата до генерал-майор след войните, като командир на артилерийски полк и после на дивизия. От ноември 1935 до януари 1938 г. (в продължение на 2 години и месец) става министър на войната в правителството на Кьосеиванов. За краткия си период успява да си спечели като враг цар Борис с опити да кадрува и влияе политически.

Прочува се и със скандала си с тогавашния вътрешен министър Иван Красновски,

 

на когото Луков удря три шамара и го рита

 

(описано в дневника на тогавашния министър на правосъдието). Генерал Луков обвинява министъра, че пращал хора да го шпионират.

Известно е, че цар Борис се съпротивлява на Хитлер и отстоява България да не участва с войски на Източния фронт. Но един от хората, които работят и съдействат на Германия България да прати войски на фронта срещу Русия, е генерал Луков.

Генералът е пенсиониран през 1938 г., преминава в запаса, произведен в чин генерал-лейтенант. Германия го награждава с Железен кръст 1939 г., за да подскаже, че това е неин човек. Към онзи момент ген. Луков става и шеф на частното дружество „Петрол”, което е голям търговец на горива. За периода, докато е бил министър има свидетелства, че е замесен в корупция за доставки за армията. (Едно сравнение с днешно време – какво щеше да стане, ако примерно бившият военен министър Каракачанов беше станал шеф на „Лукойл“ след като престана да бъде министър?).

От 1942 г. ген. Луков е шеф на организацията Съюз на българските национални легиони – паравоенна, национал-социалистическа, антисемитска, твърдо зад фашистка Германия. Организацията към онзи момент се е разцепила на две крила, едното ръководено от Иван Дочев. Тя е забранена през 1939 г., защото проповядва идеи за тоталитарен режим, против партиите. Генерал Луков се опитва да я консолидира и обедини. С това, и с подкрепата си от Германия, създава впечатления, че готви преврат (организацията има 75 000 членове към онзи момент, повечето ученици и младежи).

Емблеми на Съюза на младежките национални легиони (СМНЛ), преименуван на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), чиито шеф е бил ген. Луков.

Когато убиват ген. Луков пред дома му през 1943 г., първата версия е, че е убит от заговорници, изпратени от цар Борис. Така твърдят роднини и сподвижници на генерала. Германският посланик Бекерле скърби, определя атентата като удар срещу германските интереси и допуска участието на британското разузнаване в убийството, тъй като и радио Лондон веднага съобщава за него.

 

Луков е убит от бойна група

 

на комунистите, които са извън закона, нелегални. Ръководството им взима решение да ликвидира няколко ключови фигури на фашистка Германия в България. Подобни атентати извършват партизани и нелегални в цяла Европа, окупираната от нацистка Германия. Но там нелегалните групи не са само комунисти, за разлика от България.

Тогава съюзници срещу Германия са сегашните ни съюзници в НАТО – САЩ и Великобритания, на които България обявява война през 1941 г. А сега някак представят историята, че едни комунисти под диктовката на Москва се биели със законната власт в България. И убивали невинни жертви като ген. Луков.

Генерал Луков. Снимка: архив

Разследването след около седмица се ориентира, че истинските извършители са комунисти, но не успяват да ги заловят. Един от убийците на Луков, Иван Буруджиев, дори след това е ходил на централни гробища, да наблюдава погребението. Другата участничка в атентата Виолета Якова е заловена като партизанка и убита през 1944 г. в Радомирско.

Ген. Луков е убит на 13 февруари, опелото му е два дни по-късно в храма на Военното училище. Множество привърженици на легионерите и почитатели на ген. Луков се подреждат край шествието от Орлов мост до Военното училище по-надолу. На опелото не са допуснати легионери, но един успява да се промъкне, като опитва да нападне министрите и да ги ругае, арестуван е и изведен. Там присъства и царят.

Това, че Луков е убит от комунистите, го превръща в жертва с ореол на мъченик на демокрацията. А той е обикновен фашист, най-малкото твърд привърженик на Хитлер и националсоциалистите. Това, че е „против болшевиците”, за съдействие на нацистка Германия с изпращане на войски срещу Русия, го прави харесван сред днешните русофоби, придава му също имидж на демократ и патриот.

 

Основен организатор на Луков марш е Български национален съюз (и БНС-Гвардия) – партията на Боян Расате, който се оттегля от нея. Тя е създадена през 2001 г., в общи линии е неприкрит наследник на Съюза на националните легиони. А гвардията е маргинална издънка на същата партия, създадена 2006 г., със слабо влияние и двете. БНС е поставил без разрешение паметна плоча от черен мрамор пред дома на тен. Луков.

Маршът получава подкрепа, съорганизация и в различни години е отбелязван с присъствие на

 

хора от две парламентарно представени партии

 

– ВМРО и Български демократичен форум. БДФ е партията дългогодишен коалиционен партньор на ДСБ. При кабинета Иван Костов тя има 11 депутати 1997-2001 и двама министри в правителството). БДФ също така официално сама се сочеше като наследник на Българските национални легиони. По-късно изтри това от сайта си, но логото на партията им остана старото лого на БНЛ.

От книжка на Съюза на българските национални легиони, чийто наследник е Български демократичен форум, част от СДС и Реформаторския блок.

Реч на Луков марш е произнасял и бившият легионер Дянко Марков. Той беше поканен като жертва на комунистите от евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев на семинар в европейския парламент в Брюксел.

Други съорганизатори или почетни участници в Луков марш са били Съюз на репресираните в България след 9-ти септември 1944, Българска национално-радикална партия (на д-р Иван Георгиев, и тя маргинална неонацистка и националистическа). Като участници са били и Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство. Съорганизаторите и активни участници са и Сдружение на българските футболни привърженици (разбирай скинхедове и неонацита), представители у нас на неонацистката международна мрежа „Кръв и чест” и разни други подобни сдружения без особено влияние в обществото.

Обединяващото е антикомунизмът, който е основна политическа идея, основен лозунг на повечето от тези организации-маргинали в периферията на политиката.

БългарияМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.