Измисленият герой ген. Луков и кои стоят зад Луков марш
Шествието, известно като Луков марш, се провежда от 2003 година. Формално целта е да се почете един „български герой и патриот“, представен като невинна жертва на комунистите. Най-речовитите антикомунисти у нас под една или друга форма са участвали в този Луков марш или дискретно са го подкрепяли.
Откъдето и да го погледнеш, това е неонацистко шествие по образец на фашистките шествия с факли, с младежи с качулки, пълна символика. Организаторите му са направили сайт „Луковмарш“ и всяка година започват да драскат по стените из София датата, на която ще се проведе. Това е най-близката събота до датата, на която е убит ген. Луков. Събират се събират всички неонацисти, скинхедс и подобни у нас.
Колко е бутафорно това шествие и измислен поводът за него, се вижда по това, че са се сетили да го организират чак 14 години след падането на комунизма. На запалените антикомунисти в България никой не им е пречил да започнат и по-рано. Със закъснение решили да отдават почит на един генерал, обявен за мъченик-патриот, убит от комунисти терористи. Това е тяхната версия.
Другата версия е, че генерал Луков е шеф на откровено профашистката организация Български национални легиони, бивш военен министър, твърд привърженик и доверен човек на фашистка Германия, която го използва като коз за шантаж против цар Борис.
Луков е бил офицер, участвал във войните 1912-1918 г. и през Първата световна война. Бил е адютант, командир на батарея, стига до чин майор. Получил е един орден „За храброст” четвърта степен. Но сега ролята му се преувеличава, като национален герой от войните – как като капитан сам гърмял с четири оръдия с помощта на няколко овчари и спасил Кюстендил от превземане от сърбите.
Всъщност ген. Луков израства в кариерата до генерал-майор след войните, като командир на артилерийски полк и после на дивизия. От ноември 1935 до януари 1938 г. (в продължение на 2 години и месец) става министър на войната в правителството на Кьосеиванов. За краткия си период успява да си спечели като враг цар Борис с опити да кадрува и влияе политически.
Прочува се и със скандала си с тогавашния вътрешен министър Иван Красновски,
на когото Луков удря три шамара и го рита
(описано в дневника на тогавашния министър на правосъдието). Генерал Луков обвинява министъра, че пращал хора да го шпионират.
Известно е, че цар Борис се съпротивлява на Хитлер и отстоява България да не участва с войски на Източния фронт. Но един от хората, които работят и съдействат на Германия България да прати войски на фронта срещу Русия, е генерал Луков.
Генералът е пенсиониран през 1938 г., преминава в запаса, произведен в чин генерал-лейтенант. Германия го награждава с Железен кръст 1939 г., за да подскаже, че това е неин човек. Към онзи момент ген. Луков става и шеф на частното дружество „Петрол”, което е голям търговец на горива. За периода, докато е бил министър има свидетелства, че е замесен в корупция за доставки за армията. (Едно сравнение с днешно време – какво щеше да стане, ако примерно бившият военен министър Каракачанов беше станал шеф на „Лукойл“ след като престана да бъде министър?).
От 1942 г. ген. Луков е шеф на организацията Съюз на българските национални легиони – паравоенна, национал-социалистическа, антисемитска, твърдо зад фашистка Германия. Организацията към онзи момент се е разцепила на две крила, едното ръководено от Иван Дочев. Тя е забранена през 1939 г., защото проповядва идеи за тоталитарен режим, против партиите. Генерал Луков се опитва да я консолидира и обедини. С това, и с подкрепата си от Германия, създава впечатления, че готви преврат (организацията има 75 000 членове към онзи момент, повечето ученици и младежи).
Когато убиват ген. Луков пред дома му през 1943 г., първата версия е, че е убит от заговорници, изпратени от цар Борис. Така твърдят роднини и сподвижници на генерала. Германският посланик Бекерле скърби, определя атентата като удар срещу германските интереси и допуска участието на британското разузнаване в убийството, тъй като и радио Лондон веднага съобщава за него.
Луков е убит от бойна група
на комунистите, които са извън закона, нелегални. Ръководството им взима решение да ликвидира няколко ключови фигури на фашистка Германия в България. Подобни атентати извършват партизани и нелегални в цяла Европа, окупираната от нацистка Германия. Но там нелегалните групи не са само комунисти, за разлика от България.
Тогава съюзници срещу Германия са сегашните ни съюзници в НАТО – САЩ и Великобритания, на които България обявява война през 1941 г. А сега някак представят историята, че едни комунисти под диктовката на Москва се биели със законната власт в България. И убивали невинни жертви като ген. Луков.
Разследването след около седмица се ориентира, че истинските извършители са комунисти, но не успяват да ги заловят. Един от убийците на Луков, Иван Буруджиев, дори след това е ходил на централни гробища, да наблюдава погребението. Другата участничка в атентата Виолета Якова е заловена като партизанка и убита през 1944 г. в Радомирско.
Ген. Луков е убит на 13 февруари, опелото му е два дни по-късно в храма на Военното училище. Множество привърженици на легионерите и почитатели на ген. Луков се подреждат край шествието от Орлов мост до Военното училище по-надолу. На опелото не са допуснати легионери, но един успява да се промъкне, като опитва да нападне министрите и да ги ругае, арестуван е и изведен. Там присъства и царят.
Това, че Луков е убит от комунистите, го превръща в жертва с ореол на мъченик на демокрацията. А той е обикновен фашист, най-малкото твърд привърженик на Хитлер и националсоциалистите. Това, че е „против болшевиците”, за съдействие на нацистка Германия с изпращане на войски срещу Русия, го прави харесван сред днешните русофоби, придава му също имидж на демократ и патриот.
Основен организатор на Луков марш е Български национален съюз (и БНС-Гвардия) – партията на Боян Расате, който се оттегля от нея. Тя е създадена през 2001 г., в общи линии е неприкрит наследник на Съюза на националните легиони. А гвардията е маргинална издънка на същата партия, създадена 2006 г., със слабо влияние и двете. БНС е поставил без разрешение паметна плоча от черен мрамор пред дома на тен. Луков.
Маршът получава подкрепа, съорганизация и в различни години е отбелязван с присъствие на
хора от две парламентарно представени партии
– ВМРО и Български демократичен форум. БДФ е партията дългогодишен коалиционен партньор на ДСБ. При кабинета Иван Костов тя има 11 депутати 1997-2001 и двама министри в правителството). БДФ също така официално сама се сочеше като наследник на Българските национални легиони. По-късно изтри това от сайта си, но логото на партията им остана старото лого на БНЛ.
Реч на Луков марш е произнасял и бившият легионер Дянко Марков. Той беше поканен като жертва на комунистите от евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев на семинар в европейския парламент в Брюксел.
Други съорганизатори или почетни участници в Луков марш са били Съюз на репресираните в България след 9-ти септември 1944, Българска национално-радикална партия (на д-р Иван Георгиев, и тя маргинална неонацистка и националистическа). Като участници са били и Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство. Съорганизаторите и активни участници са и Сдружение на българските футболни привърженици (разбирай скинхедове и неонацита), представители у нас на неонацистката международна мрежа „Кръв и чест” и разни други подобни сдружения без особено влияние в обществото.
Обединяващото е антикомунизмът, който е основна политическа идея, основен лозунг на повечето от тези организации-маргинали в периферията на политиката.