Стилиян Георгиев, финалист във FameLab: Можем да общуваме с мисъл

Хора контролират машини само с мисловната си дейност

Стилиян Георгиев, финалист за София във FameLab. Снимка: авторката

Може ли мозъкът на един човек да си взаимодейства от разстояние с мозъка на друг човек, без това да се случва с посредничеството на познатите ни 5 сетива? Финалистът за София на тазгодишния международен конкурс FameLab (Лаборатория за слава) – Стилиян Георгиев представи няколко научни експеримента, проведени през последните години, които доказват, че може. „Тези експерименти обаче не доказват, че съществува телепатия”, подчертава Стилиян. „Те единствено ни насочват към идеята, че може би наистина съществува връзка, абсолютно несъзнателна, между мозъчната активност на двама души, които са отделени на голямо разстояние. Това само по себе си е уникално, много интересно, може да се работи, но не доказва телепатия и не означава, че ако сега ти си намислиш числото „24”, аз ще разбера от разстояние също „24”, казва младият учен.

Всъщност FameLab е инициатива на Фестивала за наука в Челтнъм в Обединеното кралство, която се провежда в България с посредничеството на Британския съвет. Целта на конкурса е да насърчи младите учени (до 35 годишна възраст) да вдъхновят и въодушевят общественото въображение с визиите за науката на 21 век. На първия етап от конкурса младите учени разполагат само с 3 минути да поднесат научна тема по забавен, разбираем и атрактивен начин, но без компромис с научната достоверност. Според организаторите от Британския съвет конкурсът търси новите лица на науката, които ще могат да развият идеите си и уменията си да се представят пред телевизионна публика. Така състезанието се превръща в нещо като научен „Мюзик Айдъл“.

Стилиян Георгиев, който победи в софийския финал на 5 април, е 31-годишен. Завършил е Механотехникума в София и физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има специализация по медицинска физика. В момента работи в Института по невробиология към БАН. Предстои му да защити дисертация. В нея той търси връзката между различни параметри на ЕЕГ (т.нар. събитийно-свързани потенциали и ритми в енцефалограмата) и психологически, когнитивни параметри като внимание, памет и индивидуално-типологични характеристики (дали човекът е интроверт, екстраверт, невротик, стабилен).

Как се доказва връзката между човешките мозъци?

Връзката между човешките мозъци е доказана чрез представените от Стилиян експерименти с уреда електроенцефалограф (ЕЕГ). След като дълги години ЕЕГ се използвал основно за изследвания, свързани с епилепсията и съня (нарушения на съня, фази на съня и др), в наши дни учените започнали да тестват с ЕЕГ две много интересни явления – връзката между човешките мозъци и възможността човек да управлява само чрез мозъчните си импулси машини, компютри и други периферии. Уредът ЕЕГ се използва при експериментите, защото с него може за много кратки интервали от време да се добива информация от мозъчната активност на човека.

Първият експеримент е следният – двама души сядат в една стая на разстояние от около 50 сантиметра един от друг и веднага след това им се поставят електроди на главите. Те седят спокойно със затворени очи, а учените им правят запис на мозъчната активност чрез ЕЕГ като измерват степента на синхронизация между записа на единия човек спрямо записа на другия. В началото има някаква синхронизация, но коефициентът е нисък. След 10, 15, 20 минути се оказва, че въпросният корелационен коефициент нараства забележително. „Това е експерименталният факт”, уточнява Стилиян. „Оттук насетне са интерпретациите. Първата е, че хората си взаимодействат и се синхронизират. Въпросът е защо. Първо, седейки с теб в една и съща ситуация, реалната стимулация от средата е еднаква за нас – температурата е една и съща, може да чуем някакво изпукване или стъпки, и дори ако аз мръдна, макар да стимулирам себе си, ти също го чуваш. Тоест, тук няма нищо мистично – ние сме стимулирани по еднакъв начин и по тази причина се синхронизираме спрямо външната ситуация, защото имаме еднакви дразнители”.

Снимка: авторката

Учените не спират дотук и правят нови експерименти с еднояйчни близнаци, с хора, които са медитирали заедно преди експеримента, и с хора, които са слушали някакви монотонни арабски ритми, за да бъдат синхронизирани предварително. След началния етап на синхронизация тези двама човека били разделени, без никой от тях да е предупреден какво ще последва. Първият човек е заведен в една лаборатория, а вторият – в друга, отдалечена на голямо разстояние от първата. Отделно в тези лаборатории двамата били поставени във Фарадееви кафези (метални клетки, които предпазват от въздействието на външни електростатични полета). Тогава учените стимулирали само първия човек като му пуснали мигаща светлина, прожектирали му светли и тъмни квадратчета, които се сменяли и т.н. В резултат, имало специфичен отклик на мозъка му и тази реакция била записана в реално време от ЕЕГ уреда.

В същото време другият човек стоял със затворени очи във фарадеевия си кафез и в отдалечената лаборатория, без да има представа какво се случва в този момент на неговия партньор в двойката. Мозъчната му активност също се записвала в реално време с ЕЕГ. Оказало се, че мозъкът му реагира по същия начин като този на партньора му по време на зрителните ефекти. Въпреки че не виждал и не знаел нищо, мозъкът му започнал да излъчва същите импулси, като тези от стимулирания мозък на партньора му от двойката.
„Тук обаче има много съществена особеност”, казва Стилиян. „Това не се случва при всяка двойка, а сработва при около 10% от комбинациите хора. Ти и аз може да не се синхронизираме и да се окаже, че каквото и да ти се случва на теб, аз да не реагирам. Но ти може да се синхронизираш идеално с някой друг човек. 10% е сравнително висока успеваемост и това показва, че ти може да се синхронизираш с много хора, например с всеки десети, и неговият мозък да реагира в отклик на твоята стимулация”.

Защо на този етап не може да се четат мисли?

„Висшата нервна дейност, когнитивните процеси и това, което наричаме съзнание, е в пъти и със степени по-сложно от един прост отклик на мозъка, от синхронната активност на някакви мозъчни региончета”, казва Стилиян. „По тази причина, дори и някаква част от твоя мозък да бъде стимулирана леко от моя мозък от разстояние, ти по никакъв начин съзнателно няма да разбереш за това нещо, камо ли да ми прочетеш мисълта или да разбереш аз какво съм асоциирал, когато съм чул или видял нещо. Тоест, въпросната връзка между човешките мозъци е установена при редица експерименти и е добре да се продължи работата в тази посока, но засега не доказва съществуването на телепатия”.

Как да контролираме компютъра само с мозъка си?

Снимка: авторката

Второто съвременно приложение на електроенцефалографа е в откриването и усъвършенстването на връзката между човешкия мозък и машината. „Какво представлява самото ЕЕГ – с помощта на електроди, поставени върху скалпа на човек, може да се запише спонтанната биоелектрична активност на неговия мозък. В нашия мозък електроните си комуникират”, обяснява Стилиян. „Тази комуникация винаги е свързана с пренос на йони и буквално – с възникване на токови импулсчета. Всичко това синхронно „изплува” на повърхността на скалпа и може да бъде отведено, усилено и записано. ЕЕГ е уникално именно с това, че може да хванеш динамиката на мозъчните процеси много бързо, с много висока времева разделителна способност (по-малка от милисекунда) – нещо, което изобразяващите методи не го умеят”.

Благодарение на тези възможности на ЕЕГ, вече повече от 10 години учените вървят в посока на това да свържат човешкия мозък с някаква периферия – било то с компютър, с инвалиден стол или изкуствен крайник. „Оптимизмът на учените се корени във факта, че човек е способен да се научи да контролира своята уж спонтанна мозъчна активност, да подчини своето ЕЕГ на волята. Не цялото ЕЕГ, само някакви параметри от него, но е възможно. Тук веднага възниква концепцията – щом човек е в състояние да си контролира ЕЕГ-то, а ние имаме апаратура, която да записва ЕЕГ, то може да се научи да контролира и тази машина. Ако машината отчита промяна в някакъв параметър и го брои за „да”, „не”, „ляво”, „дясно”, „горе” или „долу”, вече възможностите са неограничени. И върху това започва да се работи”, обяснява Стилиян.

През 2004 година е направен следният експеримент във Вашингтон – пробиват черепа на млад човек, болен от епилепсия, за да го оперират. Едновременно с операцията поставят и електроди върху мозъчната му кора. Буквално за няколко часа (в рамките на един следобед), момчето се научило така да контролира импулсите, които изпраща неговата кора към електродите, че започнало да борави много добре с периферията. „Въпросният младеж в момента стига до 3-о ниво на известната компютърна игра „Галаксиан” (където стреляш с космически кораб по вражески обекти). Само с мисълта си, той много добре владее космическия кораб – мести го на ляво, на дясно и избягва снарядите на противника”.

Стилиян обяснява как човек може да се научи да контролира машината с мозъка си, със следния пример – по принцип всеки се ражда с вродена способност да си движи краката и ръцете, но никой не умее да си движи ушите по рождение. „Въпреки това може да се научи – овладяваш това умение, изграждаш нови невронни връзки и можеш абсолютно контролирано, по своя воля, да си мърдаш ушите”, казва Стилиян и за потвърждение си размърдва ушите. „По същия начин се осъществява връзката между човешкия мозък и машината. Този пример с момчето, което може да играе добре „Галаксиан” само с импулсите на мозъчната си дейност, показва, че може да бъде изградена и такава система – вече не пробиваме черепа на човек, а поставяме повърхностни електроди. Тук нещата са малко по-тромави, но е въпрос на математика и на правилния параметър, който ще се отчита и който контролира, за това да си движиш примерно изкуствения крайник”.

Възможността чрез новия метод да се облекчи живота на инвалидите също е доказана експериментално. Млад австриец, който паднал с мотор, получил травма на гръбначния си мозък и загубил в голяма степен волевия контрол върху лявата си ръка. Той не можел например да вдигне чаша с кафе и да отпие от нея. През 2007 година учени поставят електроди върху главата му, записват ЕЕГ-то, то се обработва на компютър в реално време, а компютърът от своя страна подава електрични импулси на други електроди, които са поставени върху мускулите на ръката му. На видеозапис се вижда как човекът хваща чаша с бира, отпива от нея и я оставя на масата, без да я разлее. „Възвръщането на активността на ръката не е 100%, но е възстановена 85 – 90%, което е голямо постижение”, коментира Стилиян.

„Тук важна е концепцията, защото това може да не е ръка, а компютър, инвалиден стол и др. Ако това бъде направено на базата на микропредавател, като по джиесем, така че вълните да се предават на разстояние, може да си контролираш нещо вкъщи, ако поискаш. Възможностите наистина са неограничени. В основата е електроенцефалографският метод, на базата на който може да бъде изградена контролираната от човешкия мозък машина. Приложението на метода не е свързано с пробиване на черепа, нито е задължително да носиш някакви специални импланти”, казва Стилиян.

За усъвършенстване на технологията се работи в Австрия, Холандия, Италия, САЩ и други държави по света. В България имало идея да стартира подобен проект, но човекът, който отговарял за него, починал преди 2 години и оттогава нищо не е правено.

Възможно развитие на научните постижения с ЕЕГ в бъдеще

„Единият метод ще помогне със сигурност в живота на много инвалиди. Миналата година вече се работеше по първата система за допълнителна стимулация на увреден крайник. Бяха си поставили като задача да минимизират системата и да поберат всичко в размерите на една цигарена кутия. Имаш електрод, информацията достига до малкото устройство и то подава импулси към твоята мускулатура – просто си го носиш навсякъде – в джоба, на колана, и то ти позволява да си използваш ръката. По-точни параметри, по-добър математически анализ и миниатюризиране на системата са трите направления, в които ще се върви следващите 5-10 години”, казва Стилиян.

Възможната комуникация между човешките мозъци от разстояние и експериментите, които са направени в тази област, според младия учен са една ръкавица, която вече е хвърлена към науката. „Ако това е вярно, а има експерименти, които показват, че е, вече всичко може да бъде тествано, да се разсъждава защо това е така, защо при определени хора се получава, а при други не. Това е тема, която ни кара да си задаваме въпроси, а задавайки си въпроси, ние ще търсим отговорите и ще развиваме науката”, казва Стилиян.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.