„Втори фронт“ в Европа – целта на Путин за втората година от войната

Владимир Пастухов. Снимка: личен архив

Навлизаме в нова (194 и)втора година на войната. Основният сценарий за тази година е кърваво смилане на военни машини и ресурси от страна на Русия и Украйна (включително ресурси, предоставени от съюзниците). Резултатът би трябвало да бъде обозначаването на вектор, сочещ посоката на разрешаване на конфликта. На практика това може да отнеме от шест месеца до една година, но разрешаването му може да се проточи в продължение на няколко години.

В основата на базисния сценарий е липсата на военни ресурси и от двете страни за провеждане на стратегическо настъпление, без едновременно с това да се рискува стратегическо поражение чрез контранастъпление от страна на противника. Дори едно нестратегическо настъпление на руската армия към Бахмут може да има за последица прекратяване на съществуването на ЧВК „Вагнер“ като бойна единица. Подобни предизвикателства стоят и пред ВСУ.

Отклонение от този основен сценарий е възможно в следните "специални" случаи:
1. Фатална военно-политическа грешка на една от страните.
2. Драстично нарастване на ресурсната база на войната от едната страна без адекватни компенсаторни контрамерки от другата страна.
3. Ресурсен колапс на една от страните, предизвикващ необратими промени във вътрешнополитическата ситуация, които не позволяват продължаването на войната.

Сценарият на фаталната грешка е безсмислено да се анализира, тъй като е фундаментално непредвидим, въпреки че е най-вероятният вариант в настоящата ситуация – натрупването на вътрешно неразрешими противоречия увеличава рисковете от ирационални действия.
Рязкото натрупване на офанзивни ресурси може да е резултат от действия, които от днешна гледна точка изглеждат трудно осъществими, но по принцип са възможни.

За Русия например то би включвало втора, още по-голяма вълна на мобилизация, която би позволила да се формира поне двестахилядна боеспособна ударна сила. Разбира се, подобна групировка ще трябва да бъде адекватно оборудвана и обучена, което отлага възможността за подобен сценарий поне за втората половина на годината.

За Украйна това е въпрос на осигуряване на достатъчно самолети, които могат да осигурят превъзходство във въздуха. Тази мярка също не може да бъде приложена бързо. Така че при всички случаи трябва да говорим за събития, които няма да настъпят преди средата на лятото на втората година от войната.

Съответно може да се предположи, че основните усилия на страните ще бъдат насочени към подкопаване на ресурсната база на другата страна и създаване на условия за срив на икономическата и политическата система на противника. Предполагам, че това ще бъде основната тенденция на продължаващата война.

В тази ресурсна конфронтация възможностите на Украйна са ограничени от устойчивостта на собствените ѝ въоръжени сили и способността на политическото ѝ ръководство да привлече подкрепата на Запада. Следователно Украйна ще се стреми да посрещне предизвикателствата, пред които е изправена, като удържа позициите си, докато Русия, със същата цел, ще се стреми да обърне хода на войната по всяко време.

Възможностите на Русия са много по-разнообразни. Вероятно точката на прилагане на основните ѝ сили ще бъде подкопаването западния съюз в подкрепа на Украйна. Кремъл не губи надежда, че единството на Запада може да бъде разбито и по този начин да се измъкне от капана, в който е попаднал в Украйна.

Какво може да се очаква от Русия през втората година от войната на първо място?

1. Засилване на ядрения шантаж и сплашване на Запада със заплахата от атомен апокалипсис (в известен смисъл заплахата на Путин в годишното обръщение не е чисто риторичен похват и скоро ще последват актове на сплашване).
2. Енергийно изнудване на Европа до степен на саботаж на западни енергийни съоръжения (разгарянето на страстите около взривяването на "Северен поток" едва ли е случаен момент - да се запасим и тук с пуканки).
3. Опити за постигане на отделни споразумения с отделни европейски държави, мащабно използване на полезни идиоти и създаване с тяхна помощ на антивоенно движение в Европа по съветски образец от 50-те и 70-те години.

Целта на Путин за тази година е да открие „втори фронт“ в Европа. Ако не успее да постигне това, следващата година ще бъде много по-трудна за него.

Като се има предвид глобалната „съветизация“ (със сигурност външна и повърхностна, но всеобхватна) на руската политика, можем да очакваме, наред с други неща, завръщането на няколко любими съветски пропагандни похвати и най-вече движението „за световен мир“, но най-вече в Украйна. Разбира се, с център в Москва (логично би било да се възроди прочутият Комитет за мир) и подкрепено от полезни или просто добре платени от Кремъл идиоти. Общо взето, очаквам, че в Кремъл скоро ще се установи негов „миротворец“, който ще подклажда движението в цяла Европа.

Не че идеята за мир ми е чужда или че бързам да попадна в рая на Путин, но все пак не бих искал да се получи като в един стар съветски анекдот – борба за мир, след която в Европа няма да остане камък върху камък. Това, което днес означава мир, е различно за всеки по свой начин, така че преди да се впуснем в борба за него, не би било зле да се определим в категории. Като начало би било добре да се научим да правим разлика между мир, произтичащ от компромис, и мир, произтичащ от капитулация на една от страните.

Русия, като опитен търговец (на турския пазар в пазарен ден), започна войната, като вдигна цената на мира до небесата. Демилитаризация, денацификация, десакрализация – кой по дяволите знае какво е това, ако не деукрайнизация. От тази височина Путин, който завзе плацдарм в Югоизточна Украйна, може лесно да се оттегли към „мир“, който може да се окаже по-лош от война за Украйна. От територията на този „мир“ Путин ще окаже натиск върху Украйна, постигайки това, което не би могъл да постигне с чисто военни средства. Ето защо днешният мир при условията на признаване на статуквото не е компромис, а капитулация.

Капитулацията не е нещо рядко и именно така завършват много войни. Но би било странно да се призовава за капитулация преди поражението.

Условието за мира, който Путин предлага и за който скоро ще започнат да бленуват многобройните миротворци, изпълзели от прашните си дупки, е или военното поражение на Украйна, или политическото поражение на Запада, като нито едното, нито другото досега не се е случило.

Тук руската „мирна инициатива“ изпреварва значително бронирания си влак. Ако случаят е такъв, то всички разговори за мир на базата на признаване на анексирането на украински територии от страна на Русия засега могат да бъдат класифицирани единствено като една от пропагандните тактики, целящи да разединят общественото мнение на Запад.

Що се отнася до мира като компромис, не се виждат никакви условия за такъв мир. И тук вече не става въпрос за Киев, а за Москва. С всеки изминал ден на Путин ще му е все по-трудно да продаде какъвто и да е компромис вътре в Русия в тази война. Той отдавна е заложник на собствената си политическа линия: няма да му бъде простено отстъплението.

Условен компромис би могъл да бъде връщане към статуквото от 24 февруари 2022 г. с отлагане на въпроса за Крим и онази част от Донбас, която е окупирана от 2014 г. насам. Но се опасявам, че подобен компромис е дори по-опасен в политическо отношение за Путин, отколкото за Зеленски. Уви, но времето за мир в Украйна все още не е дошло.

Превод е-вестник. Заглавието е на редакцията

*Владимир Пастухов е руски политолог и юрист, напуснал Русия заради съдебно преследване по случая „Магнитски“, професор в Юнивърсити колидж, Лондон