Словакия се чувства защитена в НАТО, изпраща на Украйна старите си оръжия

Словашки изтребители Миг-29 по време на въздушно шоу в Малачки, Словакия. Снимка: БТА

Бившият съветски сателит Словакия е държава членка на НАТО от 2004 г., но принадлежността ѝ към най-големия военен съюз в света започна да получава реални очертания едва след началото на руската инвазия в Украйна преди една година.

Малката централноевропейска държава сега приема на своя територия хиляди войници на НАТО, а бойни самолети на съюзниците охраняват въздушното ѝ пространство, позволявайки на Словакия да обмисля идеята да се превърне в първата страна, изпратила изтребители на съседна Украйна, и така да се отърве и от трудните за поддръжка самолети от съветската епоха.

Министърът на отбраната Ярослав Над е благодарен.

„Бих казал, че Словашката Република е по-сигурна страна в един все по-несигурен свят“, каза Над в интервю за АП в Братислава.

„Не сме забравили какво е да има окупатори на наша територия“, допълни министърът, имайки предвид оглавяваната от Съветския съюз военна интервенция през 1968 г. в бивша Чехословакия. През 1993 г. Словакия се отдели по мирен начин от Чешката република, четири години след падането на комунистическия режим.

Страната с население от 5,4 милиона души приема на своя територия бойна група, съставена от войници от САЩ, Германия, Полша, Нидерландия, Словения и Чехия, след като НАТО предприе стъпки за гарантиране на сигурността на държавите членки по източния си фланг, обезпокоена от потенциална заплаха от Русия.

„Посланието зад разполагането на всички тези военни части е просто“, каза пред АП командващият бойната група – чешкият полковник Карел Навратил, и добави: „Задачата ни е възпиране … да възпираме потенциалния агресор от разпространяване на агресията върху държавите членки на НАТО“.

Подобни бойни групи бяха създадени в Унгария, Румъния и България след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Те допълват още четири, разположени през 2017 г. в трите балтийски републики и Полша, с цел разширяване на присъствието на НАТО от Балтика до Черно море.

В тренировъчния военен полигон в Лешт, Централна Словакия, сред покритите със сняг хълмове, войските неотдавна проведоха съвместни учения със сценарии, включващи нападения с дронове и артилерия, реакция на атака с химическо оръжие или отвоюване на райони, завзети от вражески сили.

Предвижда се многонационалните сили да бъдат приведени в „бойна готовност“ още този месец.

Словакия работи също за модернизиране на собствените си въоръжени сили по стандартите на НАТО. Това е добро дошло за измъчената Украйна, за където са изпращани повечето от старите съветски тежки въоръжения на Словакия.

Тези оръжия включват системите за противовъздушна отбрана С-300, хеликоптери, хиляди ракети за реактивните системи за залпов огън „Град“, както и десетки бронирани бойни машини. В замяна, в Словакия бяха временно разположени американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, поддържани от американски, германски и нидерландски войници, а Братислава получи също и германски танкове „Леопард“ и системи за противовъздушна отбрана „Мантис“, също германско производство.

Като цяло Словакия е предоставила на Украйна оръжия на стойност почти 168 млн. евро (179 млн. долара) и е отпуснала над 82 млн. евро (87 млн. долара) помощ чрез специален фонд на Европейския съюз.

На фона на подновени призиви към западните страни за доставка на бойни самолети на Украйна, Словакия обмисля да предаде на Киев 10 от 11-те си съветски изтребители Миг-29, а последният да бъде изложен в словашки музей, съобщи министърът на отбраната Над.

Украинският президент Володимир Зеленски директно поиска тези самолети от словашкия премиер Едуард Хегер по време на срещата на Европейския съвет в Брюксел миналия месец.

Ако Словакия се съгласи, тя ще стане първата държава членка на НАТО, предприела подобен ход.

Братислава трябваше да извади от употреба своите изтребители Миг-29 миналото лято заради липса на резервни части и експерти по поддръжката им, след като руските техници си заминаха. Украинските военновъздушни сили, които използват самолети Миг-29 обаче, ще се радват да ги получат.

„Вече никога няма да използваме изтребители Миг-29“, каза Над и добави: „Те не нямат никаква реална стойност за нас. Ако ги дадем на Украйна, могат да помогнат за спасяване на живота на много хора“.

Окончателното решение се очаква до няколко дни или седмици.

Откакто Словакия извади от употреба своите Миг-29, съюзниците ѝ от НАТО Полша и Чехия охраняват словашкото въздушно пространство, а Унгария се готви да се присъедини към тях по-късно тази година.

Братислава е подписала сделка за закупуването на 14 американски изтребители Ф-16 Блок 70/72, но стартирането на доставките беше отложено с две години до началото на 2024 г.

Над отбеляза, че страната му е отговорила на нуждите на Украйна от оръжия, въпреки продължителната политическа криза, в резултат на която през декември словашкото правителство беше свалено с вот на недоверие.

„Способността на Украйна да се защитава от руската агресия напълно отговаря на нашите национални и държавни интереси в сферата на сигурността и отбраната“, каза министърът.

Не всеки в Словакия обаче мисли по този начин.

Президентката Зузана Чапутова помоли правителството да продължи да управлява, но с ограничени правомощия, до провеждането на предсрочни избори през септември, които опозицията има всички шансове да спечели.

Сред лидерите ѝ е бившият премиер популист Роберт Фицо, който е против военната помощ за Украйна и санкциите на ЕС срещу Русия и казва, че словашкото правителство не разполага с правомощия да изпрати бойни самолети на Киев.

Правителството очаква правно становище по въпроса.

Над обаче каза пред АП, че схемата с предаването на изтребителите Миг-29 би била „наистина взаимно изгодна“.

„От тази гледна точка наистина не мога да си представя разумен човек, който не би искал да помогне на Украйна (да спаси) живота на много хора, като заедно с това укрепваме нашата отбрана“, добави министърът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.