Какъв е „Пътят на човечеството“?

Одед Галор


Световният икономист Одед Галор разглежда факторите, обусловили неравенството между различните нации, и прави прогноза за бъдещето на човечеството

Човечеството сякаш живее в своите златни години след хилядолетия на стагнация и нищета. Въпреки това между развитието в различните части на света и сред различните култури и нации днес все още зее непреодолима пропаст.
Защо хората са единственият вид, който е избягал, макар и съвсем наскоро, от живота на ръба на оцеляването и каква е причината едни да живеят в просперитет и излишък, а други – в крайна бедност?
В епохалното изследване „Пътят на човечеството“ (Сиела, превод Деян Кючуков) световният учен и икономист Одед Галор успява да отговори на тези въпроси и да обобщи сложния комплекс от фактори, предначертали съдбата на цивилизацията ни до момента, както и да предложи своите новаторски виждания за постигане на равнопоставеност, устойчивост и просперитет в бъдещето.
Галор е създател на т.нар. „единната теория на растежа“ – революционна икономическа теория, която променя представите ни за силите, които управляват пътя на човечеството, и за въздействието, което човешката адаптивност, разнообразието и неравенството оказват на развитието ни през цялата история.
Воден от убеждението, че за да разберем причините за огромните различия в богатството на нациите, трябва първо да идентифицираме основните движещи сили зад процеса на развитие, той съсредоточава изследването си върху отпечатъка на далечното минало върху съдбата на нациите.
Как човешкият вид се измъква от застоя? Какви са основните причини той да трае толкова дълго? И могат ли факторите, обусловили както икономическия „ледников период“, така и нашето бягство от него, да ни помогнат да разберем настоящото икономическо неравенство?
Събирайки и анализирайки различни данни в рамките на три десетилетия, ученият установява, че през последните столетия приходите на глава от населението са се увеличили четиринадесет пъти, а продължителността на живота се е повишила повече от двойно. „Колелата на промяната“ се оказват именно технологичните постижения по време на Индустриалната революция, по-доброто образование, здравна инфраструктура, развитието на културата, плавното изравняване на разликите в заплащането между половете, промяната на броя на населението.
В „Пътят на човечеството“ са разгледани обаче и факторите, довели до неравномерното развитие на различните части на света и дава отговор на въпроса кои са пластовете на влияние, позволили на някои държави да станат индустриализиращи колонизатори, а други да бъдат колонизирани.
Могат ли тези различия обаче да бъдат преодоляни и какво ще бъде бъдещето на една цивилизация, лавираща между крайностите?
Забележителна в размаха и сложността си, тази книга е подходяща за широк кръг от читатели – историци, бизнес лидери, политици, икономисти, учени, хуманитаристи и всеки, който се интересува от създаването на по-добро и по-равнопоставено бъдеще за човечеството.
В духа на „Sapiens: Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари, „По-добрите ангели на нашата природа“ на Стивън Пинкър и „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, „Пътят на човечеството“ от Одед Галор предлага радикално различна преспектива към нашето минало, настояще и бъдеще. И отправя плашещо актуално и важно послание – само ако познаваме своите корени, ще можем да градим по-добро бъдеще. Бъдеще, което остава единствено и само в собствените ни ръце. Следва откъс.

Тайните на човешкото пътуване

По един перваз от готическата фасада на университета „Браун“ притичва катеричка. Тя спира за секунда и любопитно разглежда през стъклото странното човешко същество, което се занимава с писане на книга, вместо да посвещава енергията си, както е редно, на търсене на храна. Катеричката е потомък на онези, които са подскачали из девствените гори на Северна Америка преди хиляди години. Подобно на своите далечни предци и днешни съвременници по света, тя прекарва по-голямата част от времето си в събиране на храна, криене от хищници, чифтосване, отглеждане на малки и търсене на подслон от стихиите.
Всъщност през по-голямата част от съществуването на Homo sapiens, още от появата му като отделен вид преди близо 300 000 години, основните стремежи на човека са забележително сходни с тези на катерицата – обуславяни от стремежа към оцеляване и размножаване. Стандартът на живот се свежда само до най-необходимото и почти не се променя през хилядолетията. Едва през последните няколко века нашият начин на съществуване еволюира драстично. От историческа гледна точка човечеството преживява рязко и безпрецедентно подобрение в качеството на живот.
Нека си представим, че жители на Йерусалим от времето на Исус, преди 2000 години, се качат в машина на времето и тя ги отнесе в 1800 г., когато градът е част от Османската империя. Те несъмнено ще останат впечатлени от великолепната нова градска стена, от значителния ръст на населението и всевъзможните нововъведения. Въпреки че Йерусалим от XIX в. е доста по-различен от своя римски предшественик, пътешествениците във времето ще се приспособят с относителна лекота към новата среда. Разбира се, ще им се наложи да адаптират поведението си към новите културни норми, но ще могат да упражняват занаятите, които са практикували в зората на I в. и да се изхранват достатъчно лесно, защото знанията и уменията, придобити в древен Йерусалим, ще са все още уместни и приложими. Болестите и естествените опасности, които ще ги грозят, също няма да се различават особено от тези през римския период, а средностатистическата продължителност на живота им няма да се промени.
Представете си сега, че нашите пътешественици отново се качат в машината на времето и тя ги отнесе само още двеста години напред в бъдещето, към Йерусалим от началото на XXI в. Те ще бъдат напълно изумени. Уменията им вече ще са остарели, повечето професии ще изискват формално образование, а технологиите, използвани за ежедневни нужди, ще им се струват като магия. В добавка, тъй като многобройните смъртоносни болести от миналото ще са изкоренени, продължителността на живота им незабавно ще се удвои, налагайки им различен и по-дългосрочен мироглед.
Пропастта между епохите ни затруднява дори да си представим света, който сме оставили зад гърба си не толкова отдавна. Както казва английският философ от XVII в. Томас Хобс, тогава човешкият живот е бил гаден, скотски и кратък. Една четвърт от новородените умират от студ, глад и различни недъзи още преди първия си рожден ден. Жените често стават жертва на родилна треска, а продължителността на живота рядко надхвърля четиридесет години. След като слънцето се скрие зад хоризонта, домовете тънат в мрак, а водата се носи на ръка от далечни кладенци. Мъже, жени и деца се мият рядко и прекарват зимните месеци в тесни и задимени стаички. Повечето хора обитават затънтени села, рядко напускат родното си място, имат оскъдна и еднообразна диета и са неграмотни. Икономическите кризи не просто изискват затягане на коланите, а водят до масов глад и смърт. Eжедневните препятствия, с които се сблъскваме в днешно време, бледнеят в сравнение с трудностите и трагедиите, пред които са били изправени нашите предци.
Отдавна съществува мнението, че стандартът на живот се покачва постепенно през цялата човешка история. Това е заблуда. Развитието на технологиите действително е до голяма степен постепенен процес, като се ускорява с течение на времето, но то не върви ръка за ръка с промените в условията на живот. Тяхното удивително подобрение напоследък е резултат от рязка трансформация.
Битът на повечето хора преди няколко века е бил много по-близък до този на античните им предци, отколкото на днешните им потомци. Английският фермер от началото на XVI в. не живее много по-различно от китайския крепостен селянин през XI в., ацтекския ловец от V в., гръцкия пастир от IV в. пр.Хр., египетския фермер преди 5000 години или йерихонския овчар преди 11 000 години. Но от началото на XIX в. насам, буквално един миг на фона на цялото съществуване на цивилизацията, продължителността на живота нараства над два пъти, а доходите на глава от населението се увеличават 20 пъти в най-развитите региони и средно 14 пъти за света като цяло (Фиг. 1).
Продължаващото подобрение е толкова радикално, че често не си даваме сметка за изключителността на периода в сравнение с останалата част от нашата история. На какво се дължи тази Тайна на растежа – невероятната трансформация в качеството на живот през последните няколко века по отношение на здравеопазване, благосъстояние и образованието, засенчваща всякакви други промени в съответните области от появата на Homo sapiens?
През 1798 г. английският учен Томас Малтус предлага правдоподобна теория за механизма, водещ до стагнация на жизнения стандарт и осъждащ обществата на бедност от незапомнени времена. Според него всеки път, когато се постигне хранителен излишък чрез технологични иновации, повишаването на жизнения стандарт е само временно, защото неизбежно води до съответното повишаване на раждаемостта и намаляване на смъртността. Следователно е само въпрос на време нарасналото население да изчерпи излишъка и условията на живот да се върнат към предишните нива, оставяйки обществата също толкова бедни, колкото са били и преди иновацията.
През периода, известен като „малтусианска епоха“, което ще рече през цялата човешка история до неотдавнашния рязък скок напред, плодовете на технологичния напредък водят предимно до умножаване и уплътняване на населението и имат само повърхностен ефект върху дългосрочния просперитет. Хората се множат, а условията на живот остават близо до прага на оцеляването. Различията между регионите по отношение на технологиите и производителността на земята намират отражение по-скоро в различната гъстота на населението, отколкото в повишаване на жизнения стандарт. По ирония, точно когато Малтус завършва своя трактат и обявява, че този „капан на бедността“ ще продължи безкрайно дълго, идентифицираният от него механизъм внезапно спира да работи и настъпва метаморфозата от стагнация към растеж.
Как човешкият вид се измъква от застоя? Какви са основните причини той да трае толкова дълго? И могат ли факторите, обусловили както икономическия „ледников период“, така и нашето бягство от него, да ни помогнат да разберем настоящото икономическо неравенство?
Воден от убеждението, че за да разберем причините за огромните различия в богатството на нациите трябва първо да идентифицираме основните движещи сили зад процеса на развитие, аз разработих единна теория, стремяща се да обхване пътуването на човечеството в неговата цялост. Като хвърля светлина върху силите, управлявали прехода от ерата на стагнация към ерата на устойчив растеж на жизнения стандарт, тя разкрива отпечатъка на далечното минало върху съдбата на нациите.
В първата част от нашето пътуване ще изследваме Тайната на растежа, като ще се фокусираме върху механизмите, които са ограничавали човешкия вид до съществуване на прага на оцеляването през по-голямата част от неговата история и върху факторите, позволили в крайна сметка на някои общества да се измъкнат от капана и да достигнат безпрецедентни нива на просперитет. Ще тръгнем от изходната точка на самото човечество – появата на Homo sapiens в Източна Африка преди 300 000 години, и ще проследим ключовите етапи: постепенната миграция и разпръскване по континентите, преминаването от племена на ловци и събирачи към уседнали земеделски общности, докато накрая не стигнем до индустриалната революция и демографския преход.
Човешката история изобилства от завладяващи подробности: велики цивилизации, които се издигат и рухват; императори, водещи армиите си към зрелищни победи и поражения; творци, създаващи безсмъртни съкровища на културата; учени и философи, развиващи нашето разбиране за вселената, както и милиарди хора, водещи обикновено съществуване далеч от светлината на прожекторите. Лесно е да се изгубим сред този океан от детайли, блъскани от вълните и неосъзнаващи могъщите подводни течения.
Именно тези течения, обуславящи процеса на развитие, са предмет на настоящата книга. Тя изследва неумолимото им, макар и невидимо действие в хода на човешката история. След дългия застой те постепенно набират скорост, докато с настъпването на индустриалната революция технологичният напредък не достига повратната си точка, а образованието не добива съществено значение за способността на индивидите да се адаптират към променящата се среда. Темповете на раждаемост спадат, а ръстът на жизнения стандарт, освободен от противовеса на нарастващото население, полага началото на дългосрочен просперитет, който продължава и до наши дни.
В центъра на изследването стои въпросът за устойчивостта на човешкия вид на планетата Земя. През малтусианската епоха хората са връхлитани от опустошителни епидемии и природни бедствия. Дори днес въздействието на цивилизацията върху околната среда и климатичните промени пораждат сериозни опасения дали можем да съществуваме устойчиво и да предотвратим катастрофални демографски събития, като тези, които са ни сполетявали в миналото. Пътят на човечеството предполага оптимистично виждане. Повратната точка, достигната от света неотдавна, води до траен спад в темповете на раждаемост и до ускоряване на технологичните иновации и образуването на „човешки капитал“. Това ще ни помогне да смекчим пагубните ефекти и да гарантираме оцеляването си в дългосрочен план.
Следва да отбележим, че през последните векове просперитетът бележи бурен възход, но само в някои части на света. Това води до втора трансформация, уникална за нашия вид – появата на огромно неравенство между обществата. Някой ще посочи като причина факта, че епохата на стагнация приключва по различно време на различните места. Западноевропейските държави и бившите колонии в Северна Америка и Океания преживяват забележителен скок още през XIX в., а повечето региони на Азия, Африка и Латинска Америка – чак през втората половина на ХХ в.
На какво се дължи тази липса на синхрон?
След като разплетем Тайната на растежа, във втората част от пътуването ще се борим с Тайната на неравенството. Ще търсим причините за различното развитие на обществата и за разширяването на пропастта в стандарта на живот през последните двеста години. За да разкрием дълбоките корени на тези глобални несъответствия, ще трябва да обърнем посоката и да предприемем поредица от големи стъпки назад в историята, докато в крайна сметка не се озовем в началната точка – разселването на Homo sapiens извън Африка преди десетки хиляди години.
Ще разгледаме институционалните, културни, географски и обществени фактори, които възникват в древното минало и тласкат обществата по различни исторически траектории. Те влияят върху момента на бягство от епохата на стагнация и предизвикват голямата разлика в благосъстоянието на различните нации. Институционалните реформи, настъпващи на критични кръстовища в хода на историята, допринасят за разминавания във времето. Разпространението на различни културни норми също води до вариации в движението на големите зъбни колела на историята по света.
Дълбоки фактори, вкоренени в далечното минало, обуславят появата на културни норми, политически институции и технологични промени, от които зависи способността на обществата да процъфтяват. Благоприятните географски, почвени и климатични характеристики насърчават развитието на културни черти от рода на сътрудничество, доверие, равенство между половете и прогресивно мислене. Появата на големи плантации допринася за експлоатацията и робството, както и за утвърждаването на дискриминационни политически институции. Епидемиите влияят негативно върху производителността на земеделието и занаятите, върху инвестициите в образование и дългосрочния просперитет. А биоразнообразието стимулира прехода към уседнали селскостопански общности и дава благоприятен ефект върху процеса на развитие, макар този ефект постепенно да се разсейва с отминаването на прединдустриалната епоха.
Но има още един фактор, скрит зад съвременните институционални и културни характеристики, който наред с географията е основен двигател на икономическото развитие. Той касае степента на разнообразие в обществото, с произтичащите от него благоприятни ефекти върху иновативността и негативните ефекти върху социалната сплотеност. Нашето изследване на ролята на географските характеристики ще ни отведе 12 000 години назад във времето, до зората на Аграрната революция. Изследването на причините и следствията от разнообразието ще ни отведе още по-далеч – десетки хиляди години в миналото, до първите стъпки на човешкия вид извън Африка.
Това не е първият опит да се опише общата насока на човешката история. Велики мислители като Платон, Хегел и Маркс твърдят, че тя се развива според неизбежни и универсални закони, често пренебрегвайки ролята на обществата във формирането на собствените им съдби. Настоящата книга, напротив, нито застъпва неотклонен поход на човечеството към утопия или антиутопия, нито претендира за морални прозрения относно желаната посока на този поход и нейните последици. Достатъчно е да кажем, че съвременната епоха на постоянно подобряване на жизнения стандарт далеч не е аналог на Райската градина, където липсват социални или политически борби. Напротив, масовите неравенства и несправедливости продължават.
За да вникнем в крайните причини за огромното неравенство в благосъстоянието на нациите и да спомогнем за неговото смекчаване, ще се постараем да представим верен, интердисциплинарен и научнообоснован разказ за еволюцията на обществата от появата на Homo sapiens насам. В съответствие с културната традиция, която разглежда технологичното развитие като прогрес, перспективите, извлечени от изследването, могат да се опишат като, общо взето, обнадеждаващи по отношение на всеобхватната траектория на обществата по света.
Това, че се съсредоточаваме върху общочовешките мащаби, не намалява значимостта на огромното неравенство вътре в обществата и между тях, а по-скоро ни дава възможност да вникнем в действията, имащи потенциала да облекчат бедността и несправедливостта и да допринесат за просперитета на нашия вид като цяло. Както ще видим, дори ако големите сили, стоящи в основата на пътя на човечеството, продължават да действат непреклонно, то образованието, толерантността и равенството между половете държат ключа към процъфтяването ни през следващите десетилетия и векове.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.