Владимир Дунчев: Нужна ли е на България железница?

Владимир Дунчев. Снимка: авторката

Владимир Дунчев е изпълнителен директор на втората частна компания, получила лицeнз за товарни превози с влак през 2005 г. Той започва работа в БДЖ през 1984 година и е генерален директор на държавната железница БДЖ от 1998 г. до 2003 г.
– Какво става с железницата, г-н Дунчев? Боледува ли?

– Не може ако натикаш един човек в ъгъла и не му посочиш накъде да бяга, да не очакваш ответна реакция. Да му викаш непрекъснато – нищо не става от теб, сега ще те унищожа, ще те уволня, боклук такъв. В един момент той ще събере толкова отрицателни емоции, че ще те удари… и ще приключи цялата история… В общи линии, това се случва със системата…

– Кондукторка преди време ми се оплака, че напрежението в системата долу е огромно – пътници, началници, всички ги овикват. Чак ми е странно как още не се е случило нещо страшно… каза тя… И то се случи.

– Хората се промениха. Народът е недоволен от БДЖ. Но същият този народ корумпира железничарите. От Перник всички искат да пътуват за 20 стотинки до София. И не можеш да кажеш, че това са само бедни хора. Хиляди се качват… Не искат да платят, какво да направи кондукторът, няма да остави да го убият. Виждаш контрольорите в градския транспорт на какво ги правят.

– Вие как се справяте с вашите железничари?

– Трябва да уважаваш хората.

Горя влакът София - Пловдив
Запали се пътническият влак по линията Пловдив-София. Подаден е сигнал за пушек във втори вагон, в който е имало електрически уреди, след което пътниците са били евакуирани. Пожарникари са потушили бушуващия пожар. Сред 260-те пътуващи във влака жертви няма, засегнати са само първият и вторият вагон. Снимка: Булфото

След пожара във влака на БДЖ, ми се запали локомотив. Двамата машинисти проявиха мъжество и доблест – загасиха пожара с пожарогасителите. Не е кой знае какъв подвиг, но можеха да оставят да изгори локомотива, докато дойде пожарната. Наградих ги с по 500 лева, по един часовник им купих, на жените им благодарих. Някой би казал, че това са глупости, елементарни неща…

– Неуважението към работниците, към обществото и институциите, е характеристика за българския бизнесмен. Държи като, че е кой знае какъв. Доброто отношение е по-скоро рядкост.

– Имаше един германец от Фрайбург, Бавария, който много години беше работил с България. Той ми казваше: “Знаеш ли каква е разликата между българина и германеца, Владо? В България се раждат 10 деца – едно глупаво, 9 умни. В Германия на 10 – едно е умно, 9 глупави. Като се взреш във всеки поотделно, вие всички сте по-умни от нас, красиви, да ти е кеф да ви гледа човек. Но германецът от дете знае, че умният ще му е водач. Вашите девет, викат – дайте да изберем глупавия за началник да можем да го манипулираме, да си правим каквото искаме.“ В общи линии е така. Ако попитат германец и българин дали иска да стане министър, българинът първо казва искам, после пита на кое министерство. Той става за всяко министерство. Докато германецът пита: „На кое министерство ми предлагате?“ И преценява става или не става за него… Коментарът на друг германец, по повод на нашите български работи след пожара беше: “Какво прави славянинът като стане нещо? Чернишевски се появява и написва “Что делать”. После идва Ленин и пише “Кто виноват”. Вие сега правите обратното – първо търсите кой е виновен. Никой не си задава въпроса какво точно е станало, защо се е случило.” Помните ли дефиницията на социализма? Тя става и за нашия капитализъм – пълна победа на прогресивните сили над здравия разум. В България “прогресивните сили” отвсякъде са победили здравия разум и елементарен здрав разум не се проявява в нищо. Изпада се в истерия, когато се случи нещо…

– Неотдавна пътувах с швейцарската железница и видях, че и техните влакове закъсняват. Можех да изпусна самолета, ако престоят на гарата в Цюрих бе продължил още малко.

– А пишете, че са точни като швейцарски часовник. Ако влак закъснеел със секунда, министърът си подавал оставката. И българинът ви вярва…

– Приходите от пътнически превози при тях са по-високи отколкото от товарните. При нас е обратното.

– Но в приходите от пътнически превози са включени държавната и кантоналната субсидии. В Швейцария има над 100 железници.

– Сто и няколко железници?

Снимка: авторката

– Ами да. Всяко кантонче си е направило железница. Иначе големите железници са три. Даден кантон като гласува, че не иска железница, няма железница. Ако населението поиска влак, самият кантон, общината, плаща на железницата, за да го обслужва.
Когато бях генерален директор на БДЖ, ходих да връчвам дипломи на завършващите в Полувисшия железопътен институт (ПЖИ). Разказах на момчетата как се расте в кариерата – първо дежурен ръководител движение, после началник гара, след това еди какво си… Както ние сме започвали и правили кариера едно време. А те ме гледат с някакъв странен поглед. След разговора при мен дойде един младеж и ми казва: ”Г-н Дунчев, какво ни говорите. Нали ги виждате – на 22 години стават зам.министри…” Какво се случва днес? Екипът е демобилизиран, няма амбиции да прави нещо постепенно… Гледа разни реалити шоута и иска ей така изведнъж да пробие в живота. И си мисли, че… край, всичко трябва да стане сега, на момента. Може да не може да пее – но ходи и се явява, може нещо да се случи. Може да ме харесат, си мисли…
Виждаш, че в България сега проблемът не е в безработицата. Голям проблем е да намериш най-обикновени средни кадри – квалифициран стругар. Заварчик. Във Франция железницата има 5-годишни планове, всякакво планиране има, а класи няма.

– Какво може да се направи за железницата?
– Средства трябват. Но, дай да разсъждаваме от друга гледна точка. Необходима ли е железница на България. Има държави в света, които нямат железници. И пак съществуват и не лошо. Нова Зеландия съществува прекрасно. Колкото България е по територия, същото население. Съществува държавата – мирно и тихо. Нещо да си чула за Нова Зеландия? Катастрофи няма…

– Шефът на транспортната комисия в парламента каза, че нямало стратегия за железницата.

– Какво значи това? Държавата има стратегия, тя се проявява в държавния бюджет. Като видиш какво ти предвижда като средства, си правиш извода каква е стратегията. Ясно е, че държавата няма пари за всичко. Сега трябва да се направят магистрали. София-Бургас, София-Варна. С автомобили, добри, лоши, втора употреба, народът горе долу се обзаведе. Рядко можеш да видиш в кола по двама души. Все са по един. Едно време като тръгвахме за работа, комшията с москвича ни събираше 5 души. А сега всеки се качил в кола. София разтегателна да е, не може да поеме всички. Ще дадат 4-5 млрд.евро, ще направят магистралите до Варна, до Бургас. Ще ги свържат. След това държавата ще трябва да даде още 4-5 млрд. да оправи железопътната инфраструктура да стане за скорост 160 км. в час, за да има конкуренция. Защо? Явно държавата дава приоритет на развитието на магистралите и на автобусните превози. Там много по-малко са грижите, и много по-малко носиш отговорност… На пътя за седмица загиват много повече хора, отколкото с влак за години. А за товарните превози, без които България не може, защото те са връзка между Европа и Азия, не са необходими такива големи скорости.

– Къде е преспективата тогава?

– Може би крайградските превози трябва да се развият, урбанистически да се облекчат големите градове. Железница от Перник до София, Асеновград – Пловдив, Варна – Девня… Да хвърчат електрички. А с леката кола по магистралата София-Бургас при сегашната ситуация отиваш за 4-5 часа, влакът за 7-8 часа. А като се довърши магистралата още по-бързо ще се стига и по-удобно. И защо тогава държавата да развива пътническите ж.п. превози на дълги разстояния? Може да остави влакове за социално слаби… За бабички, старци… Виждам, че натам отива работата. Защо й е на държавата успоредно на магистралата да прави ж.п. магистрала… Здравеопазването иска пари, учителите искат, кой ли не иска пари.

– А какво ще правят железничарите? 25 000 ли са?

– Около 35 хиляди. Колкото съм ги оставил, толкова са. 4-5 години не са правени никакви съкращения. Железничарите се преквалифицират. Сега машинисти не готвят в ПЖИ, дежурни ръководители. След няколко години ще закъсаме с кадрите. Младите разсъждават така – ще отиде до Холандия, ще си докара една кола, хем свят ще види. За какво да ходя в железницата, отговорност да нося, си казва. На дежурните ръководители, на диспечерите, машинистите работата им е много отговорна и напрегната.

– Защо държави като Швейцария предпочитат ж.п. транспорт? И се катерят по планините с железница?

– Помисли си ще иска ли някой от защитниците на Натура 2000 да се прави ж.п. линия в Рила? Те за една писта, където съвсем малко дървета се махат, се вдигат. А Алпите целите са в ски писти – като швейцарско сирене са надупчени. Но те първо са си направили пистите и железницата, а после …

– Швейцарска компания искала да вземе на концесия теснолинейката Септември – Добринище…

– Аз съм „за“. Но това е от носталгична гледна точка. Имам един приятел оценител. Когато искам да ми оцени нещо, той казва: как искаш да го оценя? Реално, колкото струва или по носталгична гледна точка. Щото ги гледах БДЖ – продават някой обект, а на министъра му се свиди – това колко хубаво беше, защо да го продаваме… Я да го спра. Реалната цена вече е друга. Ти носталгично си го спомняш това заводче, че е било хубаво, пишат ти цена 10 млн. Но един няма кой да ти даде. Пуснат го на 5-6 млн., никой не се яви. Хайде приключи сделката за продажбата на обекта. Навсякъде е така: всичко се оценява по носталгична гледна точка.

– Нали Европа ни иска да развиваме ж.п. транспорт, защото е екологичен.

– Да се ремонтира пътят София-Перник, да се увеличи честотата на влаковете. И между София и Банкя влаковете да се движат с по-голяма честота. И ще се реши въпросът с транспорта на голяма София.

– Ти какво мислиш за оградите покрай ж.п. линиите? Непрекъснато хвърлят камъни по влаковете. Ето, счупиха прозорците на най-новите електрически влакове, раниха машинисти, пътници.

– Навсякъде в Европа железният път е ограден. Най-малкото ще спрат да се хвърлят под влаковете самоубийци. Не зная защо мнозина си мислят, че като се хвърлят под влака, смъртта им е сигурна. Виждал съм такива самоубийци, кой останал без крака, без ръце. Влакът не трепе, а реже…После съжаляват.

Бел. ред. Интервюто е взето преди последния инцидент от 21 юли, при който изгоряха два вагона от влака Пловдив – София.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.