През Истанбул назад във времето до Куба

Триколки двуместни таксита пред бар „Флоридита“. Снимка: Иван Бакалов

Въпреки че полетът от София до Истанбул е около час, турските аeролинии дават вечеря. На екрана на седалките пред всеки пътник можеш да наблюдаваш маршрута на полета и населените места край които минава. Пловдив се изписва като Филибе, Стара Загора като Ески Загра. На връщане Истанбул-София вече беше с българските имена на градовете, вероятно заради версията на английски.

Новото летище на Истанбул е малък град с магазини и заведения, сякаш някой е изсипал няколко мола на едно място. В огромното фоайе са наредени изложби, и експозиция от римски статуи от местни музеи. Има една любопитна – римлянка (Корнелия Антония) си вдига с ръка одеждата, да покаже голо бедро (виж илюстрацията). Антично сексуално предизвикателство или Бог знае каква легенда и антична история, която трябва да търсиш дали случайно е описана в интернет (не е, оказва се).

Летището напомня по някакъв начин на междугалактическата кръчма на Звездни войни. Всякакви народи сноват из фоайето, черни африканци, азиатци от бивши съветски републики, араби, западноевропейци. Преобладават мюсюлмани, истинско модно ревю на бурки и галабеи, всякакви цветове. Заедно с тях европейки с голи гърбове и бюстиета.

Статуята на Корнелия Антония, 2 век, която си показва бедрото. Снимка: Иван Бакалов

Мюсюлманското доминира, което личи по забрадките на някои служителки на летището, и по менюто на екрана за филми и информация в самолетите на турските авиолинии – показват ти колко време остава до следващия час за молитва.

Виждат се и особени мюсюлмани, облечени с нещо като пешкири, бели на цвят хавлиени кърпи. Не са обичайните галабеи, каквито носят мъжете из Египет, Алжир и др., а един горен пешкир и един долен. Приличат и на покривки за маса. Жените в бяло от този десен са по-стилни – техните не са пешкири, а като горнище и долнище от бял чаршаф.

Има и африканки в черно отгоре до долу.

Тук е рекордно скъпо – най-евтината турска наливна бира „Ефес“, в пластмасова чаша, е над 13 евро. Вероятно най-скъпата светла бира оттук през цяла Европа до Лондон. Може да хапнеш скромно за най-малко 10-ина евро. Получаваш 1 час безплатен интернет, ако си въведеш номера на паспорта на устройства с тъч скрийн. После вече по 6 евро на час или 9 евро неограничено за цял ден. Запомня ти номера на паспорта и повече няма безплатно.

Тези подробности за цените са важни, защото оттук попадаш направо в Хавана, където е съвсем друг свят, с главозамайващи разлики в цените.

Презокеанският директен полет от Истанбул до Хавана е над 12 часа, над 10 хил. километра. Минава над бивша Югославия, Милано, Лион и над френския град Брест влиза в океана. Оттам до Хавана полетът пресича Атлантическия океан, като прелита точно над единствената суша по пътя – остров Бермуда и неговия град Хамилтън, който е събрал регистрациите на най-големите презастрахователни и въздухоплавателни компании, сякаш да намекне за застрахователните събития в тази област.

Уличка в стара Хавана. Снимка: Иван Бакалов


И оттам навлизаш в прочутия Бермудски триъгълник.

Самолетът е пълен с туристи всякакви, с кубинци, турци, африканци от Конго и кой знае от кой край на Африка, с малки деца. Цяло изпитание за стюардесите. Те се справят със завидно търпение.

На летището в Хавана множеството от около 380 пътници, колкото е побрал „Боинг“-а, чака дълго багажа и по лентата освен куфари започват да се търкалят едни обвити във фолио вързопи, като доказателство, че тук се върти сериозна куфарна търговия. Разрешения багаж на турските аеролинии при презокеански полет е 2 по 23 килограма. Допреди няколко години са проверявали багажи и са конфискували храни и др. Сега режимът станал по-свободен, внасят всичко в личен багаж. Има някакво отпускане на строгите държавни рестрикции, което веднага си личи в Хавана.

Но от летището в Истанбул, с неговите бутици на „Луи Вюитон“, „Ив Сен Лоран“, „Прада“ и щандове, откъдето можеш да си купиш последен модел дрон и смартфон, попадаш на летище, където има „дюти фри“ магазин с десетина стоки – ром, кафе и пури. И друг щанд на местна търговска верига, на който се виждат три-четири безалкохолни и вода. Това под рекламен надпис на испански „1 пазар, 1000 възможности“.

Шокът тепърва започва. Преди години, пътувайки за пръв път до Париж и Ню Йорк, се чувствах като излязъл на Горната земя. Усещането идваше главно от цените и нравите. Така и озаглавих пътеписите – „Записки от Горната земя“.
Тук усещането е сякаш си слязъл на Долната земя, и си се върнал в едно забравено минало. Все едно си на летище София през 1973 г., който помни как е било.

От летището до стара Хавана са около 25 километра. Таксито струва 25 долара – за чужденци. Долар на километър, така го смятат тук, макар че на къси разстояния взимат и повече. Жълтите таксита са основно два вида – нов модел лади и някаква китайска марка, приличащи на „Хюндай“. Но има таксита и таксита, цени за чужденци и за местни. Те возят на различни цени. Иначе цените на бензина са еднакви, дотирани от държавата – 30 песо литъра, което прави около 5 литра и половина за един долар. Само че на бензиностанциите свършва често и винаги има опашки от по 30-40 коли.

Нощна Хавана. В дъното се вижда сградата Капитолио, кубинският парламент, построен по идентичен проект със сградата на Конгреса на САЩ. Снимка: Иван Бакалов

Може да се качиш и на такси за местни – маршрутно. Ако знаеш къде да чакаш, знаеш испански и знаеш точно докъде трябва да отидеш и дали маршрутката върви до там. Тогава ще платиш само 150 песо за 20 километра (около долар и по-малко). Но ще се возиш на нещо като микробус или на някоя вехта 60-годишна кола, която събира двама на предната седалка до шофьора, и още трима отзад. Или на триколка с 6 места за пътници в задната част, с две пейки. Впрочем триколките са най-разнообразни – за двама, за трима, за шестима. С мотор или електрически. Има и велорикши за двама, които на чужденците взимат по долар на километър или повече, зависи от разстоянието. На летището обаче чакат жълти таксита леки коли, с твърда тарифа 25 долара или евро до стара Хавана.

Тук не правят разлика между долар и евро, обменят ги на един курс. Официалният е 120 песо за един долар, неофициалният е 160-170 песо, който бързо расте и след две седмици вече беше 175 песо за долар. Впрочем има и друг курс за междуфирмени разплащания, който е 25 песо за долар. И в кафенето на летището е валиден този курс.

Откритите ретро лимузини чакат туристи. До тях на постаменти са изложени няколко стари оръдия от 19 век. Снимка: Иван Бакалов

Навлизаш в друг свят, с няколко различни цени за едно и също, и обмен на пари на улицата. На магазини с „продуктос нормадос“ – с купони – и на магазини със свободни цени.

Изведнъж попадаш в град, напомнящ социалистическото минало на България – на дефицит и магазини с полупразни рафтове, на валутни магазини, нещо подобно на нашите корекоми навремето, на стари москвичи, лади, разбъркани с нови хюндаи, китайски непознати марки коли, и само тук там западни марки. Много мотори и мотопеди, от които изненадващо голяма част са електрически, китайски. Иии… прочутите кубински ретро автомобили. Не, не карат 60-годишни коли, защото няма други. Тук има някакъв фетишизъм към т. нар. винтидж автомобили. Не просто винтидж, ами има и направо антични – например шевролет 1948 година. Има и камиончета и леки коли модели отпреди Втората световна война. Направо не е за вярване.

Кадилак от началото на 50-те години. Снимка: Иван Бакалов

По-вехтите, износени и очукани американски ретро автомобили, са за маршрутки, товарни превози. По-запазените и по-лъскави са за туристически разходки. Те са като емблема на Хавана, най-впечатляващите американски лимузини – открити, в бонбонени цветове, добре поддържани. Причакват на няколко паркинга в стара Хавана туристите за едночасови турове из града срещу 40 до 80 долара. Толкова варира тарифата според вида автомобил. „Ще ви дам „сошълист прайс“, само за вас“ – казва шофьор на огромен „Шевролет“, като разбира, че сме българи. С някой може да се спазариш и за 30 долара. Шевролети, плимути, фордове, някой „Додж“, може да видиш дори несъществуващата от над 60 години рядка марка „Десото“, сякаш излязла от романите на Реймънд Чандлър.

(следва – Каменна Хавана, оръдия и бакшиши)

Добре запазен автомобил марка „Десото“, която е спряна от производство 1961 година. Снимка: Иван Бакалов
Хаванско момиче. Снимка: Иван Бакалов
Майка и дете в чакалнята на ферибота на пристанището. Снимка: Иван Бакалов
Маршрутни таксита – вляво старата кола вози по двама до шофьора и трима-четирима отзад. Снимка: Иван Бакалов
Горд шофьор на стар „Шевролет“ предлага отстъпки за един час обиколка из Хавана. Снимка: Иван Бакалов
Улица с графити в Хавана. Снимка: Иван Бакалов
На паркинг в очакване на туристи. Добре поддържаните стари американски автомобили са само за туристически турове. Снимка: Иван Бакалов
Лимузина, стоварила туристи в тясната уличка до бар „Бодегита“. Снимка: Иван Бакалов

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.