Какво искат Си и Путин от срещата си на върха в Москва

Си Цзинпин и Путин в Москва. Снимка: АФП/БТА

Китайският президент Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин се срещат за 40-и път – ако броим и виртуалните им срещи – и това може би е най-очакваната среща на върха от всички тях. Отчасти Си просто си връща услугата и прави редовно планирано посещение, за да се види с Путин. Но като се имат предвид геополитическите реалности в момента, срещата е много повече от това.

Преди малко повече от година, когато Путин посети Си в Пекин през февруари 2022 г., двамата отпразнуваха публично партньорството, което според тях няма да има „граници“. Мнозина анализатори и учени предполагат, че Си трябва да е бил разтревожен или поне изненадан, когато 18 дни по-късно настъпи инвазията на Путин в Украйна – не толкова фактът на инвазията, колкото нейната свирепост, а след това и неуспехът на руските сили да приключат бързо мисията.

Оттогава насам Путин често се възползва от услугите на партньора си в Пекин: Въпреки че Пекин не подкрепи открито войната, той като цяло се придържа към позицията на Кремъл относно вината на НАТО. А сега, година и месец след края на войната, Си се представя като бъдещ миротворец, глобален глас на разума, който може да помогне за прекратяване на конфликта.

В западните столици на това се гледа като на пресилена идея. През изминалия петък говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби заяви, че предложенията за прекратяване на огъня, представени от Китай, са „ратификация на руското завоевание“. И както написа в понеделник изпълнителният директор на Eurasia Group Иън Бремър, „в това няма нищо за украинците, които нямат интерес да приемат прекратяване на огъня, когато около 13% от територията им е окупирана и те планират голяма контраофанзива през следващите седмици“.

Но Си и Путин имат свои собствени надежди и програми за посещението си тази седмица.

В понеделник всеки от лидерите написа статия за публикуване в държавната преса на другия. В китайския вестник „Женмин жибао“ Путин приветства „особения характер на руско-китайските отношения“ и заяви, че приветства желанието на Си да помогне за прекратяване на войната. Материалът на Си, публикуван в официален руски правителствен вестник, се придържаше предимно към по-широките двустранни отношения. Сред малкото си думи за Украйна Си написа, че „сложните въпроси нямат прости решения“.

Знаем, че Си ще донесе послание за солидарност с Москва и че Путин ще иска подкрепата да продължи. Но освен това, какво точно искат двамата лидери от отношенията – година и месец по-късно?

Какво иска Путин

Това знаем – или можем да предположим с известна сигурност:

Русия има нужда от приятели, особено от такива, които носят конкретна полза за отношенията. усилията на Запада да изолира Путин доведоха до смесени резултати. Руският лидер понесе удар миналата седмица, когато Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за ареста му – но той все още може да разчита на мощни съюзници на много места. Никой от тях не е по-могъщ от Си Цзинпин. Така че самите фотосесии и демонстрацията на подкрепа са ценни неща.

По-осезаема стойност: Русия иска търговските канали между Москва и Пекин да останат отворени – и да се разрастват. Китай играе важна роля за поддържането на търговския поток с Русия и за попълването на хазната на Кремъл, по-специално като купува повече руски нефт и газ. По данни на Economist през 2022 г. руският износ на суров петрол и газ за Китай е нараснал съответно с 44% и над 100%. Китайският износ за Русия се е увеличил с 12,8 процента – включително удвояване на доставките на микрочипове – друга стока, която САЩ отрязаха след началото на войната.

Марчин Качмарски, преподавател по изследвания в областта на сигурността в Университета в Глазгоу, заяви, че Путин ще се надява Китай да одобри Трансмонголския газопровод, което ще отвори допълнително китайския пазар за Русия, тъй като Европа обръща гръб на руския газ. Според него това би било сигнал за дългосрочния ангажимент на Китай към партньорството с Русия.

Путин несъмнено би желал търговските отношения да бъдат разширени и да включват военна помощ. Миналия месец американски официални лица заявиха, че разполагат с разузнавателна информация, според която Китай планира да изпрати оръжия на Москва, за да помогне във войната срещу Украйна.

Със сигурност има съществени оръжейни системи, които Китай би могъл да предостави – от артилерийски снаряди до въоръжени безпилотни самолети – и Пекин би могъл да изтъкне, че ако НАТО може да изпрати модерна военна помощ на Украйна, то не би трябвало да има възражения да се намеси в помощ на Русия. Миналата седмица новият външен министър на Китай Цин Ган предложи друга аналогия: „Защо САЩ искат от Китай да не предоставя оръжия на Русия, докато продължават да продават оръжия на Тайван?“

Но доставките на оръжие за Москва биха създали няколко потенциални проблема за Пекин: Ако те бъдат извършени публично и видимо, Китай ще бъде въвлечен в косвена война с НАТО, ще усложнят позицията на Китай като конструктивен и безпристрастен посредник, а Си може да има и притеснения относно начина, по който оръжията ще бъдат използвани. Заповедта на Международния наказателен съд за Путин може да има предимно символична стойност, като се има предвид, че Русия не е член на съда, но Китай със сигурност знае какво е направила Русия с тежките си оръжия досега. И каквото и да мисли Си за съда или за своето „безгранично“ приятелство, той може да не желае китайските оръжия да бъдат свързвани с подобни действия.

При все това двете страни продължиха съвместните си военни учения – включително едно, проведено с Южна Африка в Индийския океан по време на годишнината от войната. Путин ще се радва това военно партньорство да продължи.

И накрая, Путин би искал Си да прокара точно такова предложение за мир, каквото Пекин представи преди месец, на годишнината от инвазията. Макар че в първата от 12-те точки на мирния план може да има двусмислие („зачитане на суверенитета на всички държави“ може да се приеме като признаване на украинската позиция), останалата част е документ, който клони в полза на Русия. Договорено прекратяване на огъня, което замразява руските успехи на бойното поле и отменя санкциите? Това е споразумение, което Путин би могъл да напише сам.

Списъкът с желания на Китай

Тази страна на уравнението е по-сложна – и не само защото често е по-трудно да се разчетат целите на Китай. Но като се имат предвид всички начини, по които Си помогна на Русия през последната година, логично е той да е дошъл в Москва със свой собствен списък с желания – ако не и със списък с искания.

Някои от точките могат да бъдат обърнати спрямо „списъка с желанията“ на Путин; съвместните военни учения също имат стойност за Пекин, а получаването на руски петрол на сегашните намалени цени е ясна победа за Китай. На геополитическата сцена подпомагането на Путин помага на Си в кампанията му срещу влиянието на САЩ и Запада.

Всичко това показва, че за Си има и подводни камъни. Позицията на Китай предизвика търкания с Европейския съюз в момент, когато Пекин се надяваше на по-добри отношения с ЕС. Междувременно може да се каже, че Си би искал Путин да продължи „военната операция“ с по-малко бруталност. Руските кланета и обстрелването на цивилни цели затрудняват Пекин да продължи да хвърля вината за войната в краката на НАТО или да твърди, че САЩ и техните съюзници са насилниците тук.

Си неведнъж е заявявал, че никога не трябва да се използват ядрени оръжия – ясно послание към Путин – и при последната среща на двамата лидери изглеждаше, че Си е изразил други опасения, ако се съди само по тези няколко думи на руския лидер, със Си на негова страна: „Разбираме вашите въпроси и опасения в това отношение“.

В по-дългосрочен план Си може да поиска от Путин военни технологии и подкрепа за каквито и да е бъдещи стъпки на Китай срещу Тайван.

В по-общ план, макар и може би цинично, може да се каже, че Китай иска Нобелова награда за мир за Си. Или поне признанието и похвалите, които биха дошли, ако той постигне някакъв успех в прекратяването на войната.

Миналия месец Китай представи своя „мирен план“ от 12 точки по повод годишнината от войната. Сега дойде посещението на Си в Москва, което Пекин определи като „пътуване за мир“, последвано от обещаното обаждане на Си до украинския президент Володимир Зеленски – първото от началото на войната. Мнозина казват, че последното е закъсняло за лидер, който се стилизира като миротворец, но Зеленски заяви, че няма търпение да разговаря със Си.

Каквото и да донесат тези разговори, Китай вероятно ще представи всичко това като доказателство, че докато в Европа бушува жестока война, Си е единственият световен лидер, който има план за прекратяването ѝ и който разговаря с враждуващите страни за някакво споразумение.

Няма значение, че предложението на Китай е с недостатъци и че самият Си не е точно честен посредник. От началото на войната той подкрепя почти всяко становище на Кремъл – по-специално твърденията, че вината е на НАТО – и никога не е осъждал нахлуването на Русия или дори бруталните ѝ престъпления в Буча и Мариупол, наред с други места.

И накрая, струва си да се отбележи, че Китай е зает с друг вид миротворчество в друга част на света. Преди десет дни Пекин обяви споразумение за възстановяване на дипломатическите връзки между Саудитска Арабия и Иран.

Посланието: Ние сме миротворците. САЩ и техните съюзници от НАТО са тези, които удължават войната.

Общо послание: заслужаваме уважение

Може би най-силната основа за това партньорство „без граници“ между Русия и Китай е общата обида, чувството, че техните нации не са получили уважението, което заслужават на световната сцена. По различен начин Китай и Русия отдавна се оплакват от унижение; слушайте Путин и различни кремълски пропагандисти, които говорят за необходимостта от възстановяване на „Руския свят“, или китайските официални лица и учени, които от години твърдят, че светът мудно признава нарастващата мощ и влияние на Китай. И двамата лидери се чувстват недооценени в глобален мащаб, негодуват срещу американските мерки за сдържането им и преди всичко споделят презрение към световния ред, доминиран от САЩ и други западни сили.

Последното е в основата на публичните изявления и на двамата през последната година. Още през февруари 2022 г. Путин заяви, че руско-китайското партньорство е алтернатива на ръководения от САЩ „международен ред, основан на правила“. По-рано този месец, по време на Националния народен конгрес на Китай, където Си официално получи трети мандат като президент, Си разкритикува това, което нарече ръководена от САЩ кампания на „сдържане, обкръжаване и потискане“. А в статията на Путин в понеделник в китайския вестник „Женмин жибао“ той пише за опитите на Запада да задържи „господството си, което се изплъзва“.

„Именно руско-китайските отношения – пише Путин – днес на практика представляват крайъгълен камък на регионалната, дори на глобалната стабилност“.

По този въпрос Си няма да му възрази. Това е голямата, дългосрочна задача, която е включена в списъците с желания на двамата лидери, когато се срещат тази седмица в Москва: световен ред, който им осигурява уважението и престижа на световната сцена, които те и техните народи смятат, че заслужават. Възможно е обаче първо да има някои по-малки, по-сложни въпроси за решаване.

Превод е-вестник

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.