ДНК от 7 кичура на Бетховен разкрива медицински и семейни тайни
Чрез анализ на седем образци от коса, за които се твърди, че са на Лудвиг ван Бетховен, изследователи развенчават митове за прочутия композитор и повдигат нови въпроси за живота и смъртта му. Проектът е представен подробно във в. „Ню Йорк таймс“.
През март 1827 г. Лудвиг ван Бетовен е на смъртно легло. Докато лежи в леглото, разкъсван от болки в корема и пожълтял, го посещават опечалени приятели и познати. Някои от тях поискали нещо: Могат ли да отрежат кичур от косата му за спомен?
Шествието на опечалените продължава и след смъртта на Бетховен на 56-годишна възраст, дори след като лекарите правят ужасяваща краниотомия, оглеждат гънките в мозъка на Бетховен и отстраняват ушните му костици в напразен опит да разберат защо почитаният композитор е загубил слуха си.
В рамките на три дни след смъртта на Бетховен на главата му не е останал нито един косъм. Оттогава насам цяла индустрия си поставя за цел да разбере болестите на Бетховен и причината за смъртта му.
Сега анализът на кичури от косата на Бетовен оборва дългогодишни схващания за здравето му. Докладът дава обяснение за изтощителните му заболявания и дори за смъртта му, като същевременно повдига нови въпроси за генеалогичния му произход и загатва за тъмна семейна тайна.
Статията на международна група изследователи е публикувана в списание Current Biology. Тя предлага допълнителни изненади:
Известен кичур коса - обект на книга и документален филм - не е на Бетовен. Той е на еврейка от ашкеназки произход. Проучването установява също, че Бетховен не е имал оловно отравяне, както се смяташе досега. Той не е бил и чернокож, както твърдят някои. А едно фламандско семейство в Белгия - което споделя фамилията ван Бетховен и гордо е твърдяло, че е свързано с него - няма генетични връзки с него.
Учени, които не са свързани с изследването, го намират за убедително. Това е „много сериозно и добре изпълнено изследване“, казва Андейн Сегуин-Орландо, експерт по древна ДНК в университета Пол Сабатие в Тулуза, Франция.
Детективската работа по разгадаването на загадките на болестта на Бетовен започва на 1 декември 1994 г., когато кичур коса, за който се твърди, че е на Бетовен, е продаден на търг от Sotheby’s. Четирима членове на Американското общество „Бетовен“, частна организация, която събира и съхранява материали, свързани с композитора, го купуват за 7300 долара. Те с гордост го излагат в Центъра за изучаване на Бетовен на Айра Ф. Брилянт в Държавния университет в Сан Хосе, Калифорния.
Но дали това наистина е коса на Бетховен?
Историята разказва, че тя е отрязана от Фердинанд Хилер, 15-годишен композитор и пламенен поклонник, който посещава Бетховен четири пъти преди смъртта му. В деня след смъртта на Бетховен Хилер отрязал кичур от косата му. Десетилетия по-късно той го подарява на сина си за рождения ден. Той го съхранява в медальон.
Медальонът с кичурите коса е обект на бестселъра „Косата на Бетховен“ от Ръсел Мартин, публикуван през 2000 г. и превърнат в документален филм през 2005 г. Анализът на косата в Националната лаборатория „Аргон“ в Илинойс е показал, че нивото на олово е 100 пъти по-високо от нормалното.
През 2007 г. авторите на статия в „The Beethoven Journal“, научно списание, издавано от Държавния университет в Сан Хосе, изказват предположение, че композиторът може да е бил отровен по невнимание с лекарства, вино или съдове за хранене и пиене.
Така стоят нещата до 2014 г., когато Тристан Бег, тогава магистър, изучаващ археология в университета в Тюбинген, Германия, осъзнава, че науката е напреднала достатъчно, за да се направи ДНК анализ с помощта на кичури от косата на Бетховен. „Струваше ми се, че си заслужава да опитам“, казва Бег, който сега е докторант в университета в Кеймбридж.
Уилям Мередит, изследовател на Бетховен, започва да търси други кичури коса на Бетховен, като ги купува с финансовата подкрепа на Американското общество на Бетховен, на частни продажби и търгове. Той заема още два от един университет и един музей. В крайна сметка разполага с осем кичура, включително косата от Фердинанд Хилер.
Първо изследователите тестват медальона на Хилер. Тъй като се оказва, че косата е от жена, тя не е – не може да бъде – на Бетховен. Анализът също така показал, че жената е имала гени, които се срещат в популацията на евреите ашкенази.
Д-р Мередит предполага, че автентичната коса от Бетховен е била унищожена и заменена с кичури от Софи Лион, съпругата на сина на Фердинанд Хилер – Пол. Тя е била еврейка.
Що се отнася до останалите седем кичура, един от тях не е автентичен, пет имат идентична ДНК, а един не може да бъде изследван. Петте кичура с идентична ДНК били с различен произход, а два от тях имат безупречни вериги на съхранение, което дава увереност на изследователите, че са коси от Бетховен.
Ед Грийн, експерт по древна ДНК в Калифорнийския университет в Санта Круз, който не е участвал в изследването, се съгласява. „Фактът, че има толкова много независими кичури коса с различна история, които съвпадат помежду си, е убедително доказателство, че това е истинска ДНК от Бетховен“, казва той.
Когато групата разполага с ДНК секвенцията от косата на Бетховен, те се опитват да отговорят на дългогодишни въпроси за неговото здраве. Например, защо е възможно да е починал от цироза на черния дроб?
Той е пиел, но не прекомерно, казва Теодор Албрехт, почетен професор по музикология в Държавния университет в Кент, Охайо. Въз основа на проучването си на текстове, оставени от композитора, той описва това, което е известно за навиците на Бетховен за пиене на алкохол, в имейл. „В нито една от тези дейности Бетховен не е надхвърлил границата на консумация, която би го превърнала в „алкохолик“, както обикновено го определяме днес“, пише той.
Косата на Бетховен подсказва: той има ДНК варианти, които го правят генетично предразположен към чернодробни заболявания. Освен това косата му съдържа следи от ДНК на хепатит В, което показва заразяване с този вирус, който може да унищожи черния дроб на човека.
Но как се е заразил Бетховен? Хепатит В се разпространява по полов път, чрез използване на общи игли и по време на раждане.
Бетховен не е употребявал интравенозни наркотици, казва д-р Мередит. Той никога не се е женил, въпреки че е проявявал романтичен интерес към няколко жени. Написал е и писмо – макар че никога не го е изпратил – до своята „безсмъртна любима“, чиято самоличност е обект на много научни интриги. Подробностите за сексуалния му живот остават неизвестни.
Артур Кохер, генетик от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия и един от съавторите на новото изследване, предлага друго възможно обяснение за заразяването му: Възможно е композиторът да се е заразил с хепатит В по време на самото си раждане. Според него вирусът често се разпространява по този начин, а заразените бебета могат да се окажат с хронична инфекция, която да продължи цял живот. При около една четвърт от хората хроничната инфекция в крайна сметка води до цироза на черния дроб или рак на черния дроб. „В крайна сметка това може да доведе до смърт от чернодробна недостатъчност“, казва той.
Проучването разкрива също, че Бетховен не е генетично свързан с други хора от неговата семейна линия. ДНК на Y-хромозомата му се различава от тази на група от петима души със същата фамилия - ван Бетховен - живеещи днес в Белгия, които според архивни документи имат общ прародител с композитора от XVI век. Това показва, че в пряката бащина линия на Бетховен трябва да е имало извънбрачна връзка. Но къде?
Маартен Лармюзо, съавтор на новото изследване, който е професор по генетична генеалогия в университета в Льовен, Белгия, подозира, че бащата на Лудвиг ван Бетховен е роден от бабата на композитора с мъж, различен от неговия дядо. За бащата на Бетховен няма кръщелни свидетелства, а за баба му се знае, че е била алкохоличка. Дядото и бащата на Бетховен са имали трудни отношения. Тези фактори, казва д-р Лармюзо, са възможни признаци за извънбрачно дете.
Бетховен е имал свои собствени трудности с баща си, казва д-р Мередит. И макар че дядо му, известен придворен музикант по негово време, умира, когато Бетховен е много млад, той го почита и пази портрета му при себе си до деня на смъртта си.
Д-р Мередит допълни, че когато са се появили слухове, че Бетховен всъщност е незаконен син на Фридрих Вилхелм II или дори на Фридрих Велики, Бетховен никога не ги е опровергал.
Учените се надяват, че изследването на косата на Бетовен може да обясни някои от мъчителните здравословни проблеми на композитора. Но то не дава окончателни отговори.
Композиторът е страдал от ужасни храносмилателни проблеми, болки в корема и продължителни пристъпи на диария. ДНК анализът не посочва причина, въпреки че до голяма степен изключва две предполагаеми причини: цьолиакия и улцерозен колит. Третата хипотеза – синдром на раздразнените черва – е малко вероятна. Според д-р Кочер виновникът може да е хепатит В, въпреки че е невъзможно да се знае със сигурност.
ДНК анализът също така не предлага обяснение за загубата на слуха на Бетховен, започнала в средата на 20-те му години и довела до глухота през последното десетилетие от живота му.
Изследователите се постараха да обсъдят предварително резултатите си с хората, които са пряко засегнати от техните изследвания. Вечерта на 15 март д-р Лармюзо се срещна с петимата души в Белгия, чиято фамилия е Ван Бетовен и които предоставиха ДНК за изследването. Той започна веднага с лошите новини: Те не са генетично свързани с Лудвиг ван Бетховен.
Те бяха шокирани. „Не знаеха как да реагират“, казва д-р Лармюзо. „Всеки ден те се помнят със специалното си фамилно име. Всеки ден казват името си, а хората ги питат: „Ти роднина ли си на Лудвиг ван Бетховен?“. Тази връзка, казва д-р Лармюзо, „е част от тяхната идентичност“. И сега тя е изчезнала.
Резултатите от проучването, че кичурът на Хилер е от еврейка, зашеметяват Мартин, автор на "Косата на Бетховен". ""Уха, кой би могъл да си го представи", каза той. Сега, допълва той, иска да открие потомците на Софи Лион, съпругата на Пол Хилер, за да разбере дали косата е била нейна. И би искал да узнае дали е имала оловно отравяне.
За д-р Мередит този проект се превръща в невероятно приключение. „Цялата тази сложна история е изумителна за мен.“ – казва той. „А аз съм част от нея от 1994 г. насам. Едно откритие просто води до друго неочаквано откритие.“