Андрей Делчев: Всеки може да отвори бензиностанция и да продава в нея каквото и да е

Снимки: авторката

Андрей Делчев е президент на Българската петролна и газова асоциация, която обединява най-големите участници в пазара на нефтопродукти и природен газ като “Шел България”, “Петрол”, “Лукойл”, “Овергаз”, “ОМВ”, “Шел Газ България” и др. Завършил е право в СУ “Св. Кл. Охридски”. Специализирал е в Гърция (1984), Франция (1991), Англия (1994). До 1990 г. работи в Софийски районен съд като съдия, а впоследствие и като председател на съда. От 1991 г. до юни 1997 г. е началник на правния отдел на Министерски съвет. Участвал е в създаването на новото законодателство на страната, като е работил върху над 10 000 акта на седем правителства – проектозакони, постановления и решения. Бил е директор на група за управление на проектите по ФАР в Министерски съвет. Андрей Делчев е арбитър в международния търговски арбитраж при БТПП. Многократно е избиран за синдик на дружества, намиращи се в производство по несъстоятелност. От 1998 г. е президент на Българската петролна и газова асоциация.

– Г-н Делчев, как Българската петролна и газова асоциация следи дали производители, търговци и вносители предлагат качествени горива на пазара?

– Българската петролна и газова асоциация не може да въздейства пряко върху по-малките търговци, които не са нейни членове. Единствено можем да настояваме пред държавата да води последователна политика за борба с всички форми на проявление на сивия бизнес.

– Какви са тези форми?

– Това са различни начини на заобикаляне на данъци, всякакви форми на предлагане на некачествени горива, на неспазване на екологични, технически и други изисквания. Затова асоциацията последователно изисква държавата да затяга режима на контрол на горивата с всички възможни средства. За бъдат наложени някакви правила на етична търговия и поведение към клиентите и към останалите участници в пазара на горива, основна е ролята на държавата. Вътре в рамките на петролната асоциация имаме високи изисквания към членовете си. Имаме Етичен кодекс и нарушението му е основание за изключване. По този начин онези, които членуват в петролната асоциация, предварително и доброволно са се обвързали да следват всичко, което законът и етиката на пазара налагат.

– Влизането в пазара на горива без разрешителен режим, тоест възможността всеки да има бензиностанция – това ли е предпоставка за продажба на некачествени горива?

– Това е една широко отворена врата за злоупотреби, защото всеки, който реши, че в петролния бизнес се правят големи печалби и че бързо може да натрупа средства, практически безпроблемно може да отвори бензиностанция. За разлика от много други търговски бизнеси, в петролния практически няма лицензиране, не се изисква разрешителен режим и затова никой не проверява дали тези, които отварят нови обекти, отговарят на качествените, финансови, технически и други изисквания. Затова можете да отворите за няколко десетки хиляди евро и дори за по-малко един обект, в който да продавате каквото и да е. В никакъв случай не казвам, че на пазара трябва да има само луксозни бензиностанции. Обратно, малките обекти си имат своето място, те имат една ниша, която ги храни. Но по отношение на всички компании в бизнеса с горива, както в енергетиката, както в транспорта, всички търговци трябва да бъдат лицензирани. Лицензирането първо означава, че когато откриете своя бизнес, държавата проверява дали отговаряте на условията, които тя е поставила и които са равни за всички. Ако отговаряте – чудесно, стартирате. Второто нещо, вие знаете, че над вас виси тежкият дамоклев меч, че ако нарушавате правилата на добрата търговия, бизнесът ви може да бъде веднага затворен с отнемане на разрешителното. Нещо, което сега не съществува като заплаха и това прави петролния бизнес още по-атрактивен за хиляди търговци. Защото в най-лошия случай държавата ги хваща, налага им глоби. Ако междувременно са изпразнили дружеството си от активи и от дейност, те дори не плащат и глобите. Или глобите ги калкулират във високите си печалби и продължават напред. Не ги тревожат изисквания на общини или държавна принуда. Докато отнемането на лиценз е вече проблем. В различните държави на ЕС има различна практика – в едни има разрешителен режим, в други няма. В повечето няма, но това са държави, които са с установени пазарни отношения, със строг контролен механизъм. Ако щете и с различен манталитет на търговци и потребители – на уважение към закона, към изискванията на държавата. Всички форми на заобикаляне на законите, познати в България, в по-голямата част от държавите не съществуват и затова там не се налага да се въвежда разрешителен режим.

– Къде има разрешителен режим?

– Той се налага в държави с особен манталитет, с подобна структура като Испания, Гърция, Турция… В Гърция и Турция има лицензионен режим. Ние поискахме техните закони, за да предложим проект на закон, подобен на техния.

Снимки: авторката

– Как ще коментирате, че Дирекцията за контрол на горивата не може да работи нормално през последните три години, защото нейната лаборатория още не е акредитирана?

– Липсата на акредитирана лаборатория е сериозен проблем. Митниците в най-скоро време ще разполагат с две акредитирани лаборатории, чрез които ще могат да контролират горивата, които влизат в страната, по параметрите, които те следят. Но липсата на акредитирана държавна лаборатория прави нещата доста особени. Държавата практически няма един от най-важните инструменти, с който да осъществи този контрол.

– От агенцията се оправдаха, че пробите се изпитват във външни акредитирани лаборатории. Според експерти по горивата обаче проби се носят в лаборатории, които не изследват всички необходими параметри?

– Горивото е съвкупност от изисквания към различните му качества, различните му характеристики. Сега ще намеся нещо от съдебната ми практика (започнал съм кариерата си като съдия). Когато бъде съставен акт на търговец, вследствие наказателно постановление, че той продава некачествено гориво, това означава, че на него му е взета проба, тя е запечатана и изпитана по съответния ред. Ако това е направено от неподготвени служители и те не са я запечатали, ако не е спазена цялата процедура или ако горивото не е изпитано по всички показатели, актът може да бъде оспорен. Понякога продаваните на пазара горива се разминават със стандартните по едно или две изисквания. Колата пак може да върви, дори горивото може по цвят да е същото като стандартното, но то не е със същото качество. И ако липсва лабораторията, която да хване точно тези едно или две различия в параметрите, няма категорични доказателства за съда, че онова, което е предлагал търговецът, не отговаря действително на стандарта. Защото стандартът е съвкупност от изисквания. Това означава, че съдът веднага приема, че има съмнения във виновността на търговеца, собственика на бензиностанцията, от която е взета пробата. А съмнението винаги е в полза на виновното лице, според нашето наказателно и наказателно-административно право. Падането на тези наказателни постановления води до това, че се създава абсолютното чувство на безнаказаност, което стимулира следващи подобни прояви на същия търговец и от всички останали. Ако сте заловен в измама и наказателното ви постановление падне в съда, държавата става смешна за нарушителя и той има самочувствието, че може да направи каквото си пожелае. А това разбира се има много отрицателно въздействие в цялото общество.

– Вие, чували сте за незаконни рафинерийки, които приличали на селските казани за ракия?

– Чувал съм от колеги от асоциацията. Но това не е наша работа, ние нямаме разследващ механизъм да открием къде има такива рафинерии и как точно те легализират производството си. Преди време г-н Валентин Златев (изпълнителен директор на „Лукойл Нефтохим“) ми каза: „Постоянно чувам, по вестниците пишат, че тук или там била отворена рафинерия, а в същия момент суров петрол се внася само от „Лукойл Нефтохим“ и само там се преработва.“ Очевидно всички тези други рафинерии преработват производни неакцизни продукти. Смесват ги в горивата, така че една част от обемното тегло е за сметка на тези производни. По този начин част от акциза автоматично се спестява. Но освен акциза се спестява и качеството. При положение, че няма държавна лаборатория, която да ги хване, тези търговци могат да предложат каквото поискат на пазара.

– Смесването на минералните горива с биодизел не заработи, въпреки ангажимента на България това да се случи от 1 януари 2008 г.?

– Идеята на индикативните цели е да посочи количеството биогориво в общото количество горива, което ще се използва за транспортни нужди. България е приела цел 2 % от общото количество горива, които се използват годишно, да бъдат биогорива, ние от Асоциацията смятаме, че по-реална цел е 1%. Общото количество горива най-грубо се изчислява на около 2 милиона тона. 1% е 20 000 тона и толкова от горивата, които се използват, трябва да бъде биогориво. 2% са 40 000 тона. Въпреки че не звучат като много мащабна цифра, нашето предложение за по-малък процент, е водено от опита на други държави, стари членове в Европейския съюз, например Унгария, Англия, Гърция. Те или въобще нямат индикативни цели, или целите им са по-ниски от очакваните от тях от общността.

– А какви са тези 5% биогориво, които България е приела да смесва с другото?

– България се е ангажирала във всеки литър дизел и бензин да има 5% биокомпонент, което в крайна сметка да доведе до това 2% от общата консумация на гориво да бъде био. 5% биодизел във всеки литър дизел звучи разумно. За бензините според нас това не може да стане. За първа година, в която ние въвеждаме биогоривата, 2% е много висока норма. Ако горивата са качествени, ние ще ги предлагаме на клиентите. Ако не са качествени, те увреждат нашия имидж. Ако горивата са качествени, но са скъпи, никой няма да ги купува. Тоест въпросът дали индикативната цел да бъде 1 или 2 процента, е въпрос на отговорност на държавата в крайна сметка. Държавата, за да я постигне, в един момент ще мине към административни мерки.

– Държавата свършила ли си е цялата работа, за да налага административни санкции?

– Държавата е направила първата стъпка, като е казала, че ще се търгуват биогорива от 1 януари 2008 г. и се е опитала да даде едно данъчно облекчение. Това не е достатъчно, защото данъчното облекчение е малко…

– И всъщност още го няма, защото още не е одобрено от ЕС?

– Излиза, че тя не е предоставила стимули и въобще не е уточнила кой има задължението да смесва горивата. Ние като дистрибутори казваме: донесете ни смесеното гориво и ще го продаваме. Производителите казват: а не, не, ние произвеждаме биокомпонент, кой ще го смесва си е ваша работа, тъй като вие трябва да го продавате. Ние сме бензиностанции, не сме акцизни складове, даже повечето от бензиностанциите нямат акцизни складове.

– От ОМВ могат веднага да започнат да продават смесено гориво, когато държавата уточни как ще става. Веднага ще внесат от Австрия биодизел.

– Ще внесат от Австрия, защото там горивото е с гарантирано качество – няма да се излагат. ОМВ лесно ще си изпълнят ангажимента, ще внесат, ще пуснат на една-две колонки биогориво и като никой не го купува, какво правим? Защото е по-скъпо. Идеята в Европейския съюз е биогоривото да снижи компонентата минерални горива с екологична цел, с цел по-бавно използване на запасите от горива и т. н. Но животът показа, че екологичните цели са скъпи. За да бъдат постигнати, те обикновено се стимулират с някакви данъчни преференции. Тоест държавата, ако иска да стимулира гражданите да карат с екологично гориво, трябва да свали още повече акциза за биогоривото, както навремето направи с пропанбутана. С 3% намаление на акциза за биокомпонента, горивото е по-скъпо, отколкото минералното. Даже да сложат по един стражар на бензиностанциите – ОМВ и всички останали ще внесат биогориво, ще напълнят една колонка. Ще потрият ръце – ние сме си изпълнили задължението. Ха сега някой да дойде да купува. Имаше две-три експериментални колонки на няколко бензиностанции в началото на годината – оказа се , че никой не го купува, няма търсене.

– На каква цена го бяха пуснали?

– Десетина стотинки по-скъпо, отколкото нормалния дизел. Въвеждаш нов продукт, който хората не познават. За тях той е рисков, казват си, сложили са нещо в дизела… за 10-15 стотинки по-евтино ще взема да си разваля колата. Отиват на бензиностанцията и се оказва, че не само не е по-евтин, но е по-скъп. Какво ще направи?

– Прецедент ли е по средата на годината да се намали акцизът за биогоривото?

– Във всеки един момент може да се намали акцизът. Слага се една дата 1 май, примерно, и се намалява. Но намаляването на акциза вече не зависи само от волята на българското правителство. Като е данъчно облекчение, то трябва да бъде одобрено от Европейския съюз. Преди това не може да се въведе.

– Държавата ли е закъсняла, ЕС ли? Може ли Еврокомисията да санкционира България в този случай?

– В последна сметка въвеждането е комплекс от мерки, не само акциз.

– По какъв друг начин да се намеси държавата?

– Като създаде по-съвършено законодателство, което да уреди отношенията между заинтересованите страни. Да търси други форми за стимулиране на производителите да започнат да внедряват второ поколение биогорива. Те се произвеждат от суровини, които не се използват за храни – главно отпадъчни продукти. Иначе биогоривото е скъпо не само заради високия акциз, а и затова, че суровините много поскъпнаха – царевицата, рапицата… Първото поколение биогорива се произвеждат от селскостопански продукти, които се използват за храни и те поскъпнаха в цял свят. И поскъпват точно заради алтернативата на биогоривата.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.