Пиратите – с мачете и брадви срещу танкерите
Зрелищното отвличане на луксозната яхта „Льо Пьонан” е само едно от 260-те пиратски нападения, които се случват всяка година по света. Модерните морски разбойници не са почтени авантюристи, а брутални престъпници.
По тъмните стени на сепаретата в караокебара „Лас Вегас” висят снимки на героите от „Междузвездни войни”. Масите блестят на сините неонови лампи, а ВИП-помещението е преградено с плътна врата с шпионка. На всеки няколко минути автоматичен ароматизатор разпръсква сладникава миризма. За десет евро на час тук може да се пие и пее на спокойствие, а за още 20-30 евро ще дойдат и развратниците от съседната улица. Бамбанг предложи мястото за срещата ни. Бамбанг – пиратът.
Намираме се на Батам, индонезийски остров, отдалечен на един час път от Сингапур. Той има население от 400 000 души, няколко набързо построени индустриални квартали, много рибарски селища и един печеливш бизнес – пиратството. 300 години след капитан Кид и сър Хенри Морган морските разбойници отново завземат териториите си. През миналата година Международното бюро по корабоплаване (International Maritime Bureau) в Куала Лумпур преброи 263 пиратски нападения. А тъй като за голяма част от атаките не се съобщава, цифрата най-вероятно е три, пет или десет пъти по-висока. Щетите, които се нанасят на икономиката, са най-малко три милиарда долара на година.
Край Нигерия пиратите завладяват петролните платформи, край Сомалия обстрелват с ракети презокеански кораби или ги отвличат – подобно на френската луксозна яхта „Льо Понан”. Но тук, край Батам и в протока Малака, модерните пирати плячкосват, убиват и отвличат особено безскрупулно. Всяка година през пролива между Индонезия и Малайзия минават 50 000 кораба.
Водната магистрала между Китай и Япония
По този маршрут минават една трета от всички морски превози по света и една четвърт от транспортирания петрол. Подобно на водна магистрала той свързва Китай и Япония с петролните полета на Близкия изток и с пристанищата в Европа. Това е вълшебната артерия на глобализацията. Тук Бамбанг е у дома си. Закъснява за срещата с три часа. Стиска ръката ми плахо и ме поглежда с въпросителна усмивка. Като че ли се чуди какво толкова интересно има у него. Поръчва бира и ме пита какво искам да знам. „Как човек решава да стане пират?” „При нас почти всеки е пират,” отговаря той.
Бамбанг бил на 20 години, когато влязъл в бизнеса. Приятелите му взимали на абордаж товарни кораби и танкери и изкарвали добри пари. Бамбанг бил привлечен от парите и от адреналина. Трябвало да положи нещо като изпит. Негов приятел го нападнал без предупреждение с изваден меч. Бамбанг го свалил на земята и влязъл в бандата. Оттогава на всеки две седмици отива на „акция” – с осем мъже, качени в малка дървена лодка.
Бамбанг, който вече е на около 45 години, е шеф на групата. Около 2-3 часа през нощта те тръгват с лодката си и с нейните 40 конски сили срещу мощните машини от по 200 конски сили, облечени с черни тениски и панталони, препасали мачете и брадви, лостове и въжета. Един шаман им дава благословията си. Магията по някакъв начин трябва да им служи и като прикритие, затова маските не са необходими.
Изстрелват се в открито море с 30 възела, директно в малката ивица международни води край Сингапур. Там огромни превозвачи на контейнери и танкери са наредени в безкрайна редица и следват маршрута си. Техен човек предварително ги е информирал за потенциалната плячка. И „акцията” започва. „Към корабите обикновено подхождаме отзад, тъй като там витлата пречат на радара,” обяснява Бамбанг. След това минаваме килватера и се приближаваме отстрани на кораба.” Щом се качат на борда, всичко става светкавично. Хвърлят въжета над парапетите, а мъжете са качват нагоре по възлите. Трима подсигуряват предната част, а четирима щурмуват мостика и търсят капитана.
Крадат часовници и няколкостотин долара
С извадени мачете искат да им отворят касата на кораба, в която би трябвало да има няколко хиляди долара, взимат часовниците и парите на екипажа. След това бързо скачат зад борда – понякога от 10 или 15 метра. Чакащата долу лодка ги събира и след един час всичко е приключило. „Толкова време трае магията на шамана,” обяснява Бамбанг.
Имали ли са проблеми досега? „С полицията – не,” казва пиратът. Но веднъж – преди две години – един от екипажа на кораба нападнал разбойниците. „Посякох го с мачетето – откъм гърба. Най-вероятно умря.”
Само на няколко километра оттук, от другата страна на пролива Малака, на 24-я етаж на един небостъргач в бизнесцентъра в Сингапур седи Алекс Дюперуж. Батам се вижда на хоризонта като силует, а на преден фон са многото кораби, струпани в пристанището. Австралиецът е нещо като естественият враг на Бамбанг. Неговата фирма Background Asia ескортира кораби през протока Малака. Това е доходен бизнес. „Не можем да се оплачем от недостиг на поръчки,” казва Дюперуж.
Откакто пиратите отново внесоха несигурност в световните морета, бизнесът около сигурността на корабите процъфтява. Десетки фирми обещават защита с най-различни средства. Maritime and Underwater Security Consultants например е със седалище в Лондон и се е специализирала в изпращането на корабите на т.нар. Sea Riders – бивши специални агенти, които стоят на пост на палубата тежко въоръжени и забелязващи се отдалеч. Присъствието им трябва да уплаши нарушителите на реда.
Електрониката в полза на сигурността
Други, като например американката фирма American Technology Corporation обещават закрила чрез електронни съоръжения. Компанията е разработила акустично оръдие, което тежи само 20 килограма, но произвежда болезнен шум, който може да се насочва както лъчът на джобно фенерче. През ноември миналата година танкерът Seabourn Spirit се защити по този начин от нападението на една банда пирати край Сомалия. Те обстрелвали кораба с базука, като престрелката се случила на няколко метра от туристите. „Видяхме през прозореца как една лодка с пет души се приближи на 20 метра,” разказаха пътниците. „Изведнъж нещо просветна, а след това чухме силен гърмеж.” Капитанът подкарал кораба на най-бързата скорост, а екипажът се прицелил в пиратите с акустичното оръдие. След няколко мили преследване те се отказали.
Сурови мъже с пушки-помпи
Дюперуж залага на класическите средства: сурови мъже с пушки-помпи. Ако някой собственик иска корабът му да премине през неспокойните води, фирмата за сигурност изпраща своя лодка. Оборудваните с бронирани щитове служители следват кораба на близко разстояние. Цената е в зависимост от разходите, но варира между 50 000 и половин милион долара.
„Повечето пирати се плашат от предупредителните изстрели. Моите мъже обаче са тренирани и в това, да стрелят право в целта,” казва Дюперуж. „Досега не сме убивали никого.” Background Asia има офиси в Лос Анджелис и в Сидни, а хората на Дюперуж придружават кораби около цялото земно кълбо. Най-много работа имат във водите около Сомалия. Там пиратите нападат от кораби-майки и понякога навлизат на повече от сто мили в морето.
Основното бойно поле обаче си остава проливът Малака. „Не мога да си представя районът да стане толкова сигурен, че да няма нужда от услугите ни,” казва Дюперуж. И как би било възможно това в един регион, където пиратите са с по-дълга история от писмеността, където кварталите се наричат „пиратска дупка” и за който още през пети век китайският пътешественик Фа Хзиен предупреждава: „Това море е заразено с пирати, а срещата с тях означава смърт.” От повече от десет години бруталният бизнес е популярен повече от когато и да било. След края на Студената война руските и американските кораби се оттеглиха от югоизточното крайбрежие на Азия.
Днес дори на най-големите танкери има не повече от 20 души екипаж, а заради скъпия дизел скоростта им се ограничава от 22 на 14-18 възела. Което си е покана за разбойниците.
Общите усилия срещу пиратите
През миналата година морските обединения на Тайланд, Сингапур, Малайзия и Индонезия за пръв път предприеха общи действия срещу пиратите. Бяха подтикнати и от страха, че един ден терористични организации като Ал Каида може да завладеят някой танкер и да го насочат към някое пристанище като гигантска бомба.
Само преди няколко седмици пиратите нападнаха в пролива Малака три кораба за няколко дни, а сред тях беше товарен кораб на ООН с помощи за индонезийската провинция Ацех. „Държавите тук нямат пари, за да поддържат патрули,” казва Ноел Чонг, директор на International Maritime Bureau. „А колкото повече отслабва контролът, толкова по-активно нападат пиратите.” На мушката им обаче не са само товарните кораби и танкерите.
Пиратите имат слабост и към яхтите
Освен към търговските пътища, морските разбойници проявяват интерес и към крайбрежието с ветроходните съдове. През последните десет години са били нападнати най-малко 200 яхти. През декември 2001 година пирати застреляха легендарния ветроходец сър Питър Блейк на яхтата му в делтата на Амазонка. Той искал да се защити с пушката си срещу гангстерите, които щурмували яхтата му.
Пиратите изпробват късмета си и в Средиземно море. Така през лятото на 2000 година един чех се качил на яхтата на швейцарско семейство близо до гръцкия остров Порос. Пиратът искал да отплува към Мароко, когато командос от гръцката крайбрежна охрана го застрелял от патрулната си лодка.
Отговорност за нападенията на яхти край Южна Америка или в Карибите носят най-вече дребни гангстери, привлечени от лукса на лодките. В Аденския залив край йеменското крайбрежие обаче действат организирани групи. Ветроходците знаят, че тези води са най-опасните в света. Дори и плаването на групи не е гаранция срещу нападения. А шкиперите могат да се предпазят от атакуващите само по изключение.
Пиратите обстрелват ветроходците с Калашников
На 8 март 2005 година, около четири часа след обяд, на 30 мили от йеменския бряг яхтите Mahdi и Gandalf плават към Червено море. Нападнати са от две лодки, които на 200 метра от тях променят курса си и започват да стрелят. Пиратите обстрелват ветроходците с Калашников. „Взех пушката и започнах да стрелям,” казва на полицията Родни Ноулин, един от яхтсмените. „Видях как кормчията се килна на една страна, но не бях сигурен, че съм го уцелил.” По същото време Джей Бари, шкиперът на другата яхта, започва да обикаля във водата и да гази нападателите. Във водата се разнасят викове, настава хаос и започват да летят парчета дърво. Двама пирати се опитват да се качат на яхтите, но Ноулин застрелва и двамата.
Понякога изчезват цели кораби. В пролива Малака в този бизнес са специализирани много групи. Те не са аматьори като Бамбанг, а професионалисти, които действат с размах. И който веднъж мине през тези води, разбира защо това се случва точно тук.
Малки просеки в мангровите горички
Около Батам са разположени десетки острови. В мангровите горички са направени малки просеки, точно толкова широки, колкото да мине лодка в тъмното, без да бъде забелязана от полицейските патрули. Навсякъде има закътани заливчета, край които са сгушени селца, пълни с публични домове. За заблуда над вратите на много от къщите пише „частен дом”. Тук пиратите празнуват добрата плячка. А само на няколко километра в маранята блести нощното небе над богатия Сингапур.
На острова е седалището на много „кръстници”. Публична тайна е, че 50-годишният „Ади” – един от най-влиятелните мъже на Батам, е инвестирал парите си в „Пацифик” – пищна дискотека във формата на кораб, пълна с проститутки.
Свързваме се с организираните пирати. Марвин е на 27 години, як, направо плашещ тип. Той седи на края на стола си, но е малка риба, зад която работи голяма мрежа. Групата му е от 30 мъже, но познава само прекия си ръководител. Заедно с още няколко десетки групи те са подчинени на един шеф. Основният източник на приходите им са отвличанията на всякакви кораби, дълги до 30 метра.
„Когато някой има нужда от кораб, идва в Батам и си поръчва при нас,” обяснява Марвин. „В момента поръчват преди всичко китайци.” „Информатори за наличните съдове получават от пристанищните власти. След това се качват на лодките, слагат си маските, зареждат Калашниците и влизат в морето.
Марвин и колегите му се качват на избрания кораб по бамбукови пръчки, събират екипажа, спират мобилните телефони и радиопредавателите и поемат управлението. Още по време на пътуването към някой закътан залив заличават името на кораба и отличителните му цветове. След това започват преговорите откупа за екипажа.
„След една седмица ще застреляме всички”
„След една седмица всичко трябва да е приключило,” казва Марвин. А ако не се получи? „Тогава застрелваме всички. И заради самозащита.” Стоките от борда откарва друг кораб и накрая празният „пленник” се предава на поръчителя някъде между далечните острови. Той получава фалшиви документи и нови обозначения. „Цветовете може и да не са перфектни. Достатъчно е да се виждат отдалеч,” обяснява Марвин. „И без това полицията е подкупена.”
Няколко дни по-късно се срещам пак с Бамбанг в дома му на остров Батам. Жена му носи на ръце двегодишната им дъщеря, а тригодишният им син пълзи по пода на къщата. Четиримата живеят в малка стая и още по-малка кухня. На стената са опрени два матрака. „Семейството ми не знае с какво се занимавам,” предупреждава ме той предварително, „мислят, че съм нощна охрана.” „Няма ли да е по-добре да спреш да бъдеш пират,” питам аз. „Да спреш да крадеш и да убиваш.” Бамбанг се замисля за секнуда. „Чувството за власт след добра акция е невероятно,” казва той. „А имаме нужда и от пари. За да остане светът такъв, какъвто е, трябва да има добро и лошо. И някой трябва да се заеме с работата на лошите.”