Трудното пътуване на Балканите към Европа

Косовски албанец опъва огромното знаме на страната над сградата на парламента. Косово обяви независимост на 17 февруари и предизвика нови вълнения на Балканите, които попречиха на държавите от региона в пътя им към НАТО и към ЕС. Снимка: Ройтерс

За страните от Балканите пътуването от катаклизми и война към европейска нормалност би трябвало да е „регата“ без победители. Всяка държава се движи към крайната цел (НАТО, а после членство в ЕС) със собствената си скорост и собствените си политически ветрове. Това джентълменско състезание обаче е изправено през силни бури след независимостта, провъзгласена от Косово на 17 февруари, и срещата на НАТО в Букурещ по-рано този месец.

Държавите от Балканите се разделиха в курса към целта. Три от тях все още имат попътен вятър. Хърватия и Албания получиха покани да се присъединят към НАТО (Хърватия преговаря и за членство в ЕС), а Черна гора, която преизбра на 6 април своя президент, се включи късно, но напредва.

Македония също беше сред състезателите на чело. Поканата й за присъединяване към НАТО обаче беше блокирана от Гърция заради продължил 17 години спор за името на бившата югославска република. Гърция твърди, че само думата „Македония“ като название на някогашната югорепублика внушава териториални претенции към едноименната гръцка област. Тя казва, че Бившата югославска република Македония (БЮРМ), както северната й съседка е международно призната, трябва да се самоназовава „Горна“ или „Нова“ Македония. Гърция отхвърли компромисно предложение в последния час, според което Македония щеше да се нарича „Република Македония (Скопие)“.

Македония е крехка, но направи някои важни стъпки, след като през 2001 година успя да избегне цялостната гражданска война между македонското мнозинство и албанското малцинство, което съставя около една четвърт от населението. За Македония членството в НАТО е особено важно, защото ще гарантира границите в регион, където мнозина може да се изкушат да ги променят.

Мъж протестира в Скопие срещу спора с Гърция за името на Македония. Нерешеният конфликт попречи на членството на Македония в НАТО и може да я спре и за Евросъюза. Снимка: Ройтерс

Съществуват опасения, че Гърция ще пренесе своя обструкционизъм и в ЕС, от който Македония (кандидат от 2005 година) се надява да научи през следващите месеци кога ще започне преговорите за членство. Кристоф Бендер, анализатор в Инициативата за европейска стабилност, влиятелна неправителствена организация в Берлин, казва, че действията на Гърция означават, че „европейската стратегия за Балканите е попаднала в сериозно затруднение в един критичен и опасен момент“. Истинското послание от случилото се в Букурещ, казва Бендер, е, че интеграцията в НАТО и ЕС не се основава на обективни критерии и че „всяко обещание може да бъде нарушено“.

Гръцките националисти не са единственият проблем. Босненските националисти от всички видове години наред не успяха да постигнат споразумение за полицейската реформа, изисквана от ЕС, поради което корабът им към Европа попадна в бурни води. Насрочено за 10 април гласуване в парламента може да предизвести евентуален пробив, но само до следващото разногласие.

Косово също има сериозни проблеми, макар че самият ЕС се опитва да управлява кораба му. Само 18 от всички 27 членове на съюза (и едва 36 страни в целия свят) признаха новата държава. Въпреки това, мисия от полицаи и юристи на ЕС се подготвя да поеме ключовите функции от ООН, а политическият „повелител“ на ЕС Петер Фейт вече започна работа. Европейският съюз обаче не е установил присъствие в сръбските райони на Косово, които сега, повече от всякога, са управлявани като същински части на Сърбия, а не на Косово.

Що се касае до самата Сърбия, социологическите проучвания прогнозират победа за националистическите партии на 11 май. Не е изключено Сърбия да се обърне на 180 градуса и да се насочи решително в посока, далеч от Европа.

По БТА